Един заподозрян, никакви доказателства. Мнимата лудост като разследване: анализ на трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир
Зареждане на оценките…
Трагедията “Хамлет” е написана към 1601 година. Сюжетът й не е оригинален, а е заимстван. В основата й лежи една легенда, в която се разказва за убийството на датски крал от неговия брат и отмъщението на Хамлет – син на убития крал. Основното при тази легенда е темата за кръвното отмъщение, както са повелявали неписаните закони през феодалните времена. Същата сюжетна основа и същата тема са били разработвани и от други писатели до Шекспир.
Сюжетно-композиционно Шекспировият “Хамлет” следва първообраза на тази легенда. Но темата за отмъщението у Шекспир е само възелът, около който се заплита драматичното действие, а всичко останало в трагедията има свои драматични и естетически качества. Под перото на Шекспир тя прераства в голяма човешка драма.
Драматургът отделя в това свое произведение изключително място на размислите за стойността на човека, за неговата участ, за това, що е добро и зло, благородство и низост, злодейство и възмездие, живот и смърт и т.н. Показва много тъмни лабиринти на човешкото битие, тъжни, печални и мрачни прозрения за съдбата на човека, на човечеството, на света.
В трагедията “Хамлет” Шекспир е намерил разнообразни сценични похвати от най-различно естество: задгробни духове, мнима лудост и действително обезумяване, смешни ситуации, нагласени театрални постановки, гробищни зрелища, драматично редуване на реплики с монолози, семейно-битови сцени с неизбежни морални поръчения, смесване на трагично с комично.
Разгледано от различни страни, Хамлет и трагедията, която носи неговото име, не представляват нещо изключително и недостижимо, а близко, разбираемо за обикновените хора. Хамлет – това е човешкият живот, това е човек, това е всеки един от нас, повече или по-малко във възвисеното или смешното, но винаги в печалния и тъжен смисъл. Той е правдив, грандиозен, но заедно с това и реален.
В трагедията има един крал – мъртвец, умрял при загадъчни обстоятелства. Всред дворцовите среди, а и сред народа се говори, че смъртта е последвала от ухапване на змия, когато кралят спал в градината. Самият покойник опровергава тази мълва – той сочи истинския убиец, явява се като призрак, излязъл от ада. През Средновековието хората са вярвали в подобни неща. Така е било и според вкуса и въображението на автора.
Още преди срещата на Хамлет с духа, той чувства, че има някаква загадъчност около смъртта на баща му:
Тук има нещо,
игра коварна подозирам аз.
Но това са само смътни догадки и неопределени подозрения без никакво доказателство. Догадките се подкрепят от категорично доказателство – разкрития прави самият потърпевш – ясно и недвусмислено посочва едновременно убиеца, жертвата и произнася присъдата. Оттук нататък драматичното действие се развива, а завръзката му е в тази сцена.
Колкото до Хамлет – душевната му възбуда е в апогея си. Той призовава всички природни сили: небе, земя, ад да бъдат свидетели на клетвата му. В този момент той е до крайна степен афектиран. Навярно и друг на негово място ще постъпи по същия начин, ще изрече проклятие, ще даде клетва. Хамлет намеква за престорената си лудост, която разиграва в следващите II и III действие.
Психологическата му метаморфоза е много бърза – очевидно е противоречието между краткия монолог непосредствено след сцената с призрака и следващия го разговор с Хорацио и Марцел.
Няма съмнение, че Хамлет не мисли да действа веднага, за да изпълни клетвата, която така пламенно е дал пред духа на баща си. Клетвата за отмъщението той дава в порив на гняв, омраза, ненавист, но малко след това настъпва отрезвяване, възбудата заглъхва и разумът му се връща. За да действа, Хамлет иска сигурни доказателства. Във Витенберг Хамлет е учил и право и знае, че всяко престъпление трябва да бъде доказано. Клавдий е само един заподозрян. По поведението и разсъжденията на Хамлет се разбира, че за да стигне до безспорната истина, той разчита изключително на престорената си лудост. Може би Хамлет иска да доведе Клавдий до състояние на самоизобличение. Иначе освен Полоний, нито майка му, нито Офелия вярват, че е луд и че лудостта му е причинена от сантиментално естество. Клавдий също нито за миг не вярва в това. Хамлет просто е подценил Клавдий – не е разбрал какъв коварен враг има срещу себе си. Оказва се, че кралят не е само “злодей с усмивка”, една пъклена душа, а и хладен ум, характер, способен да действа бързо, енергично, без каквито и да е морални задръжки. И докато Хамлет полага напразни усилия да събере сигурни доказателства за злодейството му, той почти е прозрял в Хамлетовата душа и е разбрал каква опасност се крие под мнимата му лудост. И решава завинаги да го премахне, като го изпрати в Англия на сигурна смърт. И ако веднага не го е убил, това се дължи на две причини: първо - той знае колко майка му го обича и, второ – страхува се от народа, защото той им е любимец.
Двубоят Хамлет – Клавдий по отношение на силите им е неравностоен: кралят има много “сътрудници” – кралицата, Полоний, Офелия, Розенкранц, Гилденщерн, Озрик, а Хамлет е сам с един единствен довереник – Хорацио. Само случаят помага на Хамлет да постигне това, което не успява с мнимата си лудост и всички други чудатости, съпроводени и предизвикани от нея.
Нагласеното представление, наподобяващо убийството на баща му, дава очакваните резултати. Кралят не овладява нервите си. Дали пробудена съвест, дали страх, или други причини от психологически характер, но Клавдий се самоиздава. Вече няма никакво съмнение. Злодеянието е доказано. Престъпникът се е саморазкрил.
Хамлет е един от най-сложните художествени образи в световната литература. В него са вплетени хиляди въпроси и човек с много упоритост и проникновение може да ги разплете, защото макар и грандиозен заедно с това Хамлет е човешки и реален. Хамлет е хуманист, който мисли по законите и разума на сърцето. Той, човекът, е критерият за всичко в живота: зло и добро, красиво и грозно, благородно и недостойно. Той знае, че до доброто съжителства злото, до благородното – низкото и подлото. Допускал е, че има злодей, но не е допускал, че “някой може да ти се усмихва и пак да е злодей”.
Свързани материали
Трагическият конфликт, смисълът на човешкото съществуване и изборът между живота и смъртта. Подробен и разширен литературен анализ на „Хамлет“ (Първо, Второ и Трето действие) от Уилям Шекспир с въпроси и отговори
Трагедията е разгледана по всички елементи, преди да се стигне до тълкуването. Началото представя Уилям Шекспир, роден през 1564 г. в Стратфорд на Ейвън, и произведението. Следват раздели за заглавието, за времето и мястото на действието, за композицията, за действащите лица, за структурата и за героите. Въпросите и задачите обхващат и по-широки теми: в какви литературни жанрове твори Шекспир, кои са предпоставките за появата на така наречения Шекспиров въпрос, имало ли е причини авторът да се съобразява с вкуса на масовата публика и как се коментират времето, пространството и героите според представата, изградена в експозицията. Двадесет и един въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа, който обхваща първите три действия. Обемът е голям, но подредбата е ясна, така че текстът върши работа и като справочник при работа върху отделна сцена. Разделянето по елементи дава готова структура за писмен анализ, а въпросите за епохата и за публиката поставят творбата в контекста, в който е създадена. Отговорите се опират на конкретни сцени. Обемът е голям, а подредбата позволява бързо намиране на нужното.
Мишеловката на принца: подробен анализ на „Хамлет“ от Уилям Шекспир - сюжет, жанр, образът на меланхолика, композиция и теми
Защо принцът, който вече знае името на убиеца, отлага отмъщението си пет действия? Анализът разглежда „Хамлет“ от Уилям Шекспир като трагедия, в която истината изглежда достъпна, но никога не става сигурна. Изложението започва с кратко представяне на творбата от 1601 г. и на нейната репутация на преднамерено непрозрачен текст. Следва подробно проследяване на сюжета от завръщането в Елсинор и появата на Призрака до дуела с Лаерт, така че ученикът да може да възстанови действието стъпка по стъпка. Отделен раздел изяснява жанра: какво променя Ренесансът в разбирането за трагедия, защо „Хамлет“ е първата трагедия от новия тип и какво представлява трагедията на отмъщението като популярна разновидност по времето на Шекспир. Съпоставката с „Ромео и Жулиета“ показва разликата между гибел по стечение на обстоятелствата и гибел, заложена в самия характер. Най-обширната част е посветена на героя. Разгледани са престорената лудост и колебанието, недовършеният монолог от Трето действие, теорията за меланхоличния темперамент и обективното обяснение на бавенето, както и отношенията на принца с Хорацио, Клавдий, Гертруда, Офелия, Розенкранц и Гилденстерн. Композиционният раздел следи зигзагообразното начало на действието, ролята на бавенето като основен двигател и подготовката на финалния дуел, а също и различните отговори, които критиката дава на въпроса защо Хамлет се бави, включително тълкуването на Гьоте. Темите са изведени в самостоятелна част: отношението между привидност и истина, животът като театър и лудостта като знак на епохата, с препратки към други творби на Шекспир, към „Дон Кихот“ и към скептицизма на Монтен. Финалната рубрика „Мозайка“ събира сценичната история на трагедията, прочутите изпълнители на ролята, включително актрисите, които са я играли, и неочакваното присъствие на сюжета в популярната култура. Материалът върши работа при подготовка за час и за класна работа, при писане на реферат върху Шекспир и при преговор на Ренесанса.
„Да бъдеш или не?“: Трагедията на съмнението в един свят, в който има нещо гнило. Подробен литературен анализ на „Хамлет“ от Уилям Шекспир - сюжет, теми, герои и художествено майсторство с въпроси и отговори
Трагедията е разгледана изцяло, от епохата до превода. Началото представя Уилям Шекспир и времето, в което живее, а следващият раздел се спира на така наречения Шекспиров въпрос. После сюжетът е изложен действие по действие, от първо до пето, което дава ясна опора при преговор. Следват части за произведението, за Хамлет като ренесансов човек, за темите, мотивите и героите и за стила и художественото майсторство. Отделен раздел съпоставя двата български превода на прочутия монолог, което е рядкост в училищните разработки и показва как изборът на думи променя смисъла. Последната част описва театъра по времето на Шекспир и обяснява за каква сцена е писана пиесата. Двадесет и два въпроса с разгърнати отговори и задачи придружават анализа. Обемът и подредбата правят разработката удобна и за цялостна подготовка, и за работа върху отделно действие. Съпоставката между двата превода е особено ценна, защото показва, че една и съща реплика може да звучи различно на български, и учи да се чете внимателно. Отговорите се опират на конкретни сцени и обхващат всички действия на трагедията. Обемът е голям, а подредбата позволява бързо намиране на нужното.
Анализ на трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир – идеалът и разбитата действителност, петте тълкувания на колебанието, изборът на всеки герой
Анализ, в който върху един герой са наслоени пет различни тълкувания – и нито едно от тях не отменя останалите. Точно това превръща разработката от преразказ на трагедията в истински разбор, а ученика – в човек, който има какво да каже. Изложението е изградено на три равнища и всяко от тях води естествено към следващото. Първото е контекстът. Тръгва от идеала, донесен от Витенберг, и веднага го сблъсква със заварената действителност. Оттам следват характеристики на обкръжението – Клавдий, Полоний, двамата бивши приятели, Гертруда и Офелия, – като при всеки е обяснено какво точно нарушава той. Тази част не е изброяване на герои, а картина на един разпаднал се свят. Второто равнище е сърцевината на анализа: защо героят се колебае. Тук са петте гледни точки, всяка в свой абзац – психологическата, културно-историческата, интелектуалната, тази за меланхолията като ренесансов темперамент и накрая психоаналитичната. Последната е рядкост в ученическите разработки и веднага повишава равнището на един отговор, а е представена справедливо: като допълнение, не като окончателна истина. Третото равнище е темата за избора. Тя е проведена последователно през всички герои: какво избира всеки, каква е цената и как изборът предопределя съдбата му. Именно тази част дава на анализа обща ос и позволява героите да се съпоставят помежду си, вместо да бъдат описвани поотделно. Особено ценен е разборът на финала. Показано е, че колебанието е приключило още преди дуела и че смъртта не отменя моралната победа – наблюдение, което рядко се формулира толкова ясно. Отделно внимание е отделено на последните думи към Хорацио и на това какво означава молбата историята да бъде разказана. Предпоследната част свързва трагедията със съвременния читател, при това без насила – чрез простия въпрос дали да се приспособиш, или да отстояваш своето. Преход, който прави героя близък, вместо музеен. Езикът е достъпен, а термините са обяснени в самия текст. Изложението не изисква предварително познаване на епохата и се чете от един път. Преподавателят получава разбор, годен за няколко учебни часа. Петте тълкувания могат да се раздадат по групи и да се обсъждат едно срещу друго – готов повод за спор в час, при това без нужда от допълнителна подготовка. За ученика ползата е ясна. Творбата е обемна и лесно се преразказва, а тук е разчетена през понятия, които носят точки. Материалът върши работа за характеристика на образ, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос.
„Векът е разглобен“: Трагедията на ренесансовия човек в средновековната вселена на злото. Подробен и разширен литературен анализ на „Хамлет“ от Уилям Шекспир с въпроси и отговори
Пред ученика е разгърнат цялостен прочит на най-известната трагедия в световния театър. Началото представя Уилям Шекспир и мястото на творбата в неговото наследство, след което са изяснени сюжетът и стилът на трагедията. Анализът следва действието: първият монолог на Хамлет, съветите на Полоний към Лаерт и появата на призрака, престореното полудяване и размисълът за човека, прочутият монолог за живота и смъртта, съдбата на Офелия и финалът на трагедията. Всеки епизод е свързан с водещата идея за разглобения век и за самотата на ренесансовия човек в един свят, останал средновековен. Практическата част е разделена на две групи въпроси и задачи и обхваща близо петдесет питания с отговори: за смисъла на ключов литературоведски термин, за това хуманист или мизантроп е Хамлет, вярващ ли е той или неверник, убеден ли е във вината на майка си и какво го възпира да действа. Обемът и подредбата правят разработката удобна както за подготовка за матура, така и за работа върху отделен епизод от трагедията. Предимство е и че цитатите са дадени в контекст: всеки от тях е обяснен чрез мястото си в действието, което улеснява запомнянето им и използването им в собствен текст.
Анализ на трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир – епоха и жанр, сюжет и монолози, героите, конфликтите, мотивите и посланията. Когато мисълта спира ръката
Най-известната пиеса в световната литература, обяснена от начало до край – в един материал, който покрива всичко необходимо и спестява ровенето по десетки източници. Достатъчен е сам по себе си. Строежът е прегледен въпреки обема. Изложението започва с мястото на творбата в световната култура, продължава с епохата и нейния дух, с автора и с обяснение на заглавието, а после стига до жанра. Частта за трагедията е особено полезна: понятията са изброени и веднага приложени към самата пиеса, така че теорията не остава сама за себе си. Средището на анализа следва хода на действието. Всяка сцена и всеки обрат са представени накратко, с цитирана реплика и с наблюдение какво стои зад нея. Този подход е и най-практичната страна на материала – получава се пълна карта на пиесата и всеки момент се намира за секунди, без тя да бъде препрочитана. Прочутите монолози имат самостоятелно място в изложението. Разгледани са смисълът им, контекстът, в който се появяват, и това какво разкриват за героя – с обяснение, което ги изважда от равнището на често повтаряни цитати и ги превръща в разбираема мисъл. Точно тук материалът е най-полезен, защото тези монолози се питат винаги. Следват обособени раздели за героите, за конфликтите, за мотивите и за развръзката. Всеки герой е представен поотделно, с посочена реплика и с обяснение защо не е нито изцяло положителен, нито изцяло отрицателен. Конфликтите са изведени на няколко равнища, а мотивите – като списък от вечни теми, всяка с пример от текста. Отделен раздел свързва пиесата с ценностите на епохата и показва къде творбата ги следва и къде ги поставя под въпрос. Посланията са обособени накрая като поредица от кратки формулировки, готови за използване при устен отговор или при писмена работа. Материалът е богат на цитати – по няколко във всяка част, къси и точни, винаги последвани от тълкуване. Езикът е ясен и достъпен, а обясненията не изискват предварителна подготовка и предварително познаване на текста. За учителя това е готова опора за няколко часа върху пиесата: епоха, жанр, сюжет, монолози, герои, конфликти, мотиви, финал. Всеки раздел върши работа и самостоятелно – като въпрос за беседа или като тема за писмена работа. За ученика материалът замества няколко източника наведнъж. Дава пълен и разбираем прочит на дълъг и труден текст, готови формулировки и ясна аналитична рамка. Подходящ е за подготовка за изпитване, за интерпретативно съчинение и за отговор на литературен въпрос – без нужда от допълнителни справки и без часове самостоятелно четене.