Трудът на българина е радост и щастие, възторг и надежда, съдба и богатство. Трудолюбието, утвърдено като най-висша ценност на човека още в народните песни, е неотделима частица от светоусещането на Елин-Пелиновите герои. Съдбовният труд носи творческо удовлетворение на българския селянин, превръща се в празничен и неповторим божествен ритуал. Често тежкото трудово ежедневие на българина се помрачава от природно бедствие или нещастен случай, от болест или смърт. Тогава пламъкът на надеждата угасва и немилостивата съдба покосява бедните селски сърца.

Елин Пелин разказва увлекателно за селския живот, за радостите и скърбите, за делниците и празниците, за труда и веселието. Тежък е животът на българския селянин, изпълнен с непосилен труд и непрекъсната борба с природата. Трудът е радост, когато носи творческа наслада и когато е възнаграден с богата реколта. Но той е и мъка, защото природата често унищожава всичко и отнема радостта и надеждата от човешките сърца. В разказа „По жътва” трудът носи и радост, и огромна болка. Годината е богата и плодородна: „бог обилно наспори тая година и не прати нито град, ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани."

Лятната нощ в безкрайното тракийско поле е прохладна и изпълнена с приказна тайнственост. Група косачи са дошли от загорските села тук, в Тракийското поле. Един от тях, Лазо разпалва огъня и наблюдава прекрасните му отблясъци. Друг, Благолажа, чиито очи светят хитро, започва да разказва приказка за красива царска дъщеря. Лазо не вярва на приказката, а разказвачът се опитва да обясни, че истините от живота са тягостни и не бива да се натрапват на хората.

Елин Пелин разказва увлекателно за селския живот, за радостите и скърбите, за делниците и празниците, за труда и веселието. Тежък е животът на българския селянин, изпълнен с непосилен труд и непрекъсната борба с природата. Трудът е радост, когато носи творческа наслада и когато е възнаграден с богата реколта. Но той е и мъка, защото природата често унищожава всичко и отнема радостта и надеждата от човешките сърца.

Трудът на българина е радост и щастие, възторг и надежда, съдба и богатство. Трудолюбието, утвърдено като най-висша ценност на човека още в народните песни, е неотделима частица от светоусещането на Елин-Пелиновите герои. Съдбовният труд носи творческо удовлетворение на българския селянин,

В далечната 1949г., вече седемдесет и две годишният, Елин Пелин споделя: „И е по-хубаво да знаеш края, отколкото началото. Началото все ще налучка, краят трябва да се ръководи винаги, защото в края ти искаш да кажеш нещо на хората.” Вероятно воден от своята авторска интуиция и дългогодишен писателски опит, сладкодумецът Пелинко (както са го наричали близките му)

”Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие - бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху трайните нравствени добродетели на народа

„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд.

Елин Пелин (1877 - 1949) е псевдоним на Димитър Стоянов, значим български писател. Роден е в с. Байлово в многодетно семейство, в което книгите и образованието са на особена почит. Първоначално учи в родното си село, а после в София, Златица, Панагюрище и Сливен.

В разказа „Косачи“ Елин Пелин поставя две основни теми. Първата е свързана с гурбетчийството. Още заглавието на разказа насочва вниманието към героите на творбата, които са петима косачи, напуснали домовете си и тръгнали да припечелят пари из далечни краища.