АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ – „ДО ЧИКАГО И НАЗАД“
ВСЕМИРНОТО ИЗЛОЖЕНИЕ В ЧИКАГО – УМАЛЕН МОДЕЛ НА СВЕТА В КРАЯ НА XIX ВЕК
Още с първото си значимо произведение Алеко Константинов спечелва обичта и симпатията на читателите. В пътеписа „До Чикаго и назад“ той искрено и непредубедено разкрива впечатленията си от американската действителност и от научно-техническото развитие на човечеството в края на XIX век. Като умело преплита описание с повествование и разсъждение, пътеписецът изгражда интригуващ образ на Новия свят. Той разказва живо и увлекателно, общува непринудено и с чувство за хумор с читателя. Мъдрите обобщения на демократа и хуманиста за бъдещето на човечеството остават актуални и днес.
Конкретният повод за пътуването на Алеко до Америка е Всемирното търговско изложение в Чикаго през 1893 г., което го смайва с разнообразието и размерите на експозициите на отделните страни. Огромните мащаби и многобройните експонати представят постиженията на цялото човечество, поради което изложението се превръща в умален модел на света от края на XIX век. Впечатленията от него са така живо и увлекателно пресъздадени, че правят читателя съпричастен на интригуващата гледка. Наред с техническия напредък, Всемирното търговско изложение в Чикаго разкрива противоречивата същност на американското общество, в което блясъкът и дехуманизацията се преплитат. Подробното описание, постоянните паралели между видяното и чутото в България или Европа превръщат пътеписа в уникална в рамките на жанра творба.
На изложението в Чикаго пътеписецът събира богати и противоречиви впечатления и затова отделя подобаващо място в творбата си на тези свои наблюдения. Тримата пътешественици, представители на една малка, доскоро изолирана от света държава, се приобщават към големия свят като наблюдатели на неговите постижения. Европейските павилиони Алеко подминава без особен интерес, защото е видял тяхното представяне на Парижкото световно изложение. Интригуват го най-значимите постижения в областта на науката и техниката, постигнати от американците, смятани за водещи в света. Тук авторът се чувства като в страната на приказките. Чудеса изпълват огромното пространство на изложението с неговите невероятни форми и обеми, които удивляват и вдъхновяват. Привърженик на индустриалния напредък, който осигурява по-висок стандарт на човека и по-големи възможности за духовна изява, Алеко с удоволствие наблюдава постиженията на Новия свят. Поразен е от Двореца на манифактурата и свободните изкуства, в който са построени редица павилиони на държави от Америка, Европа, Азия и дори от Африка. Особено силно е впечатлен от великолепието на светлинната феерия в палатата на електричеството, което събужда поета у Алеко. Авторът използва редица поетични сравнения, за да представи на читателя изключителната красота и поразяващия ефект от видяното: вечер павилионът е „вълшебен дворец“, „фантастически замък“, „една фантастическа, една феерическа панорама“, „сменяюща се игра на светлини и шарове“ и „между всичките цветове на небесната дъга и техните варианти“. Българският зрител, дошъл от една слабо електрифицирана страна, е „поразен и смаян от блясъка и величието“ на това истинско вълшебство. Чудното редуване на светлина и мрак, породено от десетте хиляди лампи с различни фигури и оцветявания, кара да бледнеят дори картините от „Хиляда и една нощ“, а въображението на древните източни поети губи силата си пред видяното. Зданието на транспортацията поразява с историята на транспорта и съобщенията, както и с най-новите достижения в тази област. Нагледно доказателство за решението на „женския въпрос“ е Зданието на женския труд. И като архитектура, и като експониране то говори за високата степен на демократичните процеси в Америка.
Като на кинолента се сменят картини от целия свят, някои – автентични, други – импровизирани. Това изложение, посветено на четиристотингодишнината от откриването на Америка, се превръща в среща на много култури и различни типове цивилизации. В него е силно противопоставянето между развити индустриални страни и онези, които все още не са осъществили промишлената революция. С любознателност пътеписецът разглежда чуждестранните павилиони, преценява напредъка на страните, които участват сякаш в състезание помежду си. Описанието прелива от подробности, авторът прецизно пресъздава участието на много страни и народи, долавя се изключителният интерес на Алеко към всяко достижение на човешкия прогрес. Интелигентен наблюдател и любознателен турист, писателят откроява напредъка на японците, които участват във всеки павилион на изложението. Търговска лоялност и техническа компетентност се констатират при срещата с постиженията на специалистите от Страната на изгряващото слънце, чиито конкурентни стоки пълнят и европейските пазари. На грандиозността на мащабите и изискаността на световните промени са противопоставени слабо развитите страни и народи. Сред макетите на селища, възпроизвеждащи бита на различни националности, е представен дори примитивният начин на живот на лапландци и на островни племена и народи. Значителна част от техните автентични обичаи и ритуали във вид на театрално представление се оказват доходоносен бизнес за организаторите.
На изложението упорито се налага опозицията Колумб – Круп. Истинско благоговение изпълва душата на пътеписеца при посещението на Колумбовия музей, при заставането пред „праха“ на великия откривател. Авторът изпитва уважение към американците, съхранили в паметта си спомена за този човек, дал им нова земя, нов живот, друго бъдеще. Обстановката в музея е скромна, но в него витае особен дух, който дори и чужденците усещат – почит към историята и миналото и поддържане на националното самочувствие. За българския хуманист откривателят на Новия свят е гений, очертал пътя към напредъка на човешката цивилизация. Но ако името на мореплавателя е символ на съзидателните сили, то името на оръжейния магнат Круп се превръща в емблема на разрушителните, тъмни страни на модерната цивилизация. Още в края на XIX век хуманистът Алеко приема продажбата на оръжие като неморален бизнес, който е причина за страдания за човечеството. Присъствието на зданието на Круп редом с Колумбовия музей предизвиква тревогата и възмущението на Алеко и го води до тъжни размисли: „...за няколко часа от всемирното Колумбово изложение, плод на прогреса, би направили само прах и пепел!...“
Чикагското изложение е повод за себеопознаване чрез паралел между Америка и Европа, а твърде често – и с България. Тримата пътешественици се приобщават към големия град като наблюдатели на неговите постижения. Разказът на Алеко подрежда и съпоставя светове и култури, търсейки скромното място на родината ни сред тях. Всяка нова гледка е коментирана чрез паралели между Парижкото или Пловдивското изложение, чиито мащаби изглеждат прекалено малки в сравнение с това грандиозно представление. Критичният обектив е насочен не само към всичко видяно и преценено, но и към родните недостатъци. Местоположението и видът на българския павилион символизира мястото в света на изостаналата в икономическото си развитие българска държава. Тя все още е обвързана с образа на Ориента, за което говори фактът, че павилионът ни е на малка, слабо осветена улица, в близост до „увисналото“ турско знаме. Тъга поражда фактът, че за ориентир разходката по картата на България започва от Цариград. Макар да говори с любов за красивите витрини с розово масло и за помещението, „мило декорирано“ с килими и национални носии, в описанието на пътеписеца ясно се долавя разбиране за липсата на опит и на традиции, което е очевидно от начина на подреждане на българските експонати. Придържайки се към европейската традиция, българският представител се спира на уникалната Розова долина, която за по-голям ефект е назована „тъй наречения земен рай“.
При представяне на сънародниците на Алеко преобладават двата типа българи – от една страна, хора с типично ориенталски порядки, алчни, подозрителни и недоверчиви към останалите, и от друга – любознателни, интелигентни личности. Интересна класификация може да се направи на търговците от типа на Айвазиян, бай Ганьо и на едно еврейче от Русе. При представянето на Айвазиян авторът си служи с пряка и косвена характеристика – описва неговото поведение, обстановката, в която се изявява, и речта му. Над павилиона на арменеца е окачен красноречивият надпис „Български куриозитети“ – повечето от стоките са втора употреба, препоръчвани на купувачите от г-н Йовчев, който знае добре английски, познава слабостите на американците и помага на търговеца, възхвалявайки стоката му. Всъщност магазинът на Айвазиян с накупените от селяните всевъзможни облекла и предмети на бита представлява истински битпазар. Манекени в шопски мъжки и женски носии имат за цел да привлекат вниманието отвън, а вътре е сложена „една восъчна фигура, облечена като булка“. От двете страни на тази булка, на стената, раболепно „са поставени портретите на българския княз, на президент-министъра и на военния министър“. Айвазиян пази касата и гледа недоверчиво, под вежди любопитните посетители – поведение, присъщо и на бъдещия герой на Алеко – бай Ганьо, по време на пътуването му из Европа. Търговецът от време на време посмъмря любезния Шопов с некоректни забележки: „А бе лаф пара не чини, защо не им кажете да купят нещо“; „Защо й искаш един долар за ножиците бе, искай й два долара. Позавърти я малко, кажи й, че тези са стари ножици, няма ги вече в България; кажи й, че от Настрадин ходжа са останали...“; „Я виж там онзи абдал какво иска.“; „Земай им по пет цента бе, нали ги виждаш какви са будали!“ По-късно туристите, наблюдавайки индианците, констатират необикновената им прилика с бита, производствата и обичаите на нашите шопи, което неминуемо ще попречи на търговията на Айвазиян. По време на изложението Алеко и неговите спътници се запознават и с интересни българи, които явно са в унисон с положителните тенденции на времето: търновският търговец г-н Хаджи Петков напомня съвременен мениджър, тъй като си е дал парите, за да си набави адресите и рекламите на всички експонати от изложението. Г-н Чакалов пък е самоковски момък, който живее и учи медицина във Филаделфия, занимава се със словослагателство, издържа се от собствен труд и то нощен. Превърнал се е в работохолик по американски образец. Определението за него е „трудолюбив, интелигентен и скромен момък“. Интригуващи от съвременна гледна точка са опасенията на юриста Алеко, че България, която е без всякакви традиции в сферата на висшето образование, високомерно няма да признае образованието му.
На изложението за пръв път Алеко се среща с бъдещия си герой Ганьо Сомов. Той все още не се е европеизирал, не се е отърсил от ориенталските навици, което личи от портретната му характеристика – нашенецът седи по турски върху сандък, постлан с килим, „с антерия, широк червен пояс, с безконечни сини шалвари и пуши цигари с едно дълго, черно, с янтар на края, цигаре“. Той все още се учи на търговска спекула, защото е изпратен на изложението от един цариградски евреин и продава терше на янките. Трийсет дни се е клатил из Средиземно море и Атлантическия океан, докато стигне от Цариград до Ню Йорк, но почти нищо не го е впечатлило, дори пребиваването в Чикаго го е отегчило. Бай Ганьо хитрува и се опитва чрез фалшификати да забогатее за сметка на националната популярност. Презрително изглеждайки посетителките, той се оплаква, като критикува Новия свят: „Бам-башка свят. Студен свят. Па и женските им хептен заиф работа. Е, друго са нашите хора, жените, гледаш го, едро, червено, здраво, пращи, дявол да го земе!“ Тесногръдието на балканеца, липсата на всякакви интереси извън печалбата, манталитетът му, който напомня за влиянието на ленивите ориенталци, са характерни черти за този българин.
На Чикагското изложение Алеко преживява и унижението си като европеец от начина, по който са представени постиженията на балканските държави – принизени, материализирани и банализирани чрез несъществени битови детайли. Неслучайно разказът завършва с описание на гръцкия павилион. Древната цивилизация – люлка на европейската култура, известна с постиженията на именити мислители, учени и естети, представя себе си чрез най-елементарното. „Един чувал маслини!“ – огорчено възкликва пътеписецът.
Хуманист и космополит по природа, страстен коментатор на световния порядък, интелигентният и талантлив писател Алеко Константинов чрез пътеписа си „До Чикаго и назад“ оставя на поколенията забележителен документален и художествен разказ, който представлява умален модел на света от края на XIX век. Пътуването към Чикаго води и до връщане „назад“ – към утвърдените стойности на европейската култура, към добродетелите на европееца и към съхранените ценности на една уникална личност, каквато е Щастливеца.
Стоймира ГЕОРГИЕВА
@bgmateriali.com
