КАКВО НИ КАЗВА ТВОРБАТА Разказът „Серафим“ е изграден върху случка, в която на пръв поглед няма нищо необичайно. В селото пристига Серафим, за когото трудно може да се каже какъв е – гражданин или селянин. Този странник идва винаги по едно и също време в годината – Гергьовден или Димитровден.

Йордан Йовков е един от „майсторите на разказа“ в българската литература. В неговите произведения преобладават темите за силната личност, за прекрасното в човешката душа, за любовта и красотата, за разрухата, която носи войната.

1. Какво внушава разказвачът чрез външния вид на Серафим, който описа преди малко?     Външният вид на човека говори много за него самия – богат или беден е, каква е професията му, какъв е вкусът му, какво е отношението му към живота и другите хора. В традиционните общества облеклото и начинът на държание на човека са били белег за неговото място в обществото.

Йордан Йовков е роден на 9 ноември 1880 г. в старопланинското село Жеравна. Там той прекарва детството и първите си ученически години. По-късно живее в София, където завършва гимназиално образование през 1900 г. Още като ученик Йовков проявява интерес към писане. Учителят му по литература, поетът Иван Грозев, открива неговия талант и му предрича бъдеще на голям писател.

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО „Серафим“ е от по-късните разкази на Йовков. Издаден е през 1935 г., включен в сборника „Женско сърце“. Друг много известен разказ от същия сборник е „Вълкадин говори с бога“. СЮЖЕТЪТ Разказът представя една красива човешка постъпка. Бедният и невзрачен Серафим, чужд на селото, става свидетел на разговор между кафеджията Еньо и Павлина, чийто