Молитва за Словото: „Азбучна молитва“ от Константин Преславски (анализ)
Зареждане на оценките…
■ КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТВОРБАТА
През 40-те години на XIX 6. учените откриват Учителното евангелие. Приема се, че е създадено през 893 - 894 г., а негов автор е Константин Преславски – книжовник от Преслав. Константин Преславски е поет, преводач, проповедник, епископ, ученик на Кирил и Методий, участвал във Великоморавската мисия, основоположник на химническата и декламативната поезия в старобългарската литература. Пълното заглавие на творбата е Пролог 3а Христа, отмерен на тълкуванието на Светото евангелие, написан от Константин.
Творбата се състои се от 51 поучителни беседи, които тълкуват и разясняват за християните съдържанието на евангелските текстове (четирите Евангелия от Матей, Марк, Лука и Йоан).
Поучителните беседи са предназначени за четене в църквата в неделните календарни дни през цялата година – от Великден до Цветница. Всяка беседа е изградена от встъпление, тълкувание и нравоучително заключение. За създаването на текстовете на Учителното евангелие Константин Преславски използва византийски образци. Той превежда раннохристиянските проповеди на Йоан Златоуст и Кирил Александрийски и така съставя тълкувателните части на поучителните беседи. Самостоятелно написва встъпленията и заключенията към тях. Единствено 42. поучителна беседа е цялостен оригинален текст, написан от Константин Преславски.
Учителното евангелие съдържа два предговора, които също са дело на Константин Преславски. Единият предговор е в проза – от него се разбира, че поучителните беседи са написани по поръка на Наум, а вторият предговор е „Азбучна молитва" – поетическо въведение, в което авторът отправя молитва към Бога за вдъхновение и сила, за да преведе тълкуванието на неделните проповеди.
В цялостната композиция на Учително евангелие поетическият предговор осъществява прехода и връзката между съдържанието на първия, прозаическия предговор, и съдържанието на поучителните беседи.
Вграждането на последователността на глаголическите букви в азбучен акростих разкрива една от най-значимите идеи на Българското средновековие – защитата на светостта на старобългарската азбука и книжнина. Тази идея прави текста популярен в различните исторически времена не с неговото пълно название, а с метафоричното название „Азбучна молитва“ дадено му от историографите. Определението „молитва" в заглавието насочва към основни светогледни идеи, които текстът изразява – необходимото смирение в човешката душа, за да се осъществи духовната връзка между човека и Бога.
■ КОМПОЗИЦИЯ И СИМВОЛИКА
Най-ранната известна стихотворна творба в старобългарската литература е „Азбучна молитва". Най-старият й препис, известен като Синодален препис, е руски препис от XII в., в който е запазен българският първообраз на текста – изпуснати са само носовките, които са характерни за старобългарския език. Ръкописът се съхранява в Синодалната библиотека в Москва, в Държавния исторически музей. Образът на княз Борис I е нарисуван в началото на ръкописа върху златно поле, под арка, на която е изписано името му.
Според жанровите си особености текстът принадлежи към декламативната поезия и е написан на глаголица, първата славянска азбука, създадена от св. Кирил около 855 г. (Названието й произлиза от старобългарския глагол глаголати, инфинитивна форма на глагола „говоря“.) Образецът за азбучен акростих е взет от стихотворение на Григорий Богослов, в което е вписана гръцката азбука. Творбата се състои от 40 стиха, като 36 следват глаголическата азбука, а последните 4 прославят Светата Троица. В глаголическата азбука буквите са 38, но ъ и ь не са отбелязани в акростиха.
В средновековната култура числото 40 се смята за свещено библейско число и има символен смисъл. То се свързва с молитвата и разкаянието – с духовното пречистване на човека, със себепознанието, спасението и възвисяването му. Числото препраща към ключови библейски сюжети: 40 дни Христос прекарва в пустинята в молитва; 40 са дните от възкресението на Христос до възнасянето му на небето; 40 дни трае Всемирният потоп; 40 дни Мойсей чака на Синайската планина 3а Божите заповеди и 40 години води евреите през пустинята към Обетованата земя.
Основните послания на творбата може да бъдат отбелязани и в четири последователни части като израз на молитва за вдъхновение, израз на желание новопокръстените християни да познаят Бога, като молба за сила, за да може книжовникът да опише божествените чудеса на роден език.
■ АКРОСТИХ - ТАЙНОПИС
През Средновековието акростихът се разчита като тайно послание. Прочетени вертикално, първите букви на всеки стих изграждат определена дума, която насочва към основните идейни послания на текста.
Много често старобългарските писатели са вписвали името си под формата на акростих – Климент Охридски, Наум, а по-късно – Григорий Цамблак. Константин Преславски е автор на най-големия акростих в старобългарската литература, състоящ се от 440 начални букви на стихове и формиращ общо 18 стиха, какъвто няма и във византийската литература.
В азбучния акростих на „Азбучна молитва“ се съдържа глаголическата азбука, създадена от Константин Философ.
■ СМИСЛОВА ФУНКЦИЯ НА АКРОСТИХА В „АЗБУЧНА МОЛИТВА“
Функцията на азбучния акростих е свързана с идеята за благословеното слово, което може да поведе народа по духовния път на спасението. Посланието на акростиха приобщава „Азбучна молитва“ към извънкултовата официална литература и определя творбата като оригинално произведение, свързано с водещите идеи на Българското средновековие – утвърждаване на богослужението на роден език и разпространението на християнските идеи, културното развитие на българското общество чрез писменото слово и доближаването до божествената истина. Чрез азбучния акростих се внушава свещеността на глаголицата, тъй като Константин Философ вплита християнски символи в глаголическите букви – кръст, кръг и триъгълник.
В различните преводи от глаголица на кирилица, а после и в съвременните преводи може да има разминаване в конкретните думи, които са използвани в отделните стихове, но независимо от това остава основното идейно внушение на творбата, свързано с молитвата за Словото.
■ „АЗБУЧНА МОЛИТВА“ – СВЕТОГЛЕДНИ ИДЕИ
В Евангелието на св. an. Йоан Богослов с думата „Логос“ („Слово“) се означава Синът Божи – Исус Христос, Просветител и Учител на хората, защото просветлява душата им за божествените истини.
Темата за Словото е основна в старобългарската литература. То е „дар от Бога“, чрез който всеки може да се избави от невежеството и греха. Словото е връзка между човека и Бога, духовен път за спасение.
В творбата молитвата за Словото е химн на писмеността. В нейното съдържание може да се откроят следните идеи:
• авторът измолва от Бога творческо вдъхновение – „да ме лъхне с пламенното слово“ (по превода на Ем. Попдимитров, С., 1933 г.);
• разкрива радостта си от приобщаването на българския народ към духовното просветление на християнството – „законът твой е жив светилник";
• утвърждава вярата си в духовното израстване и сплотяването на народа чрез християнските ценности – „литна днес и славянското племе";
• отправя молитва – „ръце вдигам да получа мъдрост" – за духовна сила и просветление;
• подчертава значението на делото чрез контраста между библейските образи „злоба фараонска“ – „херувимска сила шестокрила“;
• изразява идеята за приемствеността – „що учителите двама... начертаха", която се свързва с идеята за преклонението пред идеала;
• изповядва надеждата си да бъде проповедник на божествените истини, като ги „преведе“ на разбираем за своя новопокръстен народ език – „Да направя явно твоето слово за народа“;
• прославя Светата Троица във финалните стихове на творбата.
Свързани материали
Четиридесет стиха и скритата в тях азбука. Анализ на „Азбучна молитва“ от Константин Преславски: автор, жанр, композиция, акростих и библейски препратки
Старобългарската творба е разгледана през седем ясно отделени части, които водят ученика от личността на автора до скритите в самия текст послания. Първата част представя Константин Преславски като ученик на св. Методий, като един от първите славянски епископи, преводач на „Учително евангелие“ и „Историкии“, и най-вече като най-талантливия старобългарски поет, чието химнографско творчество е открито в ръкописите едва през последните десетилетия. Следва разделът за самото произведение: как стихотворният предговор от 40 дванадесетосрични стиха става известен като „Азбучна молитва“, какво представлява акростихът и кои са трите функции на творбата, идеологическа, естетическа и практико-приложна. Разделът за жанра обяснява защо молитвата е адресирана първо към Бога и едва след това към земния читател, за какво точно се моли лирическият говорител и защо молбата му не е лична. Тук се тълкуват и няколко откъса от съвременния превод. Композиционната част разделя творбата на четири фрагмента и проследява движението от молитвеното обръщение до финалната възхвала, като обяснява символиката на числата четири и четиридесет, а също и защо всички запазени преписи са на кирилица, макар оригиналът да отразява глаголицата. Следват темата за славянското писмо през Златния век и разделът за библейските цитати: старозаветното обръщение към Създателя, фараонската злоба и свързаната с нея историческа хипотеза, градацията от Стар към Нов завет. Финалната част разказва за акростишните творби на автора и за вграденото в тях име. Подходящ е за подготовка за класна работа и за устен отговор в осми клас, за анализ на старобългарска поезия и за реферат върху книжнината от Златния век.
Буквите, които летят нагоре: анализ на „Азбучна молитва“ от Константин Преславски, акростихът, числото 40 и молбата за изобилно слово
Може ли едно стихотворение да скрие в себе си цяла азбука? Разработката отговаря на този въпрос през „Азбучна молитва“ на Константин Преславски, първото име в българската църковна поезия. Началото представя автора: времето, в което живее, връзката му с учениците на Кирил и Методий, необичайният му житейски път и мястото, от което идва презимето му. Обяснено е и как творбата се появява като предговор към друга негова книга, а после тръгва по свой самостоятелен път, преписвана през вековете и пренесена от една азбука в друга. Следва раздел за поезията през Средновековието. Съпоставени са съвременното и средновековното разбиране за стих: какво е било позволено да влезе в поезията тогава, каква е ролята на емоцията и защо изкуството се описва с дума, която означава занаят и майсторство. Отделен раздел обяснява какво е акростих и как изглежда азбучният акростих. Даден е откъс от поетичния превод, върху който правилото се вижда веднага, и е показано за какво друго средновековните автори използват този похват. Същинската част търси отговор на два въпроса: какво всъщност е закодирано в творбата и защо броят на стиховете не съвпада с броя на буквите в азбуката. Несъответствието получава обяснение чрез поредица библейски събития, свързани с едно и също число. Следва частта за молитвата: колко стара е тя като човешка практика, какво изобщо се иска в нея и за какво по-точно се моли Константин Преславски. Разгледано е как молбата за словото се обвързва със съдбата на цял един народ, включително чрез съпоставка със стихове на по-късен български поет. Финалът е посветен на последната дума в творбата, на нейното значение и на силата, която ѝ приписват трите големи религии. Текстът е подходящ за анализ, за отговор на въпрос по старобългарска литература и за подготовка на съчинение върху „Азбучна молитва“.
Азбуката като молитва: универсалните християнски идеи в „Азбучна молитва“ на Константин Преславски - анализ
Кратък текст от четиридесет стиха, в който всяка буква е и молитва: „Азбучна молитва“ поставя пред съвременния читател повече въпроси, отколкото изглежда на пръв поглед. Материалът е литературен анализ на творбата на Константин Преславски и тръгва от най-трудното - защо тя звучи загадъчно днес и по кои два различни пътя може да се стигне до смисъла ѝ. В началото анализът съпоставя „Азбучна молитва“ с „Проглас към евангелието“: показва какво сродява двете творби и къде приликите свършват, за да се очертае собственият тон на молитвата. Следва изясняване на историческия контекст - кога е създадена творбата, каква е връзката ѝ с „Учително евангелие“, по чия поръка е съставено то и как старобългарският книжовник работи върху раннохристиянските проповеди. Същинската част се съсредоточава върху устройството на текста: броят на стиховете и сричките, оригиналното заглавие, принципът, по който всеки стих започва с поредна буква от азбуката. Самостоятелен акцент е поставен върху жанра на молитвата и върху това какво точно измолва авторът, като разликата между античната молба към божеството и молбата на средновековния славянски книжовник е разгледана подробно. Материалът обяснява и композицията - как четиридесетте стиха се разделят на четири части със самостоятелни послания и защо числата 40 и 4 имат значение в християнската култура. Разчетени са и образи, които остават неясни без библейски познания, сред които „фараонската злоба“ и „херувимски мисъл и ум“. Финалната част се занимава с акростиха: как се разчита, какво внушава, защо функционира като тайно послание и как учените го използват, за да установят състава на Кириловата азбука. Тук влизат свидетелствата на абецедарите, на глаголическите ръкописи и на трактата „За буквите“ на Черноризец Храбър, както и обяснение откъде идват формите на самите глаголически букви. Материалът е подходящ за подготовка по старобългарска литература, за писане на съчинение върху творбата и за отговор на изпитни въпроси за жанра, композицията и символиката в „Азбучна молитва“.
Буквите като път към небето: „Азбучна молитва“ на Константин Преславски. Анализ на жанра, акростиха, символиката и посланията
Едно стихотворение от четиридесет стиха, чиито начални букви следват азбуката, стои в самото начало на българската поезия. Настоящият анализ на „Азбучна молитва“ обяснява защо тази подредба не е формална игра, а послание, и защо творбата се чете едновременно като молитва, като програма и като паметник. Уводната част дава необходимия контекст: къде точно стои текстът в „Учително евангелие“, каква е била функцията на пролога през Средновековието, защо жанрът молитва е означавал нещо различно от днешната представа за молба и какво символично внушава акростихът. Тук са обяснени и глаголическият първообраз на творбата, символиката на трите знака, от които са изградени буквите на тази азбука, значението на числото четиридесет, преминаването към кирилица, вероятната датировка и споровете за авторството. Следват пет раздела, всеки от които тръгва от ясно поставен въпрос. Първият се занимава с мотива и с хуманитарните търсения на времето: защо словото е в центъра, за какво слово точно става дума и как се тълкуват образът на летенето и определението „нов народ“. Вторият търси конфликта в творба, в която на пръв поглед няма сблъсък, и извежда скритото противопоставяне, както и смисъла на споменаването на фараонската злоба. Третият разглежда героите: молещият се, славянският род и Бог, и обяснява какво означава подражанието на учителите. Четвъртият описва символичния образ на света и разчита постройката на текста, включително разделението на четири смислови части с посочени стихове и значението на самото число четири. Петият осмисля мястото на творбата в българската духовна история и в науката за старобългарската литература. Текстът е подходящ за подготовка за класна работа и за устен отговор върху старобългарската литература, както и за писане на съчинение по темата за словото и вярата.
Четиридесетте стиха на глаголицата: Константин Преславски и „Азбучна молитва“. Справка
Константин Преславски, ученик на свети Методий и преводач на „Учително евангелие“ с неговите 51 беседи, остава в историята като най-талантливия и продуктивен старобългарски поет. Справката представя най-известната му творба: „Азбучна молитва“, изградена от 40 стиха, всеки от които започва с поредната буква на глаголическата азбука. Разчетена е символиката на числото: четиридесет дни след възкресението Христос се възнася на небето, и четиридесет са стиховете, с които поетът моли за вдъхновение и слово. Проследено е как акростихът превръща самата азбука в молитва: буквите на новата писменост стават стъпала към Бога, а творбата, химн на славянското слово. Кратка справка за автора, строежа и смисъла на първата авторска поетична творба в старобългарската литература.
Молитвата, изплетена от букви: анализ на „Азбучна молитва“ от Константин Преславски
Подробен анализ на „Азбучна молитва“ от Константин Преславски, воден от една мисъл: че за старобългарския творец раждането на словото е тайнство и на ума, и на душата. В началото творбата е представена като изповед пред светостта на буквеното слово, а азбучният акростих е обяснен като организиращ принцип, който свързва реда на буквите с реда на стиховете. Същинската част следва самата молитва. Разгледано е встъплението и срещата на двата свята, земния и небесния, в пространството на молитвеното слово; какво означава молбата за пламенно слово и защо вътрешното прозрение е представено като нов взор; как образите на живия светилник и на нетленната светлина въвеждат темата за евангелския дар и за покръстването на славянското племе. Отделно внимание е отделено на обръщението към светата Троица, на жеста на вдигнатите ръце и на смисъла, който този жест придава на молбата за мъдрост и сила. Особен акцент е поставен върху най-деликатния момент в творбата: изповяданата слабост на творческия АЗ и страхът от духовно превъзходство над непосветените. Обяснено е какво иска да преодолее лирическият говорител и каква е връзката между това преодоляване и делото, което той се готви да опише. Финалната част тълкува химничния завършек и мястото на творбата в паметта на следващите поколения. Анализът е подходящ за подготовка по старобългарска литература, за домашна работа и за самостоятелно съчинение върху творбата.