Фейлетоните на Алеко визират обществените, нравствени и културни проблеми на 90-те години. Жанрът сам по себе си изисква да се информира и тази амбивалентна функционалност е осъществена от Алеко в емоционалния резонанс, който преодолява обективността в едно субективно чувство, което полемизира с конкретната действителност и по този начин превръща фактическата истина в етическа. Субективността изобщо се превръща в конкретна субективност. фейлетоните на Алеко актуализират проблема за опорочената институционалност. Извоюваната национална независимост се превръща от акт на сакрализиране на обществения живот в акт на неговото профанизиране и зареденият с морална чистота Алеко не може да остане безучастен към тази пародийна трансформираност.

Амбивалентната функционалност на Алековите фейлетони, веднъж, като обективно изобразяване на действителността и после, като произведения, които преодоляват пряката си връзка с конкретни лица и събития и получават своята универсална художествена значимост, е открил още Пенчо Славейков, който пише в предговора към събраните съчинения на Алеко: фейлетоните на Алеко освен от литературна страна, представят голям интерес и като произведения, в които се огледва отвратителният образ на цяла една епоха от нашия обществен живот. Ако пряката връзка с действителността е изискване на жанра, то естетическата стойност на фейлетоните е породена от авторовия талант, който синтезира художественото майсторство и обществената отговорност. По-нататък в своя предговор Славейков продължава: фейлетонистът е лирически поет, чието изконно гледище за живота е аза. Ако има разлика между фейлетониста и лирическия поет, тя е чисто външна наглед. Тези думи отговарят точно на идейно естетическите разбирания и изисквания на Славейков, но в същото време са вярна характеристика на Алековия субективно-обективен подход към фактите на действителността.

Още първият фейлетон По изборите в Свищов е свързан с конкретно събитие - изборите за Осмото обикновено народно събрание през 1894 година. Алеко за пръв път се сблъсква пряко със своите екземпляри от екзотични животни, за пръв път изпитва облагите на демократичните избори. Затова не е случаен фактът, че той започва с политически фейлетони, в които изобразява галерия от образи. символ на моралната деградация и политическите безчинства. Божан Ангелов смята, че в този първи фейлетон Алеко още не се е освободил от горчивото настроение на лично пострадал, пропаднал кандидат и не може да полети на крилата на своята гротескна фантазия. Разбира се, това едва ли е най-значимият в художествено отношение фейлетон на Алеко, но безспорно е мястото, от което тръгва не само един критик на обществените нрави, но и един майстор на словото.

Още самото начало показва диалогичната насоченост на текста, който ще бъде осъществен като антитетични провокации към обществения ред. Отговорът на писмото и последвалите обяснения ма автора ни изправят пред конкретната ситуация, бавно и постепенно навлизаме в предизборната обстановка. Макар и пряк участник в събитията, Алеко се дистанцира от тях, наблюдава своите герои отстрани и ги оставя сами да се разкрият. В тези начални моменти на произведението Алеко, верен на своя нравствен идеализъм, търси противодействията на, моралното влияние" и ги открива в трезвото отношение на селяните, които се превръщат и в първите изобличители на фалша и лицемерието, в което са облечени властниците: Е, хубаво, господин началник, ако правителството толкоз го иска, нека им пише по едно писмо да идат в София, па да се върши работа: защо ще ходим на избори? Този духовит отговор е израз не само на народно недоверие, но и синтез на народопсихологията на българина, пряко изразена в това да се върши работа". Българският селянин е научен на позитивен и отговорен труд и не може да разбере спекулациите с избирателното право, Ясно е, че един императивен подход към избирателите не легитимира свободата и демократичността на изборите, но и открито показва нещо безсмислено за обществения интерес.

Неприложимостта на моралната стратегия води до нови още по-страшни и гротескни картини. След като ц показал отношението на хората към властимащите. Алеко прави заключение, че 9/10 от избирателите в Свищовска околия са на страната на независимите кандидати. Тази бележка само подготвя трагичната развръзка в деня на изборите. Картината е особено колоритна и емоционално сгъстена: Тази тълпа от неокачествими страшилища нахлу в двора с викове, с грозни заплашвания и псувни нахълтаха в избирателната стая, окръжиха бюрото и почнаха да изблъскват през вратата и прозорците (два метра височина) избирателите, след като им разкъсваха неугодните тям бюлетини. До този момент Алеко се задоволява само да съобщава фактите. Той не анализира, не критикува, защото самите картини са достатъчно убедителна картина на действията на едно правителство, което зад благовидните постановки разголва своята егоистична и антинародна същност.

Самите избори пародират законността, която се трансформира в политическа демагогия и произвол. Властта сама по себе си отрича своите институционализиращи функции, призвани да конституират и синхронизират обществото. Институционалните лица не отстояват демократичните права и свободи, а заедно със страховитата шайка от лумпени и маргинали хвърлят своите усилия в грубото им и безапелационно потъпкване. Призваните да гарантират националната легитимност и националното единство се превръщат в рушители на демократичния ред: Ний Видяхме, че няколко конни и пеши жандарми, предвождани от окръжния управител, околийския началник и двама полицейски пристави, хвърляха се като бесни в избирателното място и с бой, с тласкане, с псувание, подпомогнати и от шапката, изблъскаха без никакъв повод най-Видните граждани, а след тях пропъдиха Всички избиратели, които се събираха на митинг и осъдиха позорните насилия на властта. Може би тази картина е най-показателна за нарушената връзка между народ и държава. Легитимността на държавата е оспорена от самите действия на управляващите и като че ли още тук са предусетени саркастичните и страшни думи на Гео Милев: ..Прекрасно, но що е отечество?

Избрал си умишлено ролята на наблюдател, Алеко, след като пи запознава с пищното великолепие т изборите, се включва директно със своята оценка за събитията. Но и сега творческото проникновение му помага да напусне арената на конкретните събития и да направи един колкото трагичен за националната ни памет, толкова и общозначим извод: Пуснели се веднъж властта по пътя на насилията и беззаконията, с нея не е лесно да се бориш. Това го опитахме цели осем години, това продължаваме да го изпитваме и до днес...

След като погледът ни не е пряко прикован към извършващите се безчинства, Алеко става директно агресивен, сатиричните акценти в творбата се засилват. Поставеният в началото на творбата текст на телеграма до окръжния управител провокира рецептивната готовност на читателя да съизмерва предписанията и фактите, сега тя е вече сатирично отрицание на съществуващия ред: Ако това е строго придържание в границите на закона, какво ли ще бъде беззаконието? Ако това е моралното влияние, какво ли пък ще бъде неморалното влияние.Емоционалната интонираност на тези въпроси засилва патоса на изобличението и в същото време показва майсторството на Алеко, умението му да облъхне с дух дори един политически памфлет, който надхвърля конкретността и се превръща в художествено отрицание на насилието, злоупотребите и терора. В този фейлетон авторът не бичува конкретни образи, това той ще направи в много други фейлетони. Тук се акцентира върху невъзможността българското общество да се конституира според принципите на разбирателството и демокрацията.

В края на творбата Алеко отново възстановява емоционалното си равновесие и се връща към шеговито-ироничния тон. Този привидно лековат хумор търси да овладее острия емоционален резонанс, породен от конкретните събития. Виталната Алекова природа снема напрежението, без да отнема неговата критическа насоченост. Ако се върнем към думите на Божан Ангелов, трябва да кажем, че едва в края на фейлетона Алеко отреагира на събитията като пряко засегнат и точно сега той не е много начумерен, а весел и самоироничен. Своето участие в изборите и отношението на управляващите той възприема като куриоз, който не уязвява неговото лично достойнство, а достойнството на нацията. Но дори тази трагична равносметка не нарушава Алековото желание да се смее: Че като дигнахме един смях. Смеейки се на себе си, изпатилите от моралното влияние се надсмиват над лицемерието и покварата в обществените нрави и по този начин достигат своето нравствено възмездие.

Поставеният в края на фейлетона постскриптум обобщава конкретните събития, които самият Алеко смята достойни единствено за безконечно ядовит сарказъм. Много правилно е забелязал Божан Ангелов, че фейлетоните на Алеко Константинов са един Вид криво огледало, В което се виждат чудатите образи на героите, нравите и институтите на една епоха в нашия политически живот, която не може да се каже, че вече изцяло принадлежи на миналото. Националната памет изисква своето актуализиране в съвремието, защото героите и нравите в една обществена система не са статично спиртосани, а динамично провокиращи всяко настояще.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave