Анализ на раздвоената от пулса на времето героиня в "Потомка"

В поезията на Елисавета Багряна потомствени­ят родов корен е духовна стойност на лирическите образи на „Вечната и святата”, на женското начало в българската поезия през 20-те години на XX век. Младостта на духа, като вечен полет на творческото въображение, създава вътрешната метафорична същност на образите и внушенията. Кипналата ка­то вино трескава метежност и неудов­летвореност в духа на поетесата носи лирическата копнежност в стихосбирката „Вечната и святата”, излязла през 1927 година.    Изящната орнаменталност и художествена пластика на поетично слово и лирически образи създава свободния по­лет на мисъл и въображение.

Гласът на освободената българска жена - Елисавета Багряна - "Потомка"

Поезията на Елисавета Багряна е ярко художествено въплъщение на порасналото самосъзнание и самочувствие на личността, характеризиращо 20-те години на XX век. Проникновено и вълнуващо поетесата разкрива образа на „вечната и свята" българска жена, която не приема тесните рамки на еснафския домашен бит.

Пътят към родовия корен - път към себепознанието ("Потомка" - Е. Багряна)

Името на известната българска поетеса Елисавета Багряна поражда у всеки асоциации за волност и стихийност, за неудържими пориви на кръвта и опиянения от полета над пространствата. Тя става един от символите на духовното и социалното разкрепостяване на жената. Символ на бунта срещу ограниченията на семейния бит и традицията. Тя също допринася изключително много за утвърждаването на жената творец като равностоен участник в литературния живот. В едно от най-добрите си стихотворения “Потомка”, Елисавета Багряна търси своята същност в древния си родов корен.

Елисавета Багряна - биография

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) (16.04.1893, София - 23.03.1991, София). Родена в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование получава в София (1910).

Мотивът за одисеевското начало в стихотворението „Потомка”

Стихотворението „Потомка" е публикувано в стихосбирката на Елисавета Багряна „Вечната и святата". В него поетесата възвеличава женската сила във върховите моменти на духовни изпитания, подготвени от миналото:

Моето отношение към лирическата героиня - („Потомка” - Елисавета Багряна)

Проблемите за духовната младост на човека, неподвластна на физическите закони, за силата на родовите корени, неизбежно отвеждащи и до обичта към всичко човешко, са общозначими.

Изборът на жената между дома и пътя - („Потомка" и „Жена")

(Сравнителен анализ на стихотворенията „Потомка" и „Жена") Българският читател е привикнал да търси типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните творби на Елисавета Багряна и Блага Димитрова създават истинския, неподправен образ на жената изобщо, а не на типично българското у нея.

Поетичната изповед на непокорната женска душа в "Потомка" от Елисавета Багряна

Стихотворението „Потомка" от Елисавета Багряна въвежда читателя в съкровения свят на жената - „вечна", защото пренася във времето родовите ценности, трайни и вечни като родната земя, и „свята", защото с любовта и с непокорството на духа си обновява живота.

Елисавета Багряна – биография

ЕЛИСАВЕТА ЛЮБОМИРОВА БЕЛЧЕВА, която като поетеса става известна с псевдонима си Елисавета Багряна, е родена на 16 април 1893 г. в София. Тук тя израства и завършва гимназия. След това семейството й се премества да живее в Търново за една година.