Възпитателната сила на народните приказки за животни

Приказките за животни са едни от най-старите. Чрез наблюденията и размислите си за заобикалящия го свят, човек постепенно достига до убеждението, че животните притежават черти и особености, които напомнят качества и прояви на хората. Така се появяват приказките за лисицата, вълка, мечката,заека,лъва,както и за домашните животни.

Приказки за животни - „Болен здрав носи”- анализ

Приказките за животни са най-разпространените приказки, отразили естествената връзка между човек и природа. Светът на животните става част от бита и начина на живот на всеки народ с древна история. В дългия исторически път на времето приказката се превръща в място за художествена среща на човека с одухотворения свят на животните, преобразени в приказни герои.

Животните в приказките - носители на човешки качества

Приказките за животни са от най-старинните фолклорни съчинения. Първобитният човек не е познавал добре животните. Често те са били по-силни от него. Затова той им приписвал своите собствени свойства и качества. Понеже нямал достатъчно средства и възможности да се справи с тях, първоначално даже ги боготворил, провъзгласявал ги за родоначалници и покровители на рода и племето.

„Болен здрав носи“ – Приказки за животни

Векове наред приказките са били единственото развлечение за децата и техен пътеводител в сложния свят на човешките взаимоотношения. От тях неусетно се научава кое е добро, кое - лошо, кое е красиво и кое - грозно. Това е така, защото те са събрали и отразили вековни наблюдения и изстрадана мъдрост.

Лисицата и таралежът – Приказки за животни

Един от най-често срещаните герои в народните приказки за животни е лисицата. В народното съзнание тя е носител както на ум и хитрост, така и на недобронамереност и пакостливост. Векове наред лисицата причинява ядове на грижовните стопани със своя нрав.

Особености на приказките за животни

Животните са любими приказни герои, защото те носят устойчиви, лесно открояващи се качества, а постъпките им, напомнящи тези на хората, пораждат удивление или недоволство, съчувствие или смях. Народните приказки за животни са фолклорни разкази, в които животните говорят, мислят и постъпват като хората, без това да се счита за чудо.

Качествата на героите в приказката „Болен здрав носи“

Заглавието на интригуващия приказен текст за приключенията на лисицата и вълка се е превърнало в поговорка. Това е остроумна „крилата“ фраза, подходяща за ситуациите, които показват умението на някои хора да се преструват и да живеят на чужд гръб, възползвайки се от наивната глупост, състраданието и малодушната слабост на другите.

Наказване на неблагодарността и измамничеството – (Приказки за животни – „Лисицата и таралежът“, „Врабчето и лисицата “)

Приказките за животни се отличават с интригуващи динамични сюжети и със силно поучително начало, което се проявява в изобличаването на негативните качества и постъпки. Един от най-популярните персонажи в тези творби е лисицата, която влиза в интересни взаимоотношения с останалите животни и с човека.

Мъдростта в приказките за животни

Приказките за животни правят впечатление с открояващата се в тях поука и с наличието на ясно изразени идеи. Това ги сближава с най-кратките и запомнящи се фолклорни творби – с пословиците. Редица пословици произхождат от приказни повествования за животни, затова образно и смислово са свързани с тях.