Всеки, който е прочел „Ноев ковчег“, знае, че в тази книга няма сюжет в класическия смисъл на думата. В нормалния случай началото на всеки роман показва едно устойчиво състояние на света, което някакво необичайно събитие нарушава, за да отключи поредица последващи действия, които изграждат конфликта, търсещ решение, обикновено постигано в развръзката, за да може
Откриват се две основни противоречия, около които се изгражда идейното внушение на книгата. От една страна е противоречието между безсмисления, подчинен само на природните закони и случайността живот, наречен от автора „въшкав“, и осмисления живот, складираните и подредени трохи на който си заслужава да бъдат пренесени отвъд. Второто противоречие е между представата
Основната последица от това, че книгата на Йордан Радичков не следва структурния принцип на класическия роман, е фактът, че в нея няма герой. Най-характерната черта на традиционния роман е, че той проследява съдбата на някой човек, като в причините и следствията на събитията, случващи се с героя, се търсят художествените внушения. В „Ноев ковчег“ такова нещо няма.
Отказвайки се от обичайната романова условност, според която, ако нещата, разказани в книгата, се бяха случили наистина, то щяха да се случат точно така, „Ноев ковчег“ изгражда един много своеобразен модел на света. В него житейската достоверност се съчетава с алегоричната иносказателност; реални исторически личности се срещат с митологични персонажи, същества
„Ноев ковчег“ се появява през 1988 г. Повечето от посветените на книгата рецензии излизат през лятото на 1989 г – броени месеци преди комунистическият режим да се сгромоляса. До голяма степен този факт обяснява подчертано песимистичния тон на художествените внушения. Комунистическият разказ за света, съгласно който човекът ще се пребори с всички тъмни страни в душата
В живота на Йордан Радичков има един конкретен биографичен момент, върху който сякаш е построено цялото му причудливо творчество. Родното му село Калиманица, разположено на няколко километра южно от днешния град Монтана, е официално заличено от списъка с населени места, след като в началото на 70-те години държавните власти решават да построят на това място и на територията
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в село Калиманица, област Монтана. Завършва гимназия в Берковица и започва работа като редактор. Увлича се по писането и междувременно издава сборници с разкази и новели. Освен това пише драми и романи. Любопитна подробност е, че на два пъти е номиниран за Нобелова награда за литература. Какво ли е специфично за творчеството му