Трагизмът в раждащия се народ в "Под игото"

Нашето Възраждане е неповторимо,самобитно,българско и се определя от епохата на робството.Основният факт,който лежи в същноста на българската литература-след 5века робство, и изведнъж избухва националния художествен гений.  Настъпва период на ускорено развитие на литературата,който идва да компенсира5вековната изостаналост

Революционното израстване на моралната сила на българския народ в романа “Под игото”

„Под игото" е роман епопея, посветен на Априлското Въстание - едно от най - героичните събития в нашата история, с което българският народ категорично заявява своята воля за национално освобождение. Днес романът надхвърля съответстващите на тази тема пространствени и времеви рамки и се превръща в художествен паметник на съществени черти от българския характер, добродетели и духовни ценности.

Човекът и природата в поезията на Иван Вазов

Отношението на човека към природата е проблемен център на Вазовото творчество. Заедно с Пенчо Славейков Вазов става основоположник на нов поетически вид в следосвобожденската литература – пейзажната лирика. Разбира се, образът на природата присъства и във възрожденската поезия, но не като самостойна, а като подчинена съставка на водещата патриотично-революционна тема (например картината на булята у Ботев кодира представата за революцията).

„Дядо Йоцо гледа” – Иван Вазов

Така възвеличаването на неоценената природа се превръща в творбата в основен елемент на Вазовата патриотична стратегия – да изгради чрез художественото познание за българската земя патриотично съзнание у своите читатели. В това отношение Вазов се отъждествява със своя герой дядо Йоцо – единственият българин в следосвобожденските му разкази, който носи духовно зрение за високите стойности на придобитата свобода

Героичното в цикъла "Епопея на забравените"

Героичното е проблемен център на Вазовото творчество. Синтез на авторовата естетическа концепция за подвига и на худежествения модел за неговото лирическо представяне е цикълът “Епопея на забравените”. Възвеличаването на възрожденската епоха преследва няколко идеологически задачи. В един план Вазов описва славния образ на миналото, за да го превърне във вечен извор на национално самочувствие; в друг

Образът на България в творчеството на Иван Вазов

В стихотворението “Новонагласената гусла” от първата си сбирка “Пряпорец и гусла” Вазов отхвърля камерните настроения и интимни трепети от най-ранните си творби, обявявайки ги за робска поезия (“да опустеят песни лъжливи”) и дава ритуална клетва, че ще бъде верен на новия си дълг: да твори “песни свободни”, в които да разкрива страданието и величието на своето Отечество. Това патриотично вричане е позиция, която отстоява неизменно до края на творческия си път

Движението на националния дух в романа “Под игото”

Промените в народния дух през Възраждането са проблемен център на Вазовото творчество, отразяващо героиката на национално-освободителните борби. Според Вазов трансформациите в публичния дух на българина са резултат от взаимоотношенията между патриотичния водач и народа. Тази основна образна двойка Вазов представя като творец на историята. Романът “Под игото” (заедно с “Епопея на забравените”) разгръща най-пълно Вазовата концепция за историческия скок на нацията

Образът за България и българското в поезията на Вазов

Родината, народът-България, това е фокусът който събира всички линии на вазовата лирика,вечният извор на неговото вдъхновение,основната му тема,основният му образ.Цялото богатсво на своя личен свят Вазов разтваря в големия свят на родината.Още в самото начало на своя поетичен път той изрича в тържествения ритъм на клетва: “На теб, Българийо свещенна, покланям песни си сега!”

Величието в поезията на Вазов

Иван Вазов е първият професионален писател в българската културна история, първият, който превърна литературата в свое единствено призвание и съдба. Той е живата връзка на две епохи – Българското възраждане и следосвобожденското време. Връзка не само тясно литературна, но и като всеобхватна духовна традиция. Като художник от възрожденски тип Вазов мисли в подчертано народностни категории.

Силата на словото в одата "Левски"

Тържествената приповдигнатост на словото е обусловена от жанрово-стиловите особености на одата. Монологът разширява своят автобиографичен смисъл и се превръща във философски размисъл за етичните норми на човешкия живот. В него се решава въпросът за нравствения дълг на личността към обществото. Тази творба е широка идейна подготовка към целия цикъл.