Анализ на главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов
КАКВО НИ КАЗВА ГЛАВАТА „ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО“
Седемнайсета глава на романа „Под игото“ разказва за подготовката и провеждането на театрално представление в градчето Бяла черква. С нея Иван Вазов показва не само стремежа към свобода, който е обхванал българите в малкия град, но и жаждата им за просветление с помощта на изкуството.
Всеки от жителите на града взема участие в подготовката на представлението - някои се включват, като осигуряват част от декорите, други - с участието си като актьори. Дори тези, които не участват пряко в подготовката и провеждането, имат отношение към предстоящото събитие.
Постановката е на изключително популярната в годините преди Освобождението пиеса „Многострадална Геновева“, преведена от българския будител Кръстьо Стоянов Пишурка. Самата творба не блести със силни художествени качества. Каква е причината тогава тя да се превърне в една от най-поставяните драми преди Освобождението? Отговора на този въпрос ще открием в нерадостната съдба на главната героиня. Именно в образа на някогашната графиня, прокудена в дивата гора с малкото си дете, българите разпознават себе си. Възстановената накрая справедливост е така жадуваното Освобождение.
Иван Вазов умело „рисува“ представлението като „среща на два гласа“:
• Гласът на театъра. Като всяко изкуство, театърът може да бъде разбран, ако зрителите са подготвени, ако са научени да разбират това изкуство. Това означава зрителят да разграничава онова, което се случва на сцената, от реалния живот. В тази глава ние виждаме точно обратното - публиката не прави разлика между герой и актьор и гневът или подигравките към героя се стоварват върху главите на актьора.
• Гласът на публиката. Това са нейните реакции и коментари. Комичното произтича оттам, че зрителите нямат опит в гледането на театрално представление. В същото време магията на театъра завладява всички. Въпреки комичните ситуации зрителите истински съпреживяват изпитанията, пред които са изправени героите. Те ненавиждат Голос - измамник и причинител на страдания, и страдат заедно с Геновева.
Случващото се в главата „Представлението“ много прилича на подготовката, избухването и потушаването на предстоящото въстание. Невиждан ентусиазъм обхваща жителите на градчето и те се включват в неговата подготовка. Както и в представлението, така и във въстанието има кириакстефчовци - хора, които не са готови за свободата. Разликата е, че в представлението накрая справедливостта е възстановена. Обратно, въстанието е жестоко потушено, но след него остава малко време до свободата.
ГЕРОИТЕ В ТВОРБАТА
Централен (основен) герой в романа „Под игото“ е Бойчо Огнянов. Той се появява в градчето след бягство от заточение в Диарбекир. Неговата основна задача е да подготви избухването на въстанието в Бяла черква.
В главата „Представлението“ Огнянов не се откроява като основен персонаж. Това произтича от идеята на тази глава - да покаже всеобщото въодушевление от предстоящото представление и възторга, обхванал публиката, докато пее бунтовната песен. Такова въодушевление и възторг ще обхванат всички и при подготовката на въстанието.
• Можем да говорим за колективен герой, който включва разнолики персонажи: млади хора, наивни баби, решени на саможертва бунтовници, чорбаджии, готови да се разделят с имота си, продажни кириакстефчовци и дори турския управител - бея.
• Другият акцент е размиването на границите между героите. Голяма част от зрителите не правят разлика между действия на театрален герой и реален живот. Цялото представление много прилича на маскен бал, в който някой непрекъснато си сменя ролята, като си поставя една или друга маска. Такава размяна ще се случи и в дните на въстанието - робите ще поискат да станат господари на живота и съдбите си.
ВРЕМЕТО В ТВОРБАТА
Когато говорим за времето в главата „Представлението“, трябва да имаме предвид, че то има две проявления:
• Първото е времето на протичане на събитията в тази глава. То включва подготовката за представлението, самото представление и отзивите след него. Реално това са няколко дни, като най-наситен на случки е отрязъкът, в който протича самото представление.
• Второто е историческото време, отразено в романа. Цялото време на романа протича приблизително в рамките на една година. Започва през пролетта, което е уточнено още с първото изречение на романа: „Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора“. Завършва на следващата пролет, когато избухва въстанието. Не можем да разберем пълноценно творбата, ако не познаваме характера на епохата, през която се случват събитията. Най-ярко тя е описана в главата „Пиянството на един народ“:
„Рояк апостоли и проповедници кръстосваха планини и полета и организираха борбата. Те намираха навсякъде добър прием; обятия разтворени, за да ги прегърнат, сърца открити - да ги чуят - един народ, жаден за великото слово на свободата, нетърпелив да понесе кръста си на Голгота. Една дълга върволица от предтечи - сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието. Тая дивна върволица, която захващаше от Паисий - един калугер, и се заключваше с Левски - един дякон - двама светци, - беше засеяла и наторила вече нивата и първият беше я благословил от височината на Атон, последният - от височината на бесилото“.
ПРОСТРАНСТВОТО В ТВОРБАТА
Пространството, в което протичат събитията в тази глава, е специфично. То обхваща пространството на града Бяла черква - в него протича подготовката за представлението. След това - мъжкото училище, в което протича самото представление. Учебната стая е превърната в театрална зала, а публиката се настанява на чиновете.
Самата театрална зала се дели на място за публиката, театрална сцена и пространството зад сцената, където актьорите изчакват, за да се включат в театралното действие. В пространството на залата зрители и актьори са разделени - едните наблюдават представлението, а другите участват като актьори. В тази глава границите между двете части са заличени. Публиката се намесва в представлението. Някои от актьорите коментират постъпките на публиката. Самият Бойчо Огнянов казва на Стефчов по повод подсвиркването: „Ще ти отпоря дългите уши!“.
Има и още едно, допълнително пространство, в което протичат действията на самото представление - двореца на графа и гората с пещерата, в която живее Геновева.
@bgmateriali.com
