Според писателя Антон Страшимиров "До Чикаго и назад" с един от "упойно увлекателните. бисери на Алековото перо" С него авторът утвърждава самобитното си дарование, способността си да открива и красивото, и неприемливото в действителността. Тези "леки хвъркати бележки", както пътеписецът скромно определя своето творение, са насочени в еднаква стенен и към чуждия свят и към националната народопсихология. По тази причина Алековият пътепис представлява оригинална версия на едно от
„До Чикаго и назад” е пътепис, който предизвиква сензация в българския литературен живот в края на XIX век. Сладкодумните разкази на автора за впечатленията му от Всемирното изложение в Чикаго през юни 1893 г. до такава степен пленяват приятелите му, че те не спират да го подканят да ги направи достояние и на читателите. В края на същата година Алеко Константинов вече публикува на части „пътните си бележки" в списание „Български преглед". Остава обаче неприятно изненадан от своеволната намеса и
В анкетата, която проф. Иван Шишманов провежда с Алеко Константинов през 1895 г., на въпроса: „Кой е най-хубавият момент в живота Ви?", Щастливеца отговаря : „ Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за Бай Ганю", а на въпроса:„Коя е любимата Ви миризма?", отговорът е: „Миризмата на параходите и железниците. През 1893 г. Алеко Константинов осъществява една от големите си мечти: посещава Америка. Повод затова щастливо пътуване му дава изложението в Чикаго, а средствата получава от един
С пътеписа си „До Чикаго и назад" Алеко Константинов дава нова насока в развитието на този жанр в българската литература, представяйки основните ценности на човека и света, в който живее. В пътеписа са съпоставени традиционните ценности с тези на непознатия все още свят, видян по време на пътешествието до Америка. Отношението: родно-чуждо, се изразява с опознаването на чуждия свят и сравнението му с родината и всичко, свързано с нея. В този смисъл Алеко Константинов търси отговор на
Алеко Константинов е страстен любител на пътешествията. Силното му желание да обиколи света е израз на жаждата му да опознае други страни, културата и нравите на различни народи, да види новото и непознатото. Видял вече Световните изложения в Париж и Прага, той предприема пътуване през океана, за да посети и откриването на Чикагското изложение. Впечатленията от всичко видяно и преживяно авторът отразява в пътеписа-шедьовър „До Чикаго и назад”. Това е книга, която представлява живописна и
Алеко Константинов е олицетворение а човека, принадлежащ към малък народ и живеещ в малка страна, който изпитва огромен интерес към света и притежава непреодолимо желание да го опознае. Писателят има щастието да осъществи една своя голяма мечта - да посети Америка. Плод на впечатленията от това пътуване е пътеписът му „До Чикаго и назад". С лек, непринуден тон творецът рисува картини, споделя мисли, разкрива чувства, прави обобщения и изводи, води читателя от едно забележително място към
Алеко Константинов е пътеписец, който търси и открива красотата и хармонията в природата. С голямо умение и художествено майсторство, с талант на естет, той рисува в пътеписа си „До Чикаго и назад” грандиозността и величието на Ниагарския водопад. Вълнуващи, изпълнени със звукове и багри, са страниците на творбата, в които Алеко описва това чудо на природата. Душата му е изпълнена с възхищение и преклонение, истински щастлив е, че може да се наслади на този природен феномен. Да
Любител и ценител на природата, естет с тънък усет за красотата й, Алеко Константинов заминава отвъд океана, за да види Ниагара - чудото на природата, за което толкова е чел. Да види с очите си величието на водопада е негова отдавнашна, съкровена мечта, която винаги е вълнувала въображението му. Изживял щастието да се изправи пред могъществото на природата, авторът със завладяващо вълнение описва впечатленията си от „чудната игра на природата". Пресъздава по свой несравним творчески начин
Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за Америка. Противоречивите му впечатления от американската действителност са реалният повод за написването на пътеписа „До Чикаго и назад". Възхищение и почуда се редуват с разочарование и огорчение в това забележително Алеково
Алеко Константинов—„будната съвест на своето време", сьизмерва родната действителност с чуждите страни, които посещава, със стремежа да разбере движещите сили в обществото и да предусети бъдещите процеси на развитие в родината си. От позицията на демократ, хуманист и идеалист той разкрива впечатленията си от срещата с най-напредналата страна-Америка, в пътеписа си „До Чикаго и назад". Страстен пътешественик, Алеко посещава Америка с желанието не само да разгледа