„Серафим“ – Любовта към ближния

„Серафим“ е един от най-кратките разкази на Йовков, в който почти нищо не се случва, но пък е изключително богат на послания за добротата, безкористната щедрост, милостта и любовта към ближния. Още заглавието насочва към представата за светостта на героя, за неговата различност от баналния ежедневен свят на останалите хора. „Серафим“ означава шестокрил ангел, въплъщение на праведност и духовна красота, невидим и безплътен пратеник на Бога. Такъв е и героят – „чудноват“ и способен да

„Серафим“ – Урок по човечност и доброта

Външният вид на човека говори много за него самия – богат или беден е, каква е професията му, какъв е вкусът му, какво е отношението му към живота и другите хора. В традиционните общества облеклото и начинът на държание на човека са били белег за неговото място в обществото. За някои професии дори е било задължително да се носи специално облекло. Този принцип в някои случаи се спазва и до днес. Имало е обаче хора, които с облеклото си, с начина си на говорене и държание са показвали, че не се

Йордан Йовков (1880 – 1937) – (биография)

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в старопланинското село Жеравна, което по-късно ще го вдъхнови да създаде сборника с разкази „Старопланински легенди“. Там получава основно образование, а през 1900 г. завършва гимназия в София. Поетът Иван Грозев е негов учител по литература и след като прочита една домашна работа на своя ученик, му предсказва бъдеще на писател: „Драги ученици, вие имате в класа си бъдещ писател, който е надарен с тънка и дълбока наблюдателност и език с жива

Йордан Йовков – „Серафим“ (Анализ)

КАКВО НИ КАЗВА ТВОРБАТА Разказът „Серафим“ е изграден върху случка, в която на пръв поглед няма нищо необичайно. В селото пристига Серафим, за когото трудно може да се каже какъв е – гражданин или селянин. Този странник идва винаги по едно и също време в годината – Гергьовден или Димитровден. Сяда заедно с кръчмаря Еньо и разговарят. Еньо отбелязва, че е време Серафим да си купи ново палто, тъй като старото е прекалено овехтяло. Серафим е съгласен с Еньо, а и през лятото е спечелил пари за

Йордан Йовков (1880 – 1937)

Йордан Йовков е един от „майсторите на разказа“ в българската литература. В неговите произведения преобладават темите за силната личност, за прекрасното в човешката душа, за любовта и красотата, за разрухата, която носи войната. Роден е през 1880 г. в старопланинското село Жеравна. По-късно семейството му се премества в Добруджа, където писателят се привързва към земята, хората, природата. Завършва Школата за запасни офицери, започва да учи право в Софийския университет, но се отказва

„Серафим“ – въпроси и отговори

1. Какво внушава разказвачът чрез външния вид на Серафим, който описа преди малко? Външният вид на човека говори много за него самия – богат или беден е, каква е професията му, какъв е вкусът му, какво е отношението му към живота и другите хора. В традиционните общества облеклото и начинът на държание на човека са били белег за неговото място в обществото. За някои професии дори е било задължително да се носи специално облекло. Този принцип в някои случаи се спазва и до днес. Имало е

Йордан Йовков (1880 – 1937)

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в старопланинското село Жеравна. Там той прекарва детството и първите си ученически години. По-късно живее в София, където завършва гимназиално образование през 1900 г. Още като ученик Йовков проявява интерес към писане. Учителят му по литература, поетът Иван Грозев, открива неговия талант и му предрича бъдеще на голям писател. През 1900 г. семейството на писателя се премества в Добруджа. От 1902 до 1904 г. Йовков учи в Школата за

„Серафим“ – Милосърдието и помощта към другите

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Серафим“ е от по-късните разкази на Йовков. Издаден е през 1935 г., включен в сборника „Женско сърце“. Друг много известен разказ от същия сборник е „Вълкадин говори с бога“. СЮЖЕТЪТ Разказът представя една красива човешка постъпка. Бедният и невзрачен Серафим, чужд на селото, става свидетел на разговор между кафеджията Еньо и Павлина, чийто съпруг е болен, а тя няма пари, за да го заведе в болница, и затова иска помощ от кръстника си. Той й отказва и тя си отива. На

Йордан Йовков – „Серафим“. Серафим или чудото в делника.

Проявленията на доброта и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тихата радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа „Серафим“ на Йордан Йовков, милостта и състраданието намират изява чрез образа на главния герой, който успява да помогне на Еньо да открие у себе си потулените пластове на душата, изпълнени с обич и добросърдечност, да тръгне по пътя на самопознанието, който ще му разкрие неподозирани страни от

Йордан Йовков – „Серафим“. Добротворството – намереният път към истинската човечност.

Темата за човешката доброта и новите естетически превъплъщения на този вечен християнски символ е характерна за повечето от творбите на Йордан Йовков. Тя е основна и за разказа му „Серафим“. В него хуманистът налага идеята, че добротворството е осъзнатият път към нравствено пречистване, към възраждане на духовността. Един от ангелите, осигуряващи етическото пречистване на света, е Серафим – идеалният носител на необикновеното, на висшата Божествена сила. Наименованието идва от иврит и