Романа „Под игото" Иван Вазов пише в Одеса, далеч от родината, но нейният образ грее в творбата на патриарха на българската литература. Действието се развива най-вече в малкия подбалкански градец Бяла черква, чийто прототип е родният град на Вазов - Сопот. Героите в романа също имат своите първообрази сред близки на автора хора.
Романът „Под игото” предизвиква огромния интерес на читателите повече от сто години не само поради правдиво изобразения живот на българите в последните години на робството. Особена „заслуга” имат и образите - силни, ярки, носещи духа на своето време. Макар че в творбата образът на чорбаджи Марко не е единственият художествен персонаж, той е събрал обичта на автора,
Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.
ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Представлението“ е глава от романа „Под игото“ от Иван Вазов. В периода 1887 - 1889 г. Вазов е изгнаник в Одеса по политически причини. Спомените му за националноосвободителното движение и мъката по отечеството го подтикват да напише роман.
„Под игото" от Иван Вазов е първият български роман. В него авторът разказва за бита, за радостите и тревогите на българите „В предвечерието на Освобождението". В богатото на сюжетни линии произведение са изградени образите на много герои
Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.
Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.
Защо хората от малкия градец Бяла черква се вълнуват толкова от предстоящото представление? Поривът към общуване с изкуството е присъщ на всички хора. Тук обаче действат и допълнителни фактори – театърът е нещо ново за времето, описано в романа, и затова събужда оправдано любопитство.