Главната героиня в разказа на Светослав Минков е в центъра на сатиричното изображение, изобличаващо грозотата на бездуховното човешко битие. Самото й име я характеризира като лекомислена и може би кокетна жена, като се има предвид умалителната форма Мими. Ако приемем, че фамилията й - Тромпеева, е производна от названието на музикалния инструмент тромпет, който при солово изпълнение веднага привлича вниманието на околните с високите си тонове, то тогава фамилията на героинята подсказва, че тя на всяка цена иска да бъде център на внимание.
Мими Тромпеева е дъщеря на богат индустриалец и разполага с всички възможни материални блага, които обаче за момента не я правят щастлива. Тя страда твърде много от грозотата на лицето си, защото е непоправимо кривогледа, което е „тежък кошмар в нейната иначе ефирна младост". Дните й са изпълнени с безкрайно оглеждане в огледалото, с бездействие, леност и самосъжаление. Кривогледството е страничен дефект, който не пречи на нормалното зрение да възприема красотата на заобикалящия ни свят. Мими Тромпеева обаче сякаш няма сетива за наблюдаване и възприемане на заобикалящия я свят, не е способна да общува смислено, да се развива и да проявява интереси, които да осмислят съществуването й. Отчаяна от своята грозота и от неотстранимия си дефект, тя достига до мисълта да постъпи в манастир. Решението й обаче не отговаря на някакъв неин стремеж за общуване с Бога, нито пък е плод на искрени религиозни чувства, а само средство да се скрие от света. В момента, в който научава за съществуването на института за разхубавяване „Козметикум амулет - салон за дамска хирургия" и за невероятните способности на маестро Чезаре Галфоне да превръща „най-отвратителния изрод в прекрасен ангел", Мими с радост захвърля евангелието, което отдавна счита за скучно и излишно. Никак не е трудно на красноречивия маестро Галфоне да я убеди да се подложи на операция и да приеме на доверие капките, които неузнаваемо ще променят очите й. Желанието на героинята да бъде като другите е толкова силно, че тя дори не се замисля за риска, който би поела като първа пациентка, подложила се на този експеримент.
Операцията е голямо събитие и начало на истински прелом в живота на госпожицата. Търсената промяна на лицето най-после е осъществена! Младата жена отново се различава от околните, но този път не със своята грозота, а с една впечатляваща красота и с превъзходството си над тях, дадено й от блестящите рентгенови очи. Мими Тромпеева е изключително щастлива, защото най-после животът й се разнообразява и тя попада във вихъра на светските забавления. Впечатленията й до такава степен се обогатяват ежедневно, че тя предпочита вече да си води дневник, в който да ги отразява. Младата жена продължава да се движи в своя обичаен кръг от представители на висшето общество, но вече заема съвсем друго място в него. Тя се радва на внимание, обект е на непрекъснати флиртове и ухажвания - нещо, към което толкова дълго се е стремяла преди.
Метаморфозата на Мими Тромпеева, засегнала драстично нейния външен вид, за съжаление не се отразява и не променя духовния й свят. Операцията предизвиква очакваната козметична промяна, но не се докосва до душевността й. Героинята открай време няма изградена собствена ценностна система, нито критерии за добро и зло, за красиво и грозно. Именно заради това тя никога не е търсила у себе си някакви достойнства, с които би могла преди операцията да компенсира физическия си недостатък. Толкова по-силна е екзалтацията, в която изпада, след като вече се е почувствала красива, желана и неотразима в очите на мъжете. Това окончателно я изважда от равновесие.
В своя дневник Мими Тромпеева се саморазкрива като безнадеждно разглезено младо същество, привикнало и ценящо единствено безсмисленото съществуване. Мими никога не е била личност и още по-малко може да стане такава, след като отношението й към живота е изключително повърхностно и инфантилно. Нейната поразителна глупост я прави дори уязвима спрямо не винаги чистоплътните намерения на околните към нейните предимства като богата за женитба партия.
Характеристиката на Мими Тромпеева е изградена почти изцяло косвено - чрез нейните мисли, постъпки и взаимоотношения с другите герои. Мнението на средата, в която тя се подвизава, е водещо при определянето на поведението и отношението й към света и хората. За нея любовта е преди всичко възможност да блесне и да доминира над другите дами от своя кръг с вниманието, което получава от избраника си. Изключително интересен е подходът на автора, когато надниква в съзнанието на своята героиня след настъпилата магическа промяна в зрението й. Би могло да се очаква, че редкият дар, който вече притежава – рентгеновите очи, и който й дава възможност да вижда през материята, ще се отрази на нейните впечатления и съждения. Вместо това, на преден план в мислите на Мими изпъква преди всичко безкрайното й удоволствие от нейния успех. Тя се чувства опиянена от факта, че всички, които я виждат, се спират с възклицанието: „Ах, какви чудни очи!" Първата мисъл, която в резултат на това я осенява, е светкавичното й пожелание: „Дано се омъжа по-скоро!"
Мими Тромпеева ни най-малко не е изненадана или пък уплашена от способността си да прониква с поглед през телата на другите и да бъде непрекъснато заобиколена от крайно необичайни гледки: „На улицата, в трамвая, в градината - навсякъде виждам само скелети." Вместо да я потиска, това „страшно забавлява" героинята.
Докато тя прави постоянен анатомичен преглед на всички, които минават пред погледа й, мислите й стигат само до удовлетворението, че може безнаказано да се взира във всеки и да изследва „неговата анатомия". Едно от най-остроумните хрумвания на автора обаче е констатацията на Мими Тромпеева за наличието или липсата на човешките мозъци в зависимост от социалното положение на техните притежатели. Героинята се движи предимно сред представители на хайлайфа и затова дълбокомислено заключава, че точно те „нямат никакъв мозък в главите си". Първото й впечатление например от „братовчеда на Валя" се отнася преди всичко за телосложението му: „Господи, какъв строен скелет!" След като открива, че в главата му няма нито капчица мозък, тя все пак има благоразумието да не му го съобщи веднага. Напротив, доволна е от себе си, че се е въздържала и не го е обидила, защото той би могъл „да изтълкува думите ми в преносен смисъл". Независимо от липсата на мозък обаче, тя би предпочела да се омъжи точно за такъв съпруг, отколкото за някой, „чийто череп е пълен с мозък, но се крепи върху хилаво тяло".
След всичко това не е изненада, че Мими най-после намира своя избраник сред множеството си ухажори. Жан е богат, мил, единствен наследник на вуйчо си мултимилионер и за щастие - също няма мозък в главата си! Той дори „държи първенство" в това отношение сред другите й кавалери. Ощастливена и заслепена от неговите „прелести", Мими Тромпеева си позволява да направи някои от своите специфични разсъждения. Тя се учудва например, че любимият й Жан цяла вечер може да я забавлява с най-пикантни вицове и да й обяснява какво е значението на „чистенето на зъби с клечка при официалните динета", без да има капчица мозък в главата си. Затова тя заключава: „Уж мислите на човека идели от неговия мозък. Кой знае, може би хората от висшето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си..."
Дневникът на Мими Тромпеева отразява докрай нейната впечатляваща глупост, елементарно мислене, себичност и прекалено ограничен собствен свят. Обикновено потребността човек да води личен дневник е предизвикана от необходимостта да се вгледа в себе си. Героинята на Светослав Минков обаче няма какво да види във вътрешния си мир, защото той въобще не се различава от другите, минали вече през ситото на нейния рентгенов поглед. На младата жена обкръжаващата я безмозъчност й харесва и я устройва. Тя дори решава, че това е отличителна черта, достъпна единствено на аристократите, които „трябва да се отличават по нещо от обикновените хора". Според нея техните мозъци са си на мястото си, само че. „са направени от някаква много тънка материя, по-тънка навярно и от паяжина, та затова не могат да се видят". След това „гениално" умозаключение госпожицата от все сърце си пожелава дано и собственият й мозък да „е също тъй фин", както на представителите на хайлайфа и на любимия й Жан.
Отношенията на останалите герои към Мими Тромпеева са предадени главно чрез нейните впечатления. Те доочертават и дообогатяват нейния образ с нови черти. В началото героинята с досада констатира, че никой не й обръща внимание и че презрението на жените и безразличието на мъжете е дълбоко непоносимо. След чудотворната операция на маестро Чезаре Галфоне обаче, аристократичното общество полудява по нейния нов физически образ. Тя предизвиква възторзите на всички мъже и завистта на всички жени от своята среда. Новопридобитата й способност да прониква с поглед през материята й позволява да види „как дробовете им се издуват от завист" при нейния блестящ успех сред мъжката част на салонното общество. В крайна сметка побеждава типичното за тези среди фалшиво поведение. Дори наивната и инфантилна Мими разбира, че приятелките й я целуват на изпращане единствено от лицемерие, затова възкликва: „Какво безсрамие!"
Героинята многократно си пожелава да прилича във всичко на любимия си Жан и да бъде достойна негова партньорка. Най-съкровената й мисъл е, че те биха били „чудесна двойка", защото по всичко си приличат: по занимание, по лентяйство, по „безцелно шляене" и по неистовото си преклонение пред богатството, външния блясък и светската суета. Именно затова много ценно за характеристиката на Мими е отношението на самия Жан към нея. Тя с удоволствие споделя в дневника си, че харесва дори грубостта му, че намира за връх на изискаността неговото в много случаи дебелашко поведение и безсмислените му разговори. Ни най-малко не се трогва, че всъщност за Жан тя представлява предмет за покупко-продажба. Той поставя твърде висока цена за зестра срещу готовността си да й предложи ръката си. Сделката между нейния баща и новоизлюпения й годеник много добре показва, че Мими е смятана и от двамата за разменна вещ. Това изобщо не й прави впечатление, тъй като за нея главното е да се реализира мечтаният брак: „Отначало папа упорстваше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с характер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата." Това е цената на семейното щастие, мисълта за което я кара „да полудее от щастие". Най-голяма радост й носи проектираното сватбено пътешествие с крайна цел Париж. Вълнуват я - както и би могло да се очаква при нейното празноглавие, не забележителностите на този световен град и неговата култура, а реализацията на поредните й суетни мечти - хермелиново палто и бален тоалет! Образът на Мими Тромпеева, като всеки сатиричен образ, не е богато нюансиран, а е изграден по-скоро в чернобелите краски на графичното изображение. Героинята е абсолютно последователна в своите едностранчиви прояви и отчайваща елементарност. Именно в това се състои и замисълът на автора - да открои колкото може по-отчетливо отблъскващата същност на хората без духовност, чиито прекалени претенции за охолство и щастие тотално се разминават с посредствените им възможности.
@bgmateriali.com