Творчеството на Алеко Константинов е отражение на обществено-политическите, социалните, културните и духовните процеси у нас през 90-те години на XIX век. Тези процеси са свързани с разколебаване на ценностите в родовия патриархален свят. Стените, които доскоро са държали българина в един затворен свят, носещ белезите на национална изостаналост, се събарят и разкриват пред него възможности за съприкосновение с непознати му дотогава чужди страни, разширяващо неговия духовен и умствен хоризонт. Той започва да пътува из Европа и Новия свят, усещайки силата от приобщаването към нов тип социуми, към свободния дух на общочовешките ценности.
Пример за това ново индивидуално виждане и национална психология е писателят Алеко Константинов, обзет от страстното желание да пътува из чужди светове, да опознава чужди култури и народи. Той посещава всемирното изложение в Париж (1889), в Прага (1891), както и в Америка — прочутото Чикагско изложение (1893). Новите поведенчески модели на нашето следосвобожденско общество писателят пресъздава в двете си бележити книги — „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо“.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
