Трудът на българина е радост и щастие, възторг и надежда, съдба и богатство. Трудолюбието, утвърдено като най-висша ценност на човека още в народните песни, е неотделима частица от светоусещането на Елин-Пелиновите герои. Съдбовният труд носи творческо удовлетворение на българския селянин, превръща се в празничен и неповторим божествен ритуал. Често тежкото трудово ежедневие на българина се помрачава от природно бедствие или нещастен случай, от болест или смърт. Тогава пламъкът на надеждата угасва и немилостивата съдба покосява бедните селски сърца.
Лятната нощ в безкрайното тракийско поле е прохладна и изпълнена с приказна тайнственост. Група косачи са дошли от загорските села тук, в Тракийското поле. Един от тях, Лазо разпалва огъня и наблюдава прекрасните му отблясъци. Друг, Благолажа, чиито очи светят хитро, започва да разказва приказка за красива царска дъщеря. Лазо не вярва на приказката, а разказвачът се опитва да обясни, че истините от живота са тягостни и не бива да се натрапват на хората.
Разказът „Косачи“ започва с описание на прохладната лятна нощ, типичен Елин-Пелиновски пейзаж, отличаващ се с точност, експресивност и пластичност. Той е опоетизиран, одухотворен и поражда внушение за тайнственост, приказност, нежен лиризъм, усещане за вечното движение на природата, за нейната безкрайност. Чрез пейзажа авторът ни повежда към дълбините на човешката душа, разкрива ни драмата на петимата косачи.
„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд. Събрани около огъня, те разговарят, разказват приказки, пеят песни. Под въздействие на чутото поведението на един от тях се променя. Лазо прави равносметка на живота си и отношението му към света става друго.
”Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие - бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху трайните нравствени добродетели на народа с неговата виталност, жизнелюбие, радост от живота и непомръкнало чувство за красота. Наред с болката и теглото, писателят пресъздава минутите на наслада и щастие.
”Косачи” е реалистично изображение на характерното за народното битие - бедност, страдание и тежък труд, претворени в съдбата на героите-селяни. Без да идеализира социалната действителност, Елин Пелин се съсредоточава върху трайните нравствени добродетели на народа
„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд.
Елин Пелин (1877 - 1949) е псевдоним на Димитър Стоянов, значим български писател. Роден е в с. Байлово в многодетно семейство, в което книгите и образованието са на особена почит. Първоначално учи в родното си село, а после в София, Златица, Панагюрище и Сливен.
В разказа „Косачи“ Елин Пелин поставя две основни теми. Първата е свързана с гурбетчийството. Още заглавието на разказа насочва вниманието към героите на творбата, които са петима косачи, напуснали домовете си и тръгнали да припечелят пари из далечни краища.
1. Пейзаж (от френски) се нарича описание на природна картина, което изпълнява различни художествени задачи. В художествен текст чрез него се представя част от обстановката, в която протича събитието.