Омировият идеал за човек и воин в поемата

„Илиада" е поема за войната и за мира, както и за човешките взаимоотноше­ния. Омир не създава произведение, раз­криващо историята, същността на военните действия в Троя. Войната е само фон, на който се открояват геро­ите. На преден план в творбата са воин­ските умения и нрав­ствената красота на участващите в битката.

Войната и мирът в поемата

Поемата „Илиада" на Омир е част от културното наследство на цялото човечество. Тя никога не е преставала да бъде източник на познание, защото в нея художествено е отразен животът на древните гърци. Пред читателя ожи­вява техният бит, поминък, култура, обичаи и нрави.

Темата за гнева на Ахил в поемата "Илиада"

„Илиада" на Омир е произведение от епохата на класическия гръцки епос. Поемата разказва за събития и случки от времето на Троянската война. Заслу­гата на Омир е в това, че е успял да пресъздаде мита за тях в художествена творба. Като се спира само на част от тези събития и случки, поетът успява да предаде драматизма на събитията и да разкрие характерите на героите, създавайки ярка и жива картина на цяла­та война. Началото на I песен извежда главна­та тема на поемата — гнева на Ахил, движеща сила в цялата творба: Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев ,богиньо,

Двубоят между Ахил и Хектор - двете страни на елинското бъдеще

Ахил и Хектор са два от основните персонажи, две от най-емблематичните лица във войната между ахейци и троянци.Тези два образа са колкото еднакви, толкова  и различни по отношение на характер и човешки ценности. Двамата герои не си отстъпват нито по смелост, нито по храброст.Те са двете страни на  войната, двете страни на двубоя, двете страни на елинското бъдеще, представители на два различни свята, всеки от които със свои закони, принципи и убеждения. Ахил е многостранен образ - в него кипят както яростен гняв, омраза и желание за отмъщение, така и обич и състрадание, макар и в много малки размери.

Ахил - въплъщение на епическия идеал на древните гърци

Ахил е централна фигура в поемата „Илиада" от Омир. Той е най-значител­ният между многобройните герои на творбата, чието поведение определя насоките в развитието на сюжетното действие. „Гневът на Ахила", патетично възпят в самото начало на древния текст, става негово организиращо ядро. От неговия „гибелен гняв" започват да се разгръщат с епическа широта драматичните събития в поемата, да се разнищват взаимоотношенията на героите, да се проследяват последици­те от техните стълкновения. Гневът на Ахил е първоначалният пламък, кой­то възпламенява страстите на геро­ите и боговете, определяйки техните постъпки и поведение.

Войната в „Илиада”

В епическата поема “Илиада” Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния за него стил значението на войната в “Илиада”е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, представящ нейните житейски измерения за античния човек . Войната в Омировия свят е житейска реалност. По време на война се доказват войнската чест и мъжество, така че тя може да бъде приемана като вид инициация. Самата война рязко разграничава ролите на отделните индивиди, отредени им от социалния порядък и нормите на поведение.

Човекът и воинът разкрити в образите на Ахил и Хектор

Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните. Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните човешки черти. Aхил е син на цар Пелей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система на своето време. Овладял до съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравността на човешката природа, макар че той самият е полубог.

Прощаването на Хектор с Андромаха - 6 песен

Шеста песен на "Илияда" на Омир не прави изключение от другите по начина на представяне на събитията. И тук водещи са битките, двубоите между героите, благородство и жестокост се съчетават в действията им, сякаш за да ги о невинят .В сраженията те имат време да разкажат биографията си на противника, за да мотивират гнева или приятелството. Най-силно въздействащи в песента обаче не са сцените на приятелство, а на любовта, октриваща интимния свят на човека и смисъла да живееш. Не любовта, не съдържанието на влюбеното състояние се е изменило някога, а това което е около любовта.

Щитът на Ахил (Осемнадесета песен)

“Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от Троянския митологичен цикъл. В нея се разглежда темата за войната и примирието, за надигащия се глас на народното недоволство в прехода от родово към робовладелското общество, разкрита е представата на древните гърци за хармоничен свят и човешко щастие, показан е драматизмът в преживяванията на живи и запомнящи се герои. Наред с цялото многообразие от теми, които обхваща, чрез щита на Ахил, “Илиада” показва и представата на древните елини за устройството на света, запознава ни с техния бит, поминък, обичаи, култура, нравствено поведение, управление на обществения живот.

Образът на античния герой (24 песен)

Пред прага на Зевс има две големи делви - едната пълна с добри, а другата с лоши дарове.Чрез тях Гръмовержеца определя съдбата на човека, които "ту добре, ту пък зле си прекарва живота". Делвите стоят отвън, на прага, те са на границата между живота и смъртта, видимото и невидимото, доброто и злото. Въпросът е, че човек не може да бръкне в тях, за да избере сам даровете си. Може единствено да подбуди Бога да изпрати добрите дарове на човек. Да се спечели благоразположението на боговете е най-добрият път към благополучието на хората. Ахил изповядва : "Който безсмъртните слуша и те благосклонно го слушат".