Главната героиня в разказа на Светослав Минков е в центъра на сатиричното изображение, изобличаващо грозотата на бездуховното човешко битие. Самото й име я характеризира като лекомислена и може би кокетна жена, като се има предвид умалителната форма Мими. Ако приемем, че фа­милията й - Тромпеева, е производна от названието на музикалния инструмент тром­пет, който при солово изпълнение веднага привлича вниманието на околните с висо­ките си тонове, то тогава фамилията на ге­роинята подсказва, че тя на всяка цена иска да бъде център на внимание.

Мими Тромпеева е дъщеря на богат ин­дустриалец и разполага с всички възможни материални блага, които обаче за момента не я правят щастлива. Тя страда твърде много от грозотата на лицето си, защото е непоп­равимо кривогледа, което е „тежък кошмар в нейната иначе ефирна младост". Дните й са изпълнени с безкрайно оглеждане в огле­далото, с бездействие, леност и самосъжа­ление. Кривогледството е страничен дефект, който не пречи на нормалното зрение да възприема красотата на заобикалящия ни свят. Мими Тромпеева обаче сякаш няма сетива за наблюдаване и възприемане на за­обикалящия я свят, не е способна да общу­ва смислено, да се развива и да проявява интереси, които да осмислят съществува­нето й. Отчаяна от своята грозота и от неот­странимия си дефект, тя достига до мисъл­та да постъпи в манастир. Решението й обаче не отговаря на някакъв неин стремеж за об­щуване с Бога, нито пък е плод на искрени религиозни чувства, а само средство да се скрие от света. В момента, в който научава за съществуването на института за разхуба­вяване „Козметикум амулет - салон за дамс­ка хирургия" и за невероятните способности на маестро Чезаре Галфоне да превръща „най-отвратителния изрод в прекрасен ан­гел", Мими с радост захвърля евангелието, което отдавна счита за скучно и излишно. Никак не е трудно на красноречивия маес­тро Галфоне да я убеди да се подложи на операция и да приеме на доверие капките, които неузнаваемо ще променят очите й. Желанието на героинята да бъде като дру­гите е толкова силно, че тя дори не се замис­ля за риска, който би поела като първа паци­ентка, подложила се на този експеримент.

Операцията е голямо събитие и начало на истински прелом в живота на госпожицата. Търсената промяна на лицето най-после е осъществена! Младата жена отново се раз­личава от околните, но този път не със своя­та грозота, а с една впечатляваща красота и с превъзходството си над тях, дадено й от блестящите рентгенови очи. Мими Тромпе­ева е изключително щастлива, защото най-после животът й се разнообразява и тя по­пада във вихъра на светските забавления. Впечатленията й до такава степен се обога­тяват ежедневно, че тя предпочита вече да си води дневник, в който да ги отразява. Мла­дата жена продължава да се движи в своя обичаен кръг от представители на висшето общество, но вече заема съвсем друго мяс­то в него. Тя се радва на внимание, обект е на непрекъснати флиртове и ухажвания - нещо, към което толкова дълго се е стремя­ла преди.

Метаморфозата на Мими Тромпеева, за­сегнала драстично нейния външен вид, за съжаление не се отразява и не променя ду­ховния й свят. Операцията предизвиква очакваната козметична промяна, но не се докосва до душевността й. Героинята отк­рай време няма изградена собствена цен­ностна система, нито критерии за добро и зло, за красиво и грозно. Именно заради то­ва тя никога не е търсила у себе си някакви достойнства, с които би могла преди опе­рацията да компенсира физическия си не­достатък. Толкова по-силна е екзалтацията, в която изпада, след като вече се е почувст­вала красива, желана и неотразима в очите на мъжете. Това окончателно я изважда от равновесие.

В своя дневник Мими Тромпеева се саморазкрива като безнадеждно разглезено младо същество, привикнало и ценящо единствено безсмисленото съществуване. Мими никога не е била личност и още по-малко може да стане такава, след като от­ношението й към живота е изключително повърхностно и инфантилно. Нейната по­разителна глупост я прави дори уязвима спрямо не винаги чистоплътните намерения на околните към нейните предимства като богата за женитба партия.

Характеристиката на Мими Тромпеева е изградена почти изцяло косвено - чрез нейните мисли, постъпки и взаимоотношения с другите герои. Мнението на средата, в която тя се подвизава, е водещо при опреде­лянето на поведението и отношението й към света и хората. За нея любовта е преди всич­ко възможност да блесне и да доминира над другите дами от своя кръг с вниманието, ко­ето получава от избраника си. Изключител­но интересен е подходът на автора, когато надниква в съзнанието на своята героиня след настъпилата магическа промяна в зре­нието й. Би могло да се очаква, че редкият дар, който вече притежава – рентгеновите очи, и който й дава възможност да вижда през материята, ще се отрази на нейните впечатления и съждения. Вместо това, на преден план в мислите на Мими изпъква преди всичко безкрайното й удоволствие от нейния успех. Тя се чувства опиянена от факта, че всички, които я виждат, се спират с възклицанието: „Ах, какви чудни очи!" Пър­вата мисъл, която в резултат на това я осенява, е светкавичното й пожелание: „Дано се омъжа по-скоро!"

Мими Тромпеева ни най-малко не е изне­надана или пък уплашена от способността си да прониква с поглед през телата на дру­гите и да бъде непрекъснато заобиколена от крайно необичайни гледки: „На улицата, в трамвая, в градината - навсякъде виждам са­мо скелети." Вместо да я потиска, това „страшно забавлява" героинята.

Докато тя прави постоянен анатомичен преглед на всички, които минават пред погледа й, мис­лите й стигат само до удовлетворението, че може безнаказано да се взира във всеки и да изследва „неговата анатомия". Едно от най-остроумните хрумвания на автора оба­че е констатацията на Мими Тромпеева за наличието или липсата на човешките мозъ­ци в зависимост от социалното положение на техните притежатели. Героинята се дви­жи предимно сред представители на хайлайфа и затова дълбокомислено заключава, че точно те „нямат никакъв мозък в главите си". Първото й впечатление например от „братовчеда на Валя" се отнася преди всич­ко за телосложението му: „Господи, какъв строен скелет!" След като открива, че в гла­вата му няма нито капчица мозък, тя все пак има благоразумието да не му го съобщи веднага. Напротив, доволна е от себе си, че се е въздържала и не го е обидила, защото той би могъл „да изтълкува думите ми в преносен смисъл". Независимо от липсата на мозък обаче, тя би предпочела да се омъжи точно за такъв съпруг, отколкото за някой, „чийто череп е пълен с мозък, но се крепи върху хилаво тяло".

След всичко това не е изненада, че Мими най-после намира своя избраник сред множеството си ухажори. Жан е богат, мил, един­ствен наследник на вуйчо си мултимилионер и за щастие - също няма мозък в глава­та си! Той дори „държи първенство" в това отношение сред другите й кавалери. Ощастливена и заслепена от неговите „прелести", Мими Тромпеева си позволява да направи някои от своите специфични разсъждения. Тя се учудва например, че любимият й Жан цяла вечер може да я забавлява с най-пи­кантни вицове и да й обяснява какво е значението на „чистенето на зъби с клечка при официалните динета", без да има капчица мозък в главата си. Затова тя заключава: „Уж мислите на човека идели от неговия мозък. Кой знае, може би хората от висшето об­щество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си..."

Дневникът на Мими Тромпеева отразява докрай нейната впечатляваща глупост, елементарно мислене, себичност и прекалено ограничен собствен свят. Обикновено потребността човек да води личен дневник е предизвикана от необходимостта да се вгле­да в себе си. Героинята на Светослав Мин­ков обаче няма какво да види във вътреш­ния си мир, защото той въобще не се разли­чава от другите, минали вече през ситото на нейния рентгенов поглед. На младата жена обкръжаващата я безмозъчност й харесва и я устройва. Тя дори решава, че това е отли­чителна черта, достъпна единствено на арис­тократите, които „трябва да се отличават по нещо от обикновените хора". Според нея техните мозъци са си на мястото си, само че. „са направени от някаква много тънка мате­рия, по-тънка навярно и от паяжина, та за­това не могат да се видят". След това „гени­ално" умозаключение госпожицата от все сърце си пожелава дано и собственият й мо­зък да „е също тъй фин", както на представи­телите на хайлайфа и на любимия й Жан.

Отношенията на останалите герои към Мими Тромпеева са предадени главно чрез нейните впечатления. Те доочертават и дообогатяват нейния образ с нови черти. В на­чалото героинята с досада констатира, че никой не й обръща внимание и че презре­нието на жените и безразличието на мъжете е дълбоко непоносимо. След чудотворната операция на маестро Чезаре Галфоне обаче, аристократичното общество полудява по нейния нов физически образ. Тя предизвиква възторзите на всички мъже и завистта на всички жени от своята среда. Новопридобитата й способност да прониква с поглед през материята й позволява да види „как дробовете им се издуват от завист" при нейния блестящ успех сред мъжката част на салонното общество. В крайна сметка побеждава типичното за тези среди фалши­во поведение. Дори наивната и инфантил­на Мими разбира, че приятелките й я целу­ват на изпращане единствено от лицемерие, затова възкликва: „Какво безсрамие!"

Героинята многократно си пожелава да прилича във всичко на любимия си Жан и да бъде достойна негова партньорка. Най-съкровената й мисъл е, че те биха били „чу­десна двойка", защото по всичко си прили­чат: по занимание, по лентяйство, по „без­целно шляене" и по неистовото си преклоне­ние пред богатството, външния блясък и светската суета. Именно затова много цен­но за характеристиката на Мими е отноше­нието на самия Жан към нея. Тя с удоволст­вие споделя в дневника си, че харесва дори грубостта му, че намира за връх на изискаността неговото в много случаи дебелашко поведение и безсмислените му разговори. Ни най-малко не се трогва, че всъщност за Жан тя представлява предмет за покупко-продажба. Той поставя твърде висока цена за зестра срещу готов­ността си да й предло­жи ръката си. Сделка­та между нейния баща и новоизлюпения й го­деник много добре показва, че Мими е смя­тана и от двамата за разменна вещ. Това изобщо не й прави впечатление, тъй като за нея главното е да се реализира мечтаният брак: „Отначало папа упорстваше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като раз­бра, че Жан е човек с характер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата." Това е цената на семейното щастие, мисъл­та за което я кара „да полудее от щастие". Най-голяма радост й носи проектираното сватбено пътешествие с крайна цел Париж. Вълнуват я - както и би могло да се очаква при нейното празноглавие, не забележител­ностите на този световен град и неговата кул­тура, а реализацията на поредните й суетни мечти - хермелиново палто и бален тоалет! Образът на Мими Тромпеева, като всеки сатиричен образ, не е богато нюансиран, а е изграден по-скоро в чернобелите краски на графичното изображение. Героинята е абсолютно последователна в своите еднос­транчиви прояви и отчайваща елементарност. Именно в това се състои и замисълът на автора - да открои колкото може по-от­четливо отблъскващата същност на хората без духовност, чиито прекалени претенции за охолство и щастие тотално се размина­ват с посредствените им възможности.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave