Анализ на главата „Радини вълнения“ от „Под игото“ на Иван Вазов
КАКВО НИ КАЗВА ГЛАВАТА „РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“
Главата „Радини вълнения“ от романа разказва за много важно събитие от обществения живот на българите през Възраждането - провеждането на годишния изпит в училище, един акт, с който завършва учебната година.
Особеност на българското образование през тази епоха е, че училищата се създават и издържат не от османската държава, а от самите българи, които събират средства, за да назначават учители и да поддържат сградите на училищата. Образованието се превръща в ценност за българите, защото те си дават сметка, че образованият човек не може да търпи да бъде потискан и унижаван.
Годишният изпит се превръща в значим момент от живота на обществото в Бяла черква. На него присъстват всички - учителите, чорбаджиите, свещениците, родителите на учениците и обикновени граждани. Това присъствие разкрива колко голям е интересът на обществото към знанието и образованието.
Интересен е фактът, че това е годишен изпит на ученичките. В миналото образованието се е възприемало като важно за момчетата и не толкова важно за момичетата, но в романа на Вазов образованието на момичетата е показано като нещо напълно нормално за българското възрожденско общество.
Вълнението е еднакво голямо за децата, за учителката им Рада и за родителите. Вазов проследява как всички те преживяват неуспешното представяне на момичетата, объркани от въпросите на Стефчов. Вълнението е друго, когато се намесва Огнянов и момичетата започват да отговарят уверено и смело на въпросите от българската история.
Неслучайно изпитът е върху българска история - по време на нашето Възраждане познаването на историческото ни минало се възприема като основа за изграждане на националното съзнание и за започване на освободителното движение.
В навечерието на Априлското въстание, когато се развива действието в романа, идеята за освобождение витае навсякъде, дори в съзнанието на децата. Затова и Събка възприема въпроса за освобождението на България от гръцко робство като въпрос за освобождение от турско иго. Интересна е реакцията на публиката, която авторът описва много подробно - от страх до пълна подкрепа на казаното, че „от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!“. За голяма част от българите по това време Русия е единствената надежда за освобождение.
ГЕРОИТЕ В ГЛАВАТА „РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“
Рада Госпожина е основен герой в тази глава на романа. Тя е учителката на момичетата, на които предстои годишен изпит, и го възприема като изпит за самата себе си. Авторът я описва като хубаво, образовано, чувствително момиче, което съзнава своята задача и отговорността си пред обществото. Рада обича ученичките си и се вълнува за представянето им. Тя страда, когато се провалят, радва се и се гордее, когато показват знанията си. Всяко вълнение се изписва на лицето й, всяка емоция е лесно видима за другите. Тя е искрена и неподправена в поведението си.
Кириак Стефчов е типичният представител на онази прослойка от българското общество, която служи на властта и предава своя народ. Неслучайно той си тръгва след думите на Събка и реакциите на публиката, защото се възприема като верен поданик на султана. Неговият образ е описан изцяло в отрицателен план - той е надменен, безсърдечен и груб в поведението си към Рада и към ученичките й. Съзнателно обърква децата с въпросите си, за да унижи учителката им и да покаже презрението си към всички. Дори изборът на името му показва неговата отдалеченост от народа - името Кириак е гръцко по произход (за разлика от чисто българските имена Рада и Бойчо) и означава „господин“. Той наистина се чувства като част от господстващата чужда власт, а не като част от българския народ.
Бойчо Огнянов е пълна противоположност на Кириак Стефчов. Той е изграден изцяло в положителна светлина - благороден, сърдечен и състрадателен. Наблюдавайки поведението на Кириак Стефчов, Огнянов се намесва, за да помогне на смутените деца и на учителката им. Опитът му на учител му помага да зададе въпросите си така, че децата да ги разберат и да отговорят. Намесата му внася успокоение сред всички - ученички, учители и родители.
Ученичките на Рада са деца в първи клас. Те са будни и умни, имат знания и желание да се изявят. Като всички деца, те лесно може да бъдат объркани и смутени, но и бързо възвръщат самочувствието си. Успяват да покажат най-доброто от себе си и да направят всички горди от знанията и успеха им.
Публиката е разнородна, каквото е и обществото ни по това време. Срещаме представители на всички прослойки, мъжете и жените присъстват и се изявяват равностойно. Авторът успява да разкрие и различните настроения, които съществуват в обществото ни в тази епоха, когато проследява реакциите след думите на Събка, че цар Александър от Русия ще освободи българите от турско робство. Реакциите са от смут, страх и възмущение до подкрепа и възторг. Така годишният изпит се превръща в своеобразен изпит на националното съзнание на българите в навечерието на Априлското въстание.
ВРЕМЕТО В ГЛАВАТА „РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“
Времето, в което се развиват събитията в романа „Под игото“, е преди избухването на Априлското въстание през 1876 г. Авторът показва пълна картина на българското общество и постепенното израстване на българите, които осъзнават, че не могат да живеят повече в условията на потисничество. Те разбират, че пътят към националното освобождение минава и през духовното израстване, през просвещаването и образованието. От успехите и знанията на младото поколение се вълнуват всички в обществото, не само родителите на децата. Стремежът към знание и образование, формиран в тази епоха, се запазва и през следващите епохи и се превръща в непреходна ценност на българите.
ПРОСТРАНСТВОТО В ГЛАВАТА „РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ“
Действието се развива в училището на Бяла черква, но това малко пространство се превръща в символ на цяла България, събуждаща се, израстваща и заявяваща претенции да се превърне отново в самостоятелна държава.
@bgmateriali.com
