За разлика от творби като „Да бъде ден!“, „Ний“, „Пролетарий“, „Бунта на Везувий“, „Червените ескадрони“ и др., използващи митологични образи, стихотворения като „Цветарка“, „Стария музикант“, „Братчетата на Гаврош“ и др. са много по-близки до реалността. Докато първата група творби си служи основно с образите от Библията или от романа на Рафаеле Джованьоли „Спартак“, стихотворенията от втората група черпят образите си от романа на Виктор Юго „Клетниците“. У Смирненски не е трудно да открием имена на герои от този роман, превърнали се в нарицателни – Гаврош, Козета (Цветарката), Фантин (Уличната жена), Мариус на барикадата (Йохан) и др. И тук присъстват митологичните символи на подземния свят – мракът, пустотата, зимата, студът, калта, градът чудовище. Заедно с това обаче социалното пространство и неговите обитатели са показани реалистично. Пространството на злото е представено чрез образа на гранитния град, а жертвите – чрез децата на града.
Градът е място, където се разиграва драмата на „клетниците“, представена в различни типични ситуации – обикалящите около бляскавите витрини деца, драмата на уличната жена, последните дни на стария музикант, жертвите на Жълтата гостенка.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com