Литературоведските изследвания, посветени на Гео Милев, разглеждат петте стихотворения от книгата “Иконите спят” (1922) пестеливо и почти винаги в задължително конфликтната територия на отношенията “фолклор–модерност”. Но отвъд съществуващата интерпретативна нагласа, че в тази книга

За да се открои новото, което Гео Милев внася в литературата ни чрез пресъздаване на български народни песни, се налага една по-конкретна съпоставка с негови предходници. Първото стихотворенне от "Иконите спят" - "Змей" - е "вариация" по мотива "Мене ме, мамо, змей люби..."