За поета и гражданина Гео Милев поемата “Септември” е връх в цялостното му ярко и разностранно творчество, както е и подвиг в неговата обществена биография. Трябва да споменем, че авторът е получил вдъхновение и е отразил едно драматично събитие от нашата нова история – Септемврийското въстание през героично-трагичната 1923 година. И не бива да се прави какъвто и да било опит за отричането на тази вярна констатация, за подмяната й с някакви абстрактни и безсъдържателни “анализи”

Поемата “Септември” на Г. Милев е ярък пример за експресионистично произведение. Цялото творчество на поета се вписва в границите на българския експресионизъм, който се оформя като радикална опозиция срещу символизма. В експресионистичната литература най-съществената тема се явява тази за промяната. “Септември” е едно от най-уникалните произведения на българската литература,

Поемата “Септември” осмисля по нов начин традиционните в българската поезия релации: “народ-бог-цар-отечество”, “варварство-цивилизация”, “народ-вяра-църква”, “отечество-човечество”, “ад-рай”, “бунт-власт-история”. Водеща във възрожденската лирика е темата за патриотичната интеграция на българите; “Септември” отразява кризата на чувството за национална самоличност, защото родината присъства като раздвоено понятие.

Гео Милев се вписва в едно проблемно поле на българската литература, което чертае модернистичното виждане за света и човека. За него Антон Страшимиров казва, че е “от личностите, които се раждат веднъж на сто години”. Двете списания, които издава – “Везни” и “Пламък” – бележат два етапа в преориентацията на българската литература след войните. Гео Милев налага идеята, че поезията се нуждае от обновление. За него е характерен реформаторския дух, както е при Пенчо Славейков. Гео Милев е носител на нов тип естетическо съзнание.

Най-изтъктатият поет-гражданин и патриот, увековечил дните на Септемврийското въстание е Гео Милев. Фашистката реакция срещу този справедлив бунт той заклейми с печата на позора. Само четири месеца след погрома, възмутеният поет обрисува вярно и реалистично положението в страната: Над родината премина ураган, какъвто не помним

Естетическата революция на Гео Милев като един от най-ерудираните творци в българската литература след войните е сложна. За малко повече от  10 години с темперамента на търпелив откривател поетът прекрачва класическата традиция, пропагандира и едновременно надмогва символизма, продължава започнатата от Пенчо Славейков естетическа линия в развитието на българката литература за европеизация на нейния облик.

Литературоведските изследвания, посветени на Гео Милев, разглеждат петте стихотворения от книгата “Иконите спят” (1922) пестеливо и почти винаги в задължително конфликтната територия на отношенията “фолклор–модерност”. Но отвъд съществуващата интерпретативна нагласа, че в тази книга

За да се открои новото, което Гео Милев внася в литературата ни чрез пресъздаване на български народни песни, се налага една по-конкретна съпоставка с негови предходници. Първото стихотворенне от "Иконите спят" - "Змей" - е "вариация" по мотива "Мене ме, мамо, змей люби..."

Георги (Гео) Милев е роден през 1895г. в с.Раднево, Старозагорско,в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов. Завършва гимназия в Стара Загора, а висшето – в Лайпциг, Германия. Там посещава лекции по литература, философия, психология и театрално изкуство.