Самоиронията в повестта "Преди да се родя"

Повестта „Преди да се родя” предлага нео­бичаен поглед към традициите, миналото, към познатото и скъпото, свързано с детството, се­мейството, рода. Читателят вижда като през криво огледало патриархалния бит в неговата изостаналост, безпросветност и ограниченост.

Художествени измерения на времето - "Преди да се родя"

Първият ключ към разгадаване особе­ностите на всяка творба е нейното заг­лавие. Няма съмнение, че логическият акцент в „Преди да се родя и след това” пада върху две думи - „преди” и „след”. По своята смислова, а следователно и граматическа същност това са предлози, т. е. неизменяеми, непроменливи, устойчи­ви думи. По характеристиката си те се отнасят към показателя време. Като функция, предназначение и роля те служат за конкретизиране, по отношение на времето, на друга дума или думи в текста. В този случай тази дума е глаголът „да се родя”, който е разположен между двата предлога.

Картината на света в повестта "Преди да се родя"

Основен сюжет на бъл­гарската литература след Освобождение­то е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит. Пропукват се стените на затворените семейно-родови пространства и в тях постепенно навлизат новите градски порядки, коренно раз­личните градски обичаи и нрави. Селото се погражданява. Повестта „Гераците” на Елин Пелин винаги се сочи като претворя­ване на този преломен исторически момент от живота на българското село. От Елин Пе­лин до Йордан Радичков и Ивайло Петров и до по-младите „селски” автори, различни­те страни на това погражданяване са обект на драматични, иронични, пародийни ху­дожествени изображения.

Смехът на писателя в повестта "Преди да се родя"

Мъдър и духовно извисен е творческият поглед на Ивайло Петров към родовия свят и неговите корени, които се гу­бят в историческата и художествена памет на времето. Светът се променя, но родовото начало остава под знака на традиционно извечното и непроменимото. Настоящето ви­наги с любопитство „гледа” на отминалите събития. Миналото е „коректив” на реално­то, в което новото неизменно се превръща в променена, „актуализирана” традиция. Тя присъства като наследен и опазен морал в размислите за света и начина на живот на съвременния човек.

Срещу консерватизма в българското село - "Преди да се родя"

Основен сюжет на бъл­гарската литература след Освобождение­то е разпадането на родовия космос, на патриархалния селски бит. Пропукват се стените на затворените семейно-родови пространства и в тях постепенно навлизат новите градски порядки, коренно раз­личните градски обичаи и нрави. Селото се погражданява. Повестта „Гераците” на Елин Пелин винаги се сочи като претворя­ване на този преломен исторически момент от живота на българското село. От Елин Пе­лин до Йордан Радичков и Ивайло Петров и до по-младите „селски” автори, различни­те страни на това погражданяване са обект на драматични, иронични, пародийни ху­дожествени изображения.

Връзката между повествованието, описанието и разсъждението - "Преди да се родя"

Нетрадиционният поглед към темата за родовата памет, новаторската стилистика и разчупеното традиционно виждане за чо­века и времето дават основание на литературната критика да оцени трилогията на Ивайло Петров „Преди да се родя”, „И след това” и „След моята смърт” като „съ­битието на годината” (Валери Стефанов). Още първите страници на повестта правят очевиден факта, че думите конфликтуват помежду си и провокират читателския ин­терес към подтекста, носен от сюжетното действие.

Човекът и родовите ценности в контекста на променящото се време

Ивайло Петров избира митологично-религиозния модел на съществуване още в заглавието на творбата си „Преди да се родя и след това” („ преди " и „ след това"), за да се опита да намери границата между желаното и постижимото. В основата на повествованието стои желанието да се покаже пътят на всеки човек, предопределен от живота на предците му.

Обичаите и нравите в преобърнатия родов космос - („Преди да се родя и след това…”)

Заглавието на творбата на Ивайло Петров привлича вниманието с необичайната си смислова насоченост. Читателят може би очаква повествование, изпълнено със спомени на други хора за основния персонаж, които биха били свързани с времето, отбелязано в заглавието. Едва ли обаче може сериозно да се възприеме възможността някой да разкаже за всичко преживяно от все още неродения човек.

Бунтът срещу изостаналостта на един затворен свят - („Преди да се родя и след това…”)

Времето не спира своя ход, но променя отношението на човека към онова, което вече е преживял, и към нравствените ценности, от които се ръководи в своя живот. Книгата на Ивайло Петров „Преди да се родя и след това" представя пред читателя един нов и различен поглед към традиционните ценности в българското село.

Иронията в повестта „Преди да се родя и след това”

Повестта „Преди да се родя и след това" привлича читателя още с оригиналното си заглавие. То предполага едно твърде нестандартно и безспорно оригинално повествование, насочено към предполагаемите мисли и преживявания на неродения още автор. Творбата на Ивайло Петров преобръща посоката на времето и в резултат на това всичко става различно.