Нравствената красота на Антигона

Позната като една от многото героини в Тиванския митологичен цикъл, Антигона е вече цялостно изграден драматургичен образ в едноименната трагедия на Софокьл. Сюжетът се развива около острия конфликт, възникнал след смъртта на Полиник, брат на Антигона.

Драмата на непримиримостта в "Антигона" на Софокъл

Според Аристотел героите на Софокъл имат определена цел, към която неотклонно се стремят. Последователни и безкомпромисни в действията си, твърди и уверени, те се подлагат на изпитания, жертват живота си, но никога не се отказват, за да осъществят своите идеи.

Антигона и Исмена - два контрастни женски образа

"Антигона" е трагедия, която поразява със сложността на съграждащите я проблеми и с двусмислието на човешките ситуации. Още с пролога си тя открива две човешки позиции. Двете сестри, еднакво скърбящи за смъртта на братята си, последните им родственици, по различен начин реагират на заповедта на Креон единият от тях да бъде оставен непогребан.

Власт и морал в "Антигона"

Софокъл е автор на много трагедии. Той живее и твори през V век преди Христа, когато театърът взима дейно участие в решаването на основните въпроси на времето. Типично за Софокъл е въвеждането на трети артист, с което повишава броя на присъстващите на сцената и драматичното напрежение. В драмата “Антигона” той поставя актуалния за времето въпрос, касаещ отношението между държавните и вечните, божествени закони.

„Антигона” - трагедия за силната и непреклонна личност

Трагедията “Антигона” на Софокъл отразява мисловните търсения на своето време, вечните въпроси за човека и неговия житейски избор. Те получават израз в ефектния образ на Антигона,  впечатляваща със своята нравствена красота и твърдост. Двигател на драматическото действие в трагедията е нейният конфликт с владетеля на Тива, Креон. Той също носи чертите и вината на типичен трагически герой, но именно Антигона остава в смисловия фокус на творбата през цялото време.

Думите на Хемон от трагедията "Антигона" - повод за есеистични размисли

Имало едно време една красива страна с великолепна природа. В нея живеели хора от различни раси, които обаче не се разбирали особено добре. Отначало те уж си разделили териториите, но после всяка раса решила, че трябва да притежава без остатък този райски кът.

Мярата за "доброто" и "лошото" в "Антигона

Пети век преди новата ера, под небето на Тива, на театрална сцена се играе трагедията на Софокъл "Aнтигона". Годините сте заличат много - сте се изгубят подробностите от бита , ще се променят декорите , хорът на старците няма да има същата сила на коректив на нашето мнение , но образите на две силни личности - Антигона и Креон ,не губят своето въздействие. Сблъсъкът между тях сте продължи да вълнува ,да поставя на везните на времето въпроса за писаните, създанени от човека закони и моралът на неписаните, но необходими на човека закони на сърцето.

Нравствените добродетели на Антигона

Главната героиня в трагедията „Антигона” е художествено въплъщение на тази характерна особеност за драматургията на Софокъл. Дъщерята на Едип е преди всичко човек със свой нравствен облик. Затова и следва неписаните Божии правила, тоест повелите на човешкото са висш нравствен закон за изява на личностните й качества.

Образите на Едип и Креон

Драмата като литературен род в  древноелинското общество има определена социална функция, ориентирана към нравствените ценности на Античността - епоха, издигнала в етична норма хармонията в човешките взаимоотношения. Драматургията на Софокъл, появила се през V в. пр. Хр., се интересува от отделния човек и неговата лична съдба.

Трагическата вина на Антигона (есе)

Софокъл не е първият, който превръща тиранията в нарицателно. Нито "Антигона" е първата творба, в която тиранин се употребява като негативно понятие. Още Есхил в "Прикованият Прометей" прави същото. В тази трагедия "тиранин" е наречен Зевс, новият властник (старият е баща му Кронос, когото той сваля със сила). В действителност, исторически погледнато, тиранин не е непременно нещо лошо, нещо, натоварено с отрицателно значение. По отношение на древногръцкото общество историците разграничават ранна и късна тирания.