Копнеж по родното - "Скрити вопли"

В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Пример за „фабулна поезия”, творбата се възприема като миниатюрна и дълбоко емоцио­нална „лирическа повест” за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена ат­мосфера в него. Копнежът по родното е обективиран в душев­ни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни предс­тави.

Търсеният пристан на родния дом - "Да се завърнеш..."

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията не­голямо по обем творчество, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания. Лирическият герой на Димчо Дебе­лянов е сложна и противоречива личност, в която се борят силата и безсилието.

Споменът мечта - "Скрити вопли"

Стихотворението е миражно видение, картинно инсцениран спомен. Всеки спо­мен излъчва тъга дори само с невъзвратимостта си, особено когато е превърнат в мечта. Тогава всичко в живота е изгубено, изпепелено докрай, душата не вижда ни­що светло напред, затова се извръща изця­ло към миналото. Там щастието е било ре­ално, живо. Оттук идва болката, обхванала изцяло лирическия субект. За него тя е и настояще, и бъдеще. Само споменът е в състояние да я разсее. Но магията му е миг­новена. Това определя елегичния тон на творбата.

Пътят и споменът в "Да се завърнеш..."

Споменът е завръщане в миналото, припомняме на желаното. Единствено там мечтите се сбъдват. Спо­менът е отношение към миналото. Той пряко се свързва с мотивите за пътя и пъ­туването в художествената литература. Пъ­тят е метафора на живота, а „пътуването” към неговия смисъл, макар и в условен план, дава възможност на човека да отк­рие своята идентичност.

Образът на родното в "Да се завърнеш..."

Дебеляновата творба „Да се завърнеш...” е вътрешно огласена от скрития вопъл на лирическия герой по скръбния образ на родното. Той е свиден спомен за безвъзвратно отминалото време, което присъства като носталгия по роден дом и близки. Органичната връзка на човешкото съзнание със света на родното е неизповяданата тайна на сър­цето, която е вътрешно емоционално яд­ро на пожеланието за завръщане в споменната реалност на родното. Тя е извикана от паметта, но и от душевната глъб на лирическия герой.

Споменът - сън в "Помниш ли, помниш ли..."

Който е влизал в родния дом на Дим­чо Дебелянов в Копривщица, скътан зад високия зид сред зеления покой, ще може осезаемо да си представи разо­чарованието на младия човек от не-гостоприемството на големия град, а и на живота изобщо. Тази лична дра­ма е трайна тема в поезията на Де­белянов. Но тя далеч не е строга автобиографичност, а стон на роман­тична душа, разочарована, измъчена, съкрушена и Въпреки това съхранила копнежа по добро, красота и топлина. В тази елегия лирическият субект живее единствено с виденията на детството.

"Домът" и "пътят" в елегичното изживяване на мечтата спомен - "Помниш ли, помниш ли..."

В елегиите на Димчо Дебелянов индиви­дуалните, родовите и универсалните цен­ности се намират във взаимовръзка. От­правна точка е родовото чувство, изку­шаващо лирическия говорител да предп­риеме пътуване към сакралното простран­ство на дома. Неговото индивидуално би­тие го кара да търси универсалните цен­ности, вместо да се самозалъгва с мечтата за осъществимостта на срещата с близки­те на сърцето му хора. Става ясно, че дори и най-силният индивид мечтае за близост с "хората и мястото, които обича.

Носталгията по детството и родния дом в стихотворението "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов

В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родния дом и носталгията по детството. Творбата се възприема като дълбоко емоцио­нална изповед за въображаемото завръщане в бащиния дом и съкровените спомени от детството.  Носталгията по родното се предава чрез душев­ните състояния и преживявания на лирическия герой. Домът присъства в пространството на родното в предметно отношение на бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с иконописното присъствие на майката.

Димчо Дебелянов - "Да се завърнеш в бащината къща"

Заслужил признанието на необикновено чувствителен и най-задушевен лирик в българската поезия, Димчо Дебелянов оставя на поколенията неголямо по обем, но изключително богато по дълбочина и многообразие на душевните изживявания творчество.

Светът на спомените срещу светът на настоящето - „Скрити вопли" и „Помниш ли, помниш ли..."

Димчо Дебелянов е поет с изострена чувствителност към заобикалящия го свят, която намира израз с помощта на художествените средства, похвати и лексикално богатство на символистичната поетика. Той влага много живот и искреност в някои от клишираните вече по негово вре¬ме символно-метафорични образи и традиционни за символизма теми.