ТОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ: 1.СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ 2. ОТГОВОР НА ЛИТЕРАТУРЕН ВЪПРОС 3. ЕСЕ 4. СЪЧИНЕНИЕ ЗАГЛАВИЕ То може да съдържа: ПРОБЛЕМ, ТЕМА, ФОРМУЛИРОВКА ПОД ФОРМАТА НА ВЪПРОС, ФОРМУЛИРАНЕ НА ЛИТЕРАТУРЕН ПРОБЛЕМ, ЕСЕИСТИЧНА
„Светлина, която спасява” - Драган Тенев /Оригинален текст/ - Слушай, Томас - каза старият Едисон, възседнал вече коня си, - най-много след час ще се върна и ще доведа доктор Макдермот. Дотогава стой при майка си и нито за миг не се отделяй от нея. Разбра ли? - Да, татко, разбрах! - рече глухо изправеното до коня момченце, което държеше в ръце петролна лампа. В нейната жълта светлина лицето му беше бледо и измъчено. А и самото момче, въпреки че беше доста едро за своите десет години, сега изглеждаше някак издребняло, едва забележимо в нощта.
Трансформиращ преразказ - особен вид преразказ, който съвместява подробния и сбития, но на творческа основа. Самата дума "трансформация" (лат.) означава преобразуване, видоизменение. Но в каква посока могат да се извършват промените и до каква степен може да се прояви творчеството така, че да не се "загуби" първоизточникът и преразказът да не се превърне в съчинение? Промените на преразказвания текст могат да бъдат в няколко посоки: 1. Преподреждане събитията според тяхната реална последователност.
Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.Ботев падна,беше казал някой и всички се изпокриха по домовете си. Но жените, нехаейки или незнаейки бяха тръгнали към нивите. Горкото ми внуче, се влошаваше. Сърцето ми се късаше да го гледам как страда. Единственото, което можех да направя е да го заведа в манастира, за да му четат за здраве. Бягайки към брега, бързайки да стигна навреме до манастира, по пътя се молех на Бог да поживи детенцето ми. Шепнах на внучето си и го успокоявах с думи.
Прочетете текста и го преразкажете подробно от името на неутрален разказвач. ЧИСТИЯТ ПЪТ Епизод из живота на Васил Левски - Иван Вазов В комисията по откриването паметника на Левски в София, в която бях член, ставаше разговор върху великия проповедник на свободата. Понеже всичките членове от тази комисия много или малко лично познаваха Левски, разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства
Повестта “Немили - недраги” на Иван Вазов разкрива незаслужено тежката съдба на българските хъшове, които, намирайки се далеч от родината, са мъченици, но в помислите и стремежите си, в своята жертвоготовност за свободата на родината, са славни герои. Първа глава на повестта чрез битоописанието насочва към тежкия и нерадостен живот на българските хъшове на чужда земя – съпътстван от глад и унижения. Началният мрачен пейзаж създава усещането за безнадеждност и обреченост.
В живота хората се срещат с много трудности. Те могат да се справят с тях единствено чрез силен дух и мисъл за победа. Това е и основната тема на Вазовата повест, която разкрива тежкия живот на българските хъшове в Румъния. Във втора глава на повестта писателят показва мъката на хъшовете, породена от раздялата с родината България, жаждата за борба и невъзможността за нея, както и унижението, на което са подложени от крайна бедност.
Казвам се Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе, че ми омръзна егоистичното, тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми. Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад - само на 20 години, един ден тайно реших да се кача на парахода и ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек, който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок,с дребно и надупчено от шарка лице. Запознахме се. Това беше Македонски. Той ме заведе в кръчмата на Странджата.
Минаха две седмици, а Македонски беше изчезнал без да се обади. Аз съществувах, благодарение на неговото милосърдие и изведнъж бях останал гладен и без средства. Заедно с Хаджият и Попчето ядохме два-три дни на вяра у Странджата, но той изведнъж се разболя и ние останахме гладни. Огънят, където къкреше бобът угасна, съдовете и чашите стояха немити и дебел пласт прах ги покриваше. Шумната и многолюдна кръчма стана пуста. Хаджият тръгна да търси пари от някой богаташ. Замина и не се върна.
Аз съм селянка от Челопек, с болното си внуче на ръце съм се запътила към Черепишкия манастир. От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле. Не му помогнаха, нито хекиминът, нито баянета и затова реших да се помоля на Света Богородица. По пътя към манастира, минавайки през Церовата гора срещнах бунтовник, който ме помоли за помощ.