„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд. Събрани около огъня, те разговарят, разказват приказки, пеят песни. Под въздействие на чутото поведението на един от тях се променя. Лазо прави равносметка на живота си и отношението му към света става друго.

”Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие - бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху трайните нравствени добродетели на народа с неговата виталност, жизнелюбие, радост от живота и непомръкнало чувство за красота. Наред с болката и теглото, писателят пресъздава минутите на наслада и щастие.

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село, в разказите и повестите си той разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота и личността на селянина.

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин.

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

Творчеството на Елин Пелин се появява през деветдесетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село, откъдето тя извлича характерни социални и етнопсихологически проблеми. На второ място литературата ни от края на миналия век се отваря към света

Творчеството на Елин Пелин се появява през двайсетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село от където тя извлича характерни социални и етнопсихологически проблеми. На второ място литературата ни от края на миналия век се отваря към света

В композиционно отношение повестта „Гераците” на Елин Пелин се състои от десет прозаични фрагмента, оформящи сюжетната последователност на авторовия разказ за живота на едно селско семейство. Последният единадесети повествователен фрагмент играе ролята на епилог.

Напуснал селото, неговите страдалци и влюбените мечтатели, Елин Пелин написва цикъла от разкази „Под манастирската лоза”, за да разкаже вълнуващите истории за човека и живота, изплували от спомените на един Божии служител.

 Разказите от Елин-Пелиновия сборник „Под манастирската лоза”, появил се като самостоятелно издание през 1936г., търсят отговори на вечни въпроси – за бялата и черната страна в човешкото съществуване, за любовта и омразата, за личното спасение и грижата към другия.