В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на „Вечната и святата”, на женското начало в българската поезия през 20-те години на XX век. Младостта на духа, като вечен полет на творческото въображение, създава вътрешната метафорична същност на образите и внушенията. Кипналата като вино трескава метежност
Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие на личността, характеризиращо 20-те години на XX век. Проникновено и вълнуващо поетесата разкрива образа на „вечната и свята" българска жена, която не приема тесните рамки на еснафския домашен бит.
Името на известната българска поетеса Елисавета Багряна поражда у всеки асоциации за волност и стихийност, за неудържими пориви на кръвта и опиянения от полета над пространствата. Тя става един от символите на духовното и социалното разкрепостяване на жената. Символ на бунта срещу ограниченията на семейния бит и традицията. Тя също допринася изключително много
Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) (16.04.1893, София - 23.03.1991, София). Родена в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование получава в София (1910).
Стихотворението „Потомка" е публикувано в стихосбирката на Елисавета Багряна „Вечната и святата". В него поетесата възвеличава женската сила във върховите моменти на духовни изпитания, подготвени от миналото:
Проблемите за духовната младост на човека, неподвластна на физическите закони, за силата на родовите корени, неизбежно отвеждащи и до обичта към всичко човешко, са общозначими.
(Сравнителен анализ на стихотворенията „Потомка" и „Жена") Българският читател е привикнал да търси типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните творби на Елисавета Багряна и Блага Димитрова създават истинския, неподправен образ на жената изобщо, а не на типично българското у нея.
Стихотворението „Потомка" от Елисавета Багряна въвежда читателя в съкровения свят на жената - „вечна", защото пренася във времето родовите ценности, трайни и вечни като родната земя, и „свята", защото с любовта и с непокорството на духа си обновява живота.
ЕЛИСАВЕТА ЛЮБОМИРОВА БЕЛЧЕВА, която като поетеса става известна с псевдонима си Елисавета Багряна, е родена на 16 април 1893 г. в София. Тук тя израства и завършва гимназия. След това семейството й се премества да живее в Търново за една година.
Стихотворението на Елисавета Багряна „Потомка” (1925) е включено в първата стихосбирка на поетесата - „Вечната и святата” - книга, с която тя заявява едно ново присъствие в българската литература.