Алеко Константинов има свое достойно място в нашата литература. То се определя от безсмъртните му творби „Бай Ганьо”, „До Чикаго и назад”, множество фейлетони и не на последно място и от разказа „Пази, боже, сляпо да прогледа” (1894). Това е поучително произведение, с което авторът размишлява за грозното у човека, за неговото нравствено осакатяване.
Разказът проследява живота на едно бедно селско дете, което по волята на щастлива случайност поема пътя от мръсотията и мизерията към висшите слоеве на обществото. За съжаление, този път не облагородява неговата душевност, а го отчуждава от род и отечество, поражда в душата му високомерие, алчност и егоизъм.
Разказът има ясна и точна композиция. Въведението е кратко, но интригуващо. То представя героите-баща и син, отдалечили се не само във времето, но и в социалното си положение. Това само по себе си поставя въпроса: „Защо синът, който служи в чуждестранно агентство, не помага на бедния си баща?" Още от началото читателят се връща към заглавието, за да осмисли неговото значение. „Пази, боже, сляпо да прогледа" е самобитна нашенска поговорка, която заклеймява човека, забравил рода си, издигнал се по волята на случайността, самозабравил се, отричайки се от своята същност.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com