АНАЛИЗ НА „ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ“ ОТ ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
СЪДБАТА НА ПАТЕНЦЕТО В ПТИЧИЯ ДВОР
Приказката „Грозното патенце“ е един от бисерите на световната литература. Създадена преди повече от сто години, тя и днес вълнува както децата, така и възрастните си читатели.
Приказката започва с посочване на времето и мястото на действието. Описанието на лятната природа създава ведро настроение и трепетно очакване. Неусетно читателят е въведен в познатите отношения и чувства между майка и деца. Младата патица става майка и чрез нейните преживявания и грижи за малките й рожби са показани човешки качества, чувства и отношения.
Когато вижда последното излюпило се патенце, младата майка е смутена, защото то не прилича на другите. И точно това различие поражда проблемите на бедното патенце.
Всички птици от двора го намират за отвратително не толкова защото е грозно и по-голямо от другите, а защото се различава от тях. Дори старата патица предлага да го „преработят“, а за нея това означава да заприлича на другите. За всички птици хубаво е само това, с което са свикнали. Различното им е непознато и затова не го приемат.
Майката се опитва да защити рожбата си, като казва: „Наистина то не е хубаво, но има добър характер и плува също тъй добре, както другите – дори, смея да кажа, малко по-добре от тях.“ Според нея не е важно как изглежда, а каква е същността на различния. Свикнали обаче да гледат външността, обитателите на птичия двор не виждат, а и не искат да видят и да разберат вътрешната красота на различния.
Авторът се отнася с разбиране и съчувствие към своя герой и това личи от думите: „Бедното патенце не знаеше какво да прави и къде да отиде; беше му много мъчно...“ Това, което трогва читателя, е несправедливата жестокост към клетото малко създание. Патенцето е нещастно не само заради присмехите и обидите, които понася, а от това, че са потъпкани гордостта и достойнството му. Бягството му от птичия двор е доказателство, че у него вече са се пробудили тези чувства.
ПРЕМЕЖДИЯТА НА ПАТЕНЦЕТО В „ГОЛЕМИЯ СВЯТ“
В приказката „Грозното патенце“ Андерсен образно разкрива трудностите, с които са свързани израстването и съзряването на младия човек, като разказва за премеждията на патенцето в „големия свят“.
Непосредствено след бягството патенцето попада в непозната и отново враждебна среда. Дивите патици и младите гъсоци, с които се опитва да се сближи, се отнасят с него грубо и надменно. Отношението на автора проличава от развитието на действието. Съдбата отмъщава на тези, които му се присмиват. Дивите гъсоци стават жертва на ловците, а патенцето се спасява.
В следващия епизод патенцето попада в една бедняшка колиба, където се среща с котарака и кокошката. Така са съпоставени и противопоставени трима от героите. Те са животни, но в тях читателят открива човешки качества и чувства.
Котаракът и кокошката демонстрират високо самочувствие за себе си. То се основава на невярната им представа, че те са „половината свят и при туй – по-добрата половина“. Тези думи, а и другите им разсъждения показват, че са глупави и ограничени. Но и двамата са уверени в това, което говорят, и не допускат друго мнение. Въпреки че е малко, патенцето вижда истината, но не може да я изкаже, защото кокошката не иска да приеме думите му, а и не ги разбира.
Диалогът между кокошката, котарака и патето поставя важни проблеми, които вълнуват и децата, и възрастните: Как трябва да се решава кой е прав в един спор и трябва ли правото да бъде на страната на силния.
Патенцето е чувствително, деликатно и скромно. То има други стремежи – мечтае за слънце, за чист въздух, да поплува на воля. Тези мечти не могат да бъдат разбрани от тези, които са доволни, че имат храна и подслон и не виждат по-далече от собственото си обкръжение.
Патенцето напуска сиромашката колиба, за да поплува на воля и без да мисли, че идва зима. В постъпките му се проявяват чертите на младежите, които търсят свобода, волен живот и не се примиряват само със спокойното и разумното.
Описанието на есента подготвя читателя за новите изпитания, които зимата ще донесе на героя. С особено майсторство Андерсен разкрива вълненията на патенцето, когато вижда за първи път лебеди. То не знае нищо за тези прекрасни бели птици, но изпитва голяма обич и привързаност към тях. Искрено им се възхищава, без да им завижда. Не очаква много от живота, не мечтае да бъде толкова красиво, а иска само другите да го приемат такова, каквото е.
Изпитанията през лютата зима каляват патенцето и го подготвят за живота, така както и трудностите подготвят младия човек. Благодарение на тях той може да оцени по-добре това, което е постигнал.
@bgmateriali.com
