Три пъти хвърлена мрежа и едно старо корито: „Приказка за рибаря и златната рибка“ от Александър Пушкин, пълен текст в стихове

Сборникът събира едни от най-обичаните приказки на Ангел Каралийчев в оригиналния им вид, без съкращения и без преразказ. Началото е с „Братче и сестриче“: историята за Иванчо и Марийка, които се измъкват от бащината къща в нощта преди Гергьовден, за да не бъдат отведени на пазара, и за онова, което следва, когато жаждата надделява над предупреждението на по-голямата сестра. „Двамата старци и месечината“ пренася действието в дома на бедна старческа двойка, в чийто кош една нощ се хваща необикновено гостенче, а къщата после сама започва да се разтребва, докато двамата не решат да разберат кой шета в нея. „Златното момиче“ поставя редом сирачето и рожбата на мащехата, изпраща ги по един и същ път към колибата на бабичката и показва как двете момичета се връщат у дома с две различни сандъчета. „Хитрата лисица“ сменя тона: петелът тръгва на пазар, вълкът и мечката се присъединяват към компанията, а кумата лисица подхваща броилка, чийто край е ясен на всички освен на онези, които я слушат. По-нататък „Иванка и Марийка“ отвежда в гората, в дома на една рунтава мецана, където хурката с конопа се превръща в изпитание за момичето. Приказките са дадени с езика на Каралийчев: народните обръщения, умалителните имена, живият диалог и характерният ритъм на разказването, който прави текстовете удобни за четене на глас. Изданието е полезно за часовете по литература в началния етап, за домашно и извънкласно четене, за читателски дневник, за упражнения по преразказ и за характеристика на герой. Развръзките никъде не са издадени предварително, а остават в самите приказки.

Една изгоряла питка, търкулната по прашния път, отвежда едно момиче далеч от бащиния дом. Оттам започва бесарабската народна приказка „Златната мома“, поместена тук в пълния си текст така, както се предава от уста на уста. В началото мащехата принуждава бащата да изведе доведената си дъщеря и да я остави сама сред пътя. Изоставеното момиче тръгва напред и по пътя си среща ябълка, геранче и соба, които го молят за помощ, а по-късно стига до къщата на една стопанка с малки деца. Следва изпитанието: първо в грижата за децата, а после край една необикновена река, по която текат води в различни цветове и по която трябва да се бди внимателно. Точно там девойката получава онова, което е заслужила. Втората половина на приказката повтаря целия път, но този път с родната дъщеря на мащехата и с хубава бяла питка вместо изгоряла. Същите срещи, същата стопанка, същата река, а краят е друг. Какъв точно, приказката казва в последните си редове. Текстът е удобен за четене в клас и у дома, за преразказ и за работа върху фолклорния модел за света: вълшебните предмети и помощници, повтарящите се епизоди, изпитанието и наградата, противопоставянето между доброто и злото. Подходящ е и за характеристика на героите и за извеждане на поуката на народната приказка.

Приказка, в която реката тече червена, синя, зелена, черна и жълта, а от цвета, който момичето дочака, зависи целият му по-нататъшен живот. Тук е поместен текстът на българската народна приказка „Златното момиче“ без съкращения и без коментар. Историята започва с познатото начало: момиче, останало без майка, мащеха, която не го търпи, и баща, който отстъпва пред всекидневните кавги. Питката, търкулната по стръмното, отвежда детето далеч в планината, при чудноватата бабичка с редките сивозелени коси, бухала на рамото и двора, пълен със змии и гущери. Оттам нататък приказката върви по правилата на вълшебното: как момичето се държи в чуждия дом и с гадинките на бабичката, какво му поръчва тя, преди да заспи край реката, и какво успява да хване във водата. После всичко се повтаря втори път, с другото момиче, и се разгръща наопаки, защото в приказката за всяка постъпка се плаща. Финалът, в който истината излиза наяве пред сватбарите, е оставен за прочит. Текстът е подходящ за четене в час и вкъщи, за работа върху вълшебната приказка и нейните повторения, за съпоставка между двете момичета и между трудолюбието и мързела, за преразказ и за характеристика на героите.

Пет разказа от Чудомир, събрани в един файл и дадени в пълен текст така, както са писани: с диалектната реч, с прякорите и с късата ударна фраза, по която авторът се разпознава веднага. „Un cadeau“ започва на перона на гарата, където цялата официална власт посреща голям френски гост, а един сергиджия се промушва напред с необичаен подарък и с приветствие, което никой не е предвидил. „Аламинут“ е разказан от човек, който сравнява едновремешното пътуване до панаира с новото време на аероплани и бързина, и оттам стига до собствената си случка. „Баклата“ проследява един ден на жена, тръгнала по тъмно за нивата, но стигнала я чак когато слънцето е превалило, заради приказки и заплеси по пътя, и срещата ѝ с човека, който кладе купен на съседната нива. „Без късмет“ дава думата на шивач от чаршията, който се оплаква от жена си и от всекидневните ѝ благословии и обяснява откога според него го преследва липсата на късмет. „Вечеринка“ тръгва от майчината гордост на цяло село: синът ще казва стихотворение на вечеринката, а майка му вече е обиколила всички от единия до другия край, за да се похвали с него. Текстовете са дадени изцяло, без съкращения и без преразказ, затова репликите и описанията могат да се цитират дословно. Подходящи са за четене по избор и за домашно четене, за читателски дневник, за подготовка на устно представяне на творба от Чудомир и за работа върху хумора, иронията и речевата характеристика на героите.

Пред теб е самото произведение, а не разказ за него: „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин в български стихотворен превод, четим изцяло на страницата. Именно затова текстът е удобен за точно цитиране при подготовка на анализ, съчинение, реферат или отговор на литературен въпрос, а не само за преразказ по чужди думи. Изданието започва с авторовото посвещение, в което Пушкин представя творбата като скъп залог на вярна дружба и предупреждава, че стиховете му са пъстри, ту шеговити, ту печални, родени и в безгрижни часове, и в безсъници. След него върви първата глава с епиграфа от княз Вяземски и с представянето на героя: домашното възпитание при чуждите гувернантки, лустрото на светското образование, езиците и танците, познанията, които стигат само колкото да блеснат в разговор. Оттам нататък текстът следва деня на Онегин в столицата, разходките, театъра, кабинета му, бала до зори и умората, която идва след всичко това, а после и заминаването при болния му вуйчо, наследството и първите му дни на село. Романът в стихове тече в характерните римувани четиринадесетстишни строфи, номерирани една след друга, а между тях се вплитат авторовите отклонения, в които разказвачът говори за себе си, за своята младост и за разликата между него и неговия герой. Оригиналната композиция е запазена, така че всяка строфа може да се намери по номер, а повествованието продължава глава след глава в същия стихотворен строй. Още в първата глава се вижда и онова, което прави романа необичаен за времето си: разказвачът не се крие зад героя, а спори с него, шегува се със себе си и предупреждава читателя да не бърка двамата. Тъкмо тези места са най-полезни при писане, защото дават готови опори за разсъждение върху иронията, върху отношението автор и герой и върху скуката, която движи Онегин. Текстът е подходящ за четене вкъщи и в час, за откриване и извеждане на цитати, за характеристика на героя, за наблюдения върху иронията на разказвача и върху ролята на авторовите отклонения, както и за подготовка по темите за романтическия герой и за руската класика.

Пълният текст на повестта „Преди да се родя и след смъртта ми“ от Ивайло Петров за четене онлайн. Повествованието започва още преди раждането на разказвача, с историята на неговите баща и майка, и е водено от гласа на човек, който разказва за собствения си род с усмивка и без капка снизхождение към него. Първите глави пренасят читателя в добруджанското село: сутрешният разговор в обора, с който бабата обявява, че тази зима синът ще бъде оженен, самонадеяните пресмятания на семейството и решението снаха да се търси в съседно село. Сватовниците се оказват фигури с истинска професия, а сгледата се подготвя като военна операция, с разузнаване, контраразузнаване и подставени лица. Заетите кожух и калпак, пътят с кобилата до чуждото село, срещата на седянката и номерът, който местните ергени погаждат на другоселеца, се нижат един след друг като глави от весела хроника. Годежната трапеза пък дава повод за спомени от война, на която разказващият ги дори не е ходил. Около двамата млади се събира цяла галерия от селски типове: сватовникът, който води преговорите като дипломат, годежарката от отсрещното село, изпратена да види всичко с очите си, бабата с високото мнение за рода си и дядото, който трезво пресмята какво може да си позволи семейството. Съперничеството между двете съседни села е представено с такава сериозност, че прилича на международен конфликт. Стилът е това, което прави книгата запомняща се: комично сериозният тон, речникът на дипломацията и военното дело, приложен към селския бит, и постоянната самоирония, с която героите превръщат патилата си във весели приключения. Текстът е разделен на кратки номерирани глави и се чете леко. Подходящ е за самостоятелно четене, за подготовка на преразказ, характеристика и съчинение върху творбата, както и за откриване на цитати за отговор върху хумора и иронията у Ивайло Петров.