Мечтатели излиза за пръв път в сп. „Съвременна мисъл“ през юни 1910 г. Това е творба, която впечатлява с човешкия стремеж към вълшебното, към различното и свръхестественото, което дава силата на хората да се устремят в търсене на своите мечти, чието сбъдване именно се оказва пътеводната искрица, която ги крепи и им дава сили да вярват, да се надяват.Композицията на творбата се основава на изградените два образа на селския доктор чичо Горан и на младия, беден циганин Рустем.

Странно е щастието на Елин-Пелиновия герой. В един друг, нереален свят е радостта от човешкото съществуване. Към него се стремят и двамата герои на Елин Пелин - селският доктор, чичо Горан, и циганчето Рустем - от разказа „Мечтатели”. Всеки търси лек за страданията на душата си сред красивия свят на природата. А тя обещава щастие с окъпания от слънце летен ден: „Обширните ливади, обрасли в буйна трева, се смееха под слънцето, щурците сговорно, усърдно и празнично свиреха.

Социалната съдба на човека е общата проблемна и тематична база, която обвързва художественото повествование в разказите на „На оня свят” и „Мечтатели”. Иронично шеговитият тон на Елин Пелин в разказа „На оня свят” създава усещане за особена нравствена сила и устойчивост на главния герой дядо Матейко, който с лекота надмогва несретата на своя живот, но и без страх поема пътя към отвъдното.

Публикувал първия си  разказ едва осемнадесетгодишен Елин Пелин твори през целия си живот, но мястото си на класик в нашата литература той дължи най-вече на творбите, създадени в периода 1885-1910 година. В тези разкази Елин Пелин е активният разказвач, неможещ да отмине  проблемите на българското село, на  трудовите хора, на новото време или  исторически обективно, сухо и  безпристрастно да бъде техен съдник.

Елин Пелин – анализ на повестта “Гераците” Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация ориентирани към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин. В статията си “Как пиша” творецът споделя: “

Израснал и живял на село, опознал нелекия път на българина, Елин Пелин успява да усети трепета на неговото сърце, да открие съкровените му мечти и желания, да оцени в пълна мяра неговите добродетели. Селският човек е въплътил в себе си житейската мъдрост и безмерна обич към земята, които я даряват с труд и любов, които я почитат и уважават, грижат се за нея, защото тя е частица от техния малък, но истински живот.

Съдбата на Елин-Пелиновите герои е особено драматична, те дълбоко изстрадват истините за собственото си битие. Притежават обаче и жизнена човешка природа, която им позволява да устоят в изпитанията. Навсякъде авторът следва своите персонажи с добродушие, разбиране, човечност, а много често със снизходителна и всеопрощаваща усмивка.

Елин Пелин в своите разкази разкрива любовта като една общочовешка тема. В произведенията му с трагични или хумористични сюжети задължително присъства трудът, любовта, приказката и т.н. Животът в неговите творби е много разнообразен. Проблемът в десетте разказа от „Под манастирската лоза” е по-различен от другите му разкази. Четири от разказите му са за светци, четири – за монаси, един за пророк и един за жена.

Разказът „Косачи“ започва с описание на прохладната лятна нощ, типичен Елин-Пелиновски пейзаж, отличаващ се с точност, експресивност и пластичност. Той е опоетизиран, одухотворен и поражда внушение за тайнственост, приказност, нежен лиризъм, усещане за вечното движение на природата, за нейната безкрайност. Чрез пейзажа авторът ни повежда към дълбините на човешката душа, разкрива ни драмата на петимата косачи.

Сборникът „Под манастирската лоза” съдържа единадесет разказа – легенди, композиционни въвлечени във двойно зависими художествени връзки. Те са създадени в един дълъг период от 27 години. Основното в модела на разказите от сборника е придържането към притчата, легендата и приказката. За място е избрано сакралното пространство на манастира, а източник на историите в сборника е духовно лице, при това с излъчването на мъдрец.