Разказът на Елин Пелин „Край воденицата” е творба, в която на фона на селския бит и грубата реалност са отразени необикновени общочовешки преживявания. Разкрита е историята за невъзможната любов между двама млади, разделени от бедността.

Елин Пелин заема важно място в класиката на малкия разказ – между класическото начало на Вазов и модернизма в разказите на Йовков. Реалист, с многостранен поглед към живота, Елин Пелин пише малките си разкази в съответствие със своите герои - малките и незабележими хора от народа.