1. Когато са подлог в изречението, имената в мъжки род, единствено число, се членуват с пълен определителен член, а когато са второстепенна част на изречението, се членуват с кратък определителен член -а или -я, който се произнася съкратено (-ъ или -йъ, ьъ). 2. След предлог имената в мъжки род, единствено число, се членуват с кратък определителен член!

Правописни правила 1.нн-н? нен(м.р., ед.ч.)=> -нн 2.правопис на ъ/а в крайна неударена сричка(рекъл-рекла; казал-казала) 3.ър/ръ; ъл/лъ(подвижно ъ) – (върба-Връбница) 4.от чужди думи, завършващи на –ея, -ия се образуват прил.имена на –ален(идея-идеален)

1. Съществителни имена: 1.1. Слято писане: Слято се пишат сложни съществителни, при които втората основа е главна, а първата я пояснява: напр: ветропоказател, градоначалник.  1.2. Полуслято писане : Полуслято се пишат съществителните, при които първата основа е главна, а втората я пояснява. Проверка можем да направим, членувайки сложното съществително – членува се втората основа: напр: генерал-майорът, министър-председателят. Полуслято се пишат и съществителни със съчинителна връзка между двете основи: 

Настоящата дипломна работа има за обект на изследване, фразеологизмите в български и сърбо-хърватски език (с оглед и към полски език), които съдържат понятията: ад, ангел, Бог, душа, рай, вампир, вещица. Фразеологията се смята за млада наука и все още съществуват спорни въпроси, отнасящи се преди всичко до някои семантични особености на фразеологизмите, до класификацията на устойчивите словосъчетания и обема на понятието "фразеологизъм".

Кога отрицателната частица НЕ се пише отделно от думата, за която се отнася и кога – слято? Отделяме внимание на този уместен въпрос, защото погрешното слято изписване на НЕ е често явление. В пресата и другите информационни издания такава грешка рядко се допуска, но почти всеки интернетен форум изобилства с “незнам”, “немога”, “неразбирам”. Среща се и отделянето на НЕ, когато трябва да се изпише слято, но общо взето тази грешка се допуска доста по-рядко.

Разделно писане Когато съставните думи получават собствени окончания за множествено число, става въпрос не за сложна дума, а за словосъчетания. Такива се пишат разделно, без тире. Пример: „студент първокурсник“ („студенти първокурсници“), „майстор зидар“ („майстори зидари“).

1. Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи: а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от м. р. ед. ч.: Очевидно разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците... (Ив. Вазов) Синджирът глухо издрънка в тишината. (Ив. Вазов) Нашите славни битки в отечество България ги помни народът... (Ив. Вазов)

1. Прилагателното име от съставното сказуемо в учтивата форма се поставя в единствено число. Пример: Вие сте талантливА 2. Страдателното причастие /на Н,Т/ от съставното сказуемо в учтивата форма се поставя в единствено число. Пример: Вие сте разочарованА. 3. Причастието на –Л, -ЛА, -ЛО, -ЛИ от сказуемото в учтивата форма се поставя в множествено число. Пример: Вие сте получилИ пратката.

1. Слято, полуслято и разделно писане. 1.1. Слято писане. - Слято се пишат сложни думи, които имат главна и подчинена основа, свързани чрез съединителните гласни -о-, -е-, -и- или направо (зъбОтехник, двегодишен). - Слято се пишат сложни съществителни, в които подчинена основа могат да бъдат различни части на речта – прилагателни, числителни, наречия и т.н. Главното ударение е върху главната основа (новодомец, водоизточник)

Най-малката произносителна единица е сричката, в която като задължителна съставка трябва да е налице гласна. Сричка, която завършва на гласна, се нарича отворена, а такава, която завършва на съгласна – затворена. Различават се четири структури на сричката: Сричка, образувана от гласна: о|ко, у|хо. Сричка, образувана от съгласна и гласна: да, не, ма|са. Сричка, образувана от гласна и съгласна: аз, от. Сричка, образувана от съгласна, гласна и съгласна: бор, дом.