Един от най-известните разкази на Светослав Минков е „Дамата с рентгеновите очи”, но всъщност не героинята, а самият писател има рентгенов (в смисъл на проницателен и задъл­бочен) поглед върху отрицателните герои на новите времена, върху крайностите на техни­ческата цивилизация, която превръща хората в роботи или в марионетки, управлявани само от суетните си и егоистични влечения. Светослав Минков е създател и майстор на българската сатирична фантастика. Наричат го „екзотично цвете” в българската литерату­ра поради новаторския му начин на писане, който няма нищо общо с нашата традицион­на класическа художествена проза.

Присъщо за хората е да мечтаят за това, ко­ето нямат, и да вярват, че то ще се превърне в реалност. Създаването на илюзии е необходи­мо, защото откъсва човека от грубата реал­ност и отчаянието и му дава шанс да изживее дори само в мечтите си най-голямото си жела­ние. Осъществяването на една илюзия може да даде желание за живот и истинско щастие. Но, мечтаейки за нещо непостижимо, човек може да изгуби истинското си „аз” , собствени­те си стремежи. И дори мечтата му да се осъ­ществи, цената за нея ще е твърде висока.

Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българс­ката литература в началото на XX век. Пре­водач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необи­чайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светос­лав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнател­ното, ирационалното. Творецът не остава чужд и на реал­ните събития, които го заобикалят в на­чалото на миналия век - модерниза­цията, техническия напредък, научни­те открития, роботизацията.

Както във всяка конкретна творба на Светослав Минков, така и в разказа „Да­мата с рентгено­вите очи” първо­началната идея идва от необикновена случка. Желанието на автора е да прео­долее всяка „неясно­та” чрез достигане до „светлина”, както неведнъж споделя. А това е възможно да стане посредством избора на компози­ция, която предста­вя персонажите чрез колаж от отделни фрагменти, повтарящи се циклично. Неслучайно акцентът е поставен върху създаването на „готов модел” за поведение чрез подмяната на доминиращите „ценности”, изразени посредством взаимоотношенията между героите без лица.

Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му.

Светослав Минков пише разказа си „Дамата с рентгеновите очи", когато вече се е изявил в българската литература като оригинален писател-сатирик. Помага му способността както да наблюдава живота, така и да откроява негативните тенденции в развитието на обществото. Не му липсва и смелост да лансира своите художествени концепции по проблемите, които са го разтревожили.         Сатиричното в творбата е обогатено чрез присъщите на памфлета, гротеската и пародията художествени средства и чрез своеобразието на стила, който

Светослав Минков е от онези странни, оригинални и присмехулни писатели, които не се открояват като водещи имена в рамките на една литература, но затова пък без тяхното присъствие тя значително би обедняла. Творческите му търсения са подвластни на естетиката на диаболизма, на фантастиката, на иронията и дори на гротеската, но се увенчават с най-голям успех едва при сатиричното изображение. Негов обект най-често е криворазбраната модерност и изпитанията, които тя налага над човека в настоящето и с които го застрашава в бъдещето.

Светослав Константинов Минков е един от първенците на съвременната българска литература. Той е роден на (4) 17 февруари 1902 година в гр. Радомир. Произхожда от офицерско семейство с родолюбиви традиции. Неговият баща — Константин Атанасов Минков (1863–1918) — е роден в Лозенград. Той е бил извънредно духовит човек. Съвременниците му го помнят и като честен и принципен гражданин, строг и взискателен към себе си и към околните. Всички патриотични почини на македоно-одринското опълчение, свързани с освобождението на заробените братя, са му били присърце.

Главната героиня в разказа на Светослав Минков е в центъра на сатиричното изображение, изобличаващо грозотата на бездуховното човешко битие. Самото й име я характеризира като лекомислена и може би кокетна жена, като се има предвид умалителната форма Мими.

Със средствата на сатира и елементи на фантастика Светослав Минков подлага на осмиване и остра критика нравите и порядките в едно общество, лишено от духовни ценности и истински идеали. Разказът „Дамата с рентгеновите очи” поставя проблемите за стойности¬те в живота,