Духовната сила на човека се проявява в желанието му да се бори с превратностите на съдбата, както и с вътрешни и външни врагове.Тази духовна сила тласка развитието на човешкия род. Затова имената на такива личности, каквито са светите братя Кирил и Методий са записани със златни букви на страниците на човешката история. Делото на Кирил и Методий има дълбоко прогресивен характер.

“Азбучна молитва” на пръв поглед представлява една загадка за съвременния читател, защото жанрът към който принадлежи не е характерен за днешната литература, а същото можем да кажем и за нейната структура, както и за посланието, в което се крият загадъчни образи. За да разберем скрития смисъл на творбата можем да постъпим по два начина. От една страна можем да осъвременим смисъла на творбата, като я погледнем с очите на днешния човек

КИРИЛ И МЕТОДИЙ Славянските първоучители са родени в Солун – втори център на византийската империя след столицата й, съответно през 827 и 817 г. Синове на аристократ Лъв, командващ флота на Солун, те получават високо образование.

Създаването на славянската писменост и книжнина е неотделима ценност от историческия и културния развой на нашия народ. Преосмислянето на старата българска литература и новият поглед към нея са необходими и същностни елементи от възприемането на културните достижения на европейските народи и осъзнаването на мястото ни сред културния свят.

24 май е най-светлият, най-красивият ден, един от най-българските празници. Празник, който е дълбоко скътан в сърцето, в душата на всеки един от нас, независимо къде се намира – дали в Родината или някъде далеч в чужбина.

Развитието на старобългарската литература е в пряка връзка с просветителската културна дейност на Кирил и Методий - двамата братя от Солун, превърнали се в символ на славянската писменост и култура. Във всяко българско съзнание образите на светите братя предизвикват заслужена почит и уважение.

Старобългарската литература в своето същинско развитие е свързана с процесите на християнизация на младата славянобългарска държава в средата на IX век. Историческите промени определят и ярко изразената религиозна насоченост на темите и идеите в творбите на старобългарските книжовници.

Славянската писменост, създадена от Кирил и Методий, е културно - исторически факт, променил духовните съдбини и на българския народ. В края на IX век (885/886 г.) Кирило-Методиевите ученици идват в България, за да продължат делото на славянските първоучители.