АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН (1799 – 1837)

 

          Александър Сергеевич Пушкин, дете на старинни дворянски родове, е роден през 1799 г. в Москва. Семейството му принадлежи към най-образованата част от обществото и притежава огромна библиотека с книги на различни езици. Домът е посещаван от именити поети и писатели (Н. М. Карамзин, В. А. Жуковски, К. Н. Батюшков), гостуват художници, музиканти, артисти, чиито разговори детето попива от невръстни години. Тази среда благоприятства за оформянето на културните му интереси. Галоманията, която господства сред тогавашната руска аристокрация, е причина Пушкини да говорят по между си основно на френски. Домашните възпитатели на момчето са французи (неслучайно първите си детски стихове шестгодишният Александър създава на техния език). Важна роля за израстването му играе и неговата няня. Силната духовна връзка между детето и бавачката Арина Радионова – обикновена жена от народа, се оказва съдбовна за опознаването на живата говорима реч и на руския фолклор.
          На 12 години Пушкин постъпва в лицея в Царско село – учебно заведение в околностите на Петербург, което подготвя възпитаници за бъдеща висока кариера в държавата. В лицея обогатява познанията си за световната литература: особено се увлича от произведенията на Волтер, Байрон и Шекспир, които оказват огромно влияние върху собственото му творчество. Но по-важното е, че се отърсва от франкоманията на семейната среда и почва да се интересува от руската култура и език, от руския характер и народния дух. Много от съучениците му също имат литературни наклонности и това ги свързва с приятелство за цял живот. Сред тях са трима бъдещи декабристи и участници в Отечествената война против Наполеоновото нашествие (1812). За Пушкин това е първият творчески период: през 6-годишното си обучение създава повече от 100 творби, предимно стихотворения, които се посрещат с бурно одобрение.
          След дипломирането за няколко години е чиновник в Министерството на външните работи в Петербург. Запознава се с членове на тайната организация на декабристите, оказали съдбовно влияние върху личността и творчеството му. От този период са Пушкиновите стихотворения, пропити от идеите за гражданска свобода - те са известни като „ранна свободолюбива поезия“ и се разпространяват в ръкопис заради официалната цензура. Императорът обаче научава за съдържанието им и това е повод за заточението на автора на юг, в Бесарабия (1820 -1824). Владетелят се надява да пречупи духа на даровития младеж, като го откъсне от прогресивно настроените столични среди. Но ефектът е тъкмо обратен: на юг връзките на Пушкин с декабристите се задълбочават, той възприема бунтовните пориви на народа си като свои, а това се отразява пряко в произведенията му (стихотворенията „Затворник“, „Загасна дневното светило“, „Кинжал“, поемите „Кавказки пленник“, „Бахчисарайски фонтан“, „Цигани“). В същия период, през 1823 г., започва да работи и по най-значимата си творба – „Евгений Онегин“.
          Гражданското и творческото му непокорство са причина за ново заточение – този път в семейното имение на Пушкини в с. Михайловское, Псковска област. Принудителната изолация обаче отново има благотворно влияние върху гения. През тези две години той получава нови импулси. Опознава живота и традициите на обикновените хора от провинцията и прекарвайки дълги дни в самота сред селската тишина, разсъждава над историята и над големите философски проблеми на битието. По признанието на самия поет именно тук става и един съществен прелом в творческия му метод - от романтизъм към реализъм. Резултатът от второто заточение са повече от 100 произведения: трагедията „Борис Годунов“, стихотворенията „Аз помня онзи миг чудесен“, „Село“, „Пророк“, т.нар. селски глави от романа „Евгений Онегин“ и др.
         Провалът на въстанието на декабристите от 1825 г., в което участват много приятели на поета, разтърсва душата му, но той не изневерява на идеалите си. След смъртта на Александър I новият цар Николай разрешава на Пушкин да живее където поиска, но в замяна на свободата се обявява за негов личен цензор. Въпреки явните затруднения за отпечатване авторът непрекъснато пише, като гражданските мотиви вече се обогатяват с историческа и философска проблематика. Дворцовите опити да бъде обуздан талантът му отново не успяват. Произведенията му се радват на все по-нарастваща популярност, защото независимо от тематиката си те изразяват най-напредничавите идеи на епохата. Само броени месеци преди смъртта си поетът създава стихотворението „Паметник“, което е повече от равносметка за изминатия личен път – то е философски размисъл за мисията на твореца в обществения живот:
                                И паметта за мен в народа ще е свята –
                                че с лирата си светли чувства будех аз,
                                че в моя век жесток възславих свободата,
                                за падналите вдигнах глас.

          През февруари 1837 г. Пушкин загива на дуел от ръката на френския емигрант Жорж Дантес. Смъртта му има разтърсващо въздействие не само в руските литературни среди, но и сред цялото руско общество. Тя обаче е и началото на безсмъртната му световна слава.
          Пушкиновият талант сякаш е събрал в едно най-високите художествени постижения на други европейски народи от Античността до съвремието (Шекспир, Байрон, Колдридж, Хофман), но ги е съчетал с фолклорното богатство на руската традиция и с литературните постижения на предшествениците му в родната страна (Жуковски, Карамзин, Державин). За краткия си живот авторът оставя удивително голямо по обем, разнообразно по жанр и преди всичко високо като художествена стойност творчество, което се оценява не просто като връх в руската, а в световната литература на XIX век. Дарбата му се реализира във всички литературни родове – лириката, епоса, драмата, при това като утвърждава и нови жанрове. От поезията с гражданска тематика се открояват стихотворенията „На Чаадаев“, „Анчар“, одата „Волност“; от пейзажната лирика – „Зимна вечер“, „Буря“, „Зимен път“; световно признати шедьоври на интимната лирика са „Към А. П. Керн“ (известно с първия си стих „Аз помня оня миг чудесен...“), както и „Аз ви обичах“. Автор е на поемите „Полтава“, „Медният конник“, „Руслан и Людмила“, на цикъла „Повестите на Белкин“, на романите „Капитанската дъщеря“ и „Дубровски“, на забележителните кратки пиеси, станали популярни като „малките трагедии“ на Пушкин – „Скъперникът рицар“, „Пир по време на чума“, „Моцарт и Салиери“, „Каменният гост“.
          Наричат Пушкин „началото на всички начала“ в руската литература, защото освен че утвърждава метода на реализма и налага нови жанрове, с творчеството си той е повлиял на всички големи поети и писатели в своята родина. Той е и родоначалникът на съвременния руски литературен език, в който влиза богатството на живата говорима народна реч.

          ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ

          Пушкин е роден не просто на границата на две столетия, а на ръба на две исторически епохи: епохата на феодалния абсолютизъм и епохата на буржоазно демократичните движения. Когато е на 14 години, започва Отечествената война (1812) между Русия и Наполеонова Франция, оказала огромно влияние върху него като поет, но и върху целия руски народ, защото подхранва патриотизма и чувството за национално достойнство.
          След още 13 години – точно когато е започнал работа върху „Евгений Онегин“, е първото въоръжено въстание против царизма: Пушкин просто навлиза в литературата заедно с надигащата се сред обществото декабристка вълна. Двигатели на бунта (1825) са напредничави дворянски офицери, които проявяват нетърпимост към царското самодържавие и искат конституционно ограничаване на монархическата власт. Въстанието избухва в тогавашната столица Петербург на 14 декември, заради което участниците ще бъдат наречени „декабристи“. Владетелят обаче се разправя жестоко с тях - петима от ръководителите са обесени, а 120 са изпратени на заточение в Сибир. Поетът не участва пряко в размириците, но е дълбоко съпричастен към съдбата на революционно настроеното дворянство, което в този момент се е доближило до духа на руския народ. Идеите на декабристите, тяхната съдба имат небивал отзвук сред руското общество и слагат траен отпечатък върху живота и по-нататъшното творчество на Пушкин.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave