Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи. Еньо го гледа с любопитство, а мъжът му се усмихва приветливо...

Ние, хората, сме доста странна порода. Бием се по между си. Егоисти сме. Завиждаме един на друг. Никога не сме доволни от това което имаме, дори когато е даденост. Безкористните постъпки в това време на имуществено забогатяване и душевен упадък вече са мит. В своите разкази Йордан Йовков прониква до сърцевината на човешките вълнения и подбуди. Търси и открива самородното богатство на хората, а такива има само в един идеализиран свят.

В един летен ден към моето кафене се приближи един чудноват човек - на главата си носеше смачкано бомбе, а на краката- цървули. Най- голямо впечатление ми направи дългото зимно палто, с което беше облечен.

Към мен, Еньо, вървеше чудноват човек. Посред лято мъжът беше навлякъл зимно палто. Приближи се на две-три крачки и спря. Продължавах да го гледам втрещено, а непознатият ми се усмихна.

Един чудноват човек , нито гражданин, нито селянин идва към кафенето на Еньо и дълго време кафеджията се взира в него, за да го познае. Оказва се , че това е старият му познайник Серафим . Този човек е слаб, дребничък със сълзящи очи. Облеклото му е много интересно - смачкано бомбе на главата, цървули на краката.

Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига  чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката. Еню не успява да го познае веднага, но погледът му всеки път се спира върху палтото на непознатия - избеляло, окъсано и нашито с безброй огромни кръпки.

Трудно е да се определи коя от „сестрите" е по-пленителна в поведението си и кое качество прави Айа предпочитан от автора персонаж. Още в началото Йовков подсказва мотива за своя избор. Айа е „по-малката сестра". И по възраст, и по характер тя е истинско дете на природата.

„Серафим“ е един от най-кратките разкази на Йовков, в който почти нищо не се случва, но пък е изключително богат на послания за добротата, безкористната щедрост, милостта и любовта към ближния. Още заглавието насочва към представата за светостта на героя

Външният вид на човека говори много за него самия – богат или беден е, каква е професията му, какъв е вкусът му, какво е отношението му към живота и другите хора. В традиционните общества облеклото и начинът на държание на човека са били белег за неговото място в обществото.

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в старопланинското село Жеравна, което по-късно ще го вдъхнови да създаде сборника с разкази „Старопланински легенди“. Там получава основно образование, а през 1900 г. завършва гимназия в София. Поетът Иван Грозев е негов учител по литература и след като прочита