Анализ на стихотворението „Художник“ от Веселин Ханчев


КАКВО НИ КАЗВА СТИХОТВОРЕНИЕТО
          Стихотворението „Художник“ е едно от многото произведения на Веселин Ханчев, които разкриват разбирането му за мястото на твореца в обществото и за ролята на изкуството в живота на хората. Ханчев вярва, че творецът може да променя света, да го прави по-красив и светъл. Той е убеден, че изкуството извисява и обогатява душите на хората.
          Стаята с голите напукани стени е символ на свят, лишен от духовност. Тя е видяна през очите на художника, застанал на прага й. А прагът е границата между неговия богат вътрешен свят и този на грозотата и празнотата. Стаята е олицетворена - стените й гледат с очи от „влага, пирони и пукнатини“. Това е един наранен и болен свят. Образи като „мъртвешки очи“ и „мъртви пустини“ ни карат да почувстваме още по-силно без духовността й и засилват усещането за празнота.
          Картините, които художникът заканва по пустите стени, променят стаята. Те са изпълнени с цветове - „небета сини, сини“, „слънца, червени като мак“. Образите на децата, облаците, лесовете, изворите, пътищата и слънцето са образи, които създават представа за красотата и пълнотата на света. Именно този свят познаваме и обичаме. За да засили представата за промяната, която прави художникът, авторът използва думата „закачи“ четири пъти. С всяко следващо „закачи“ платната превръщат „грозната“ и „бедна“ стая в един все по-жив, по-богат и пъстър свят. Мълчанието на художника прави силно впечатление - той променя света само с произведенията си и със силата на своя талант.
          Красотата, пресъздадена върху картините на художника, скрива празните стени. Стаята е преобразена, тя се е превърнала в своята пълна противоположност - от голо и бедно, приличащо на пустиня пространство - в един богат и красив свят. За да се засили усещането за пълна промяна, прилагателното име „богата“ е повторено два пъти, като втория път е използвана превъзходната му степен - „най-богата“.
          В стихотворението наблюдаваме непрекъснато движение, което води до голяма промяна. В началото стаята е празна, гола и бедна, а в края е пълна, богата и красива; художникът стои мълчаливо и наблюдава, но започва да действа и преобразява стаята.

ГЕРОИТЕ В СТИХОТВОРЕНИЕТО
          Героите в стихотворението са художникът и стаята. Художникът е творец, който със силата на дарбата си преобразява света, одухотворява го и го обогатява. Той твори мълчаливо за разлика от Бог, който създава света със словото си. Художникът не е богоравен, той не сътворява нов свят, а пресътворява в картините си вече съществуващия свят - рисува познатите си слънце, облаци, извори и т.н.
          Стаята е олицетворена и е пълноценен герой в стихотворението. В началото тя е лишена от красота и живот, прилична е на пустиня. Но се преобразява и заживява, изпълнена с красота и смисъл от таланта на твореца.

ПРОСТРАНСТВОТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО
          Светът е пространството, представено в произведението. Това е светът във вечното движение на промяната, във вечното усъвършенстване и обогатяване.

ВРЕМЕТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО
          Времето е вечното време. Промяната на света е вечна, вечни са търсенията и откритията на творците, вечен е копнежът към красота и пълнота на живота. 

@bgmateriali.com

Изтеглиsave