Проблемът за съдбата на човешкото време в Далчевата поезия

Смислова доминанта на Далчевата поезия е проблемът за съдбата на човешкото време. Този проблем обединява основните теми на творчеството му – за ограничения живот на човешкото съществуване, за духовното и материално разтление на света, за абсолютната власт на смъртта над битието. Тяхно ядро е мотивът за тоталната самота на окования във времето и пространството индивид, а водещ патос – чувството за безмислие на човешкото съществуване

Анализ на "Книгите" - Атанас Далчев

Поезията на Атанас Далчев създава художествен свят на зримата духовност. Тя има своя предметна реалност.Докоснал се до красивата нетленност на духовното прозрение, поетът търси предметен образ, който да изрази простия, но дълбок смисъл на “видяното” чрез мисълта. Той съществува в реалният свят на човешкият живот, но единствено Далчев открива скрития му смисъл. Между поетична мисъл и предметен детайл настъпва хармония.

Пространство и вещи в поезията на Атанас Далчев

Поезията на Далчев се появява през 20-те години на 20 век и се оформя като радикална опозиция на символизма. Далчевата поезия изгражда пространства населяване от вещи, пространства, в които властва самотност, обезлюденост, неживот. Субектът е толкова отчужден, че се е превърнал в чужденец, който не идва от никъде и не отива никъде. Той е лишен от история, от сегашност, няма и бъдеще : "и аз съм сам стопанина на къщата, / където не живее никкой, / ала не съм аз заминавал никъде / и тук от никъде не съм се връщал".

Непобедимостта на реалното в "Прозорец" на Атанас Далчев

Реалният свят в творчеството на Атанас Далчев е диаболичен, лишен от човешко присъствие, населяван само от вещите и от смъртта. В Далчевата поезия не намират място вярата, надеждата и любовта. Светът е неуютен. Злото в него е победило доброто. В стихотворението "Прозорец" поетът изгражда образа на красив, хармоничен, добър илюзорен свят и неговата мигновена разруха.