(според разказа “Ангелинка” на Елин Пелин)

(съчинение разсъждение)

 

В много случаи сивотата и мъчителността на делника се преодоляват благодарение на прекрасната способност на човека да мечтае. Пренасяйки се в света на красивото, възвишеното, романтичното, там, където всичко е възможно, стига да е хубаво, всеки един от нас забравя проблемите и несгодите на реалния свят. С още по-голяма сила се отнася това до дете, загубило най-ценното на този свят - майка и семейство, принудено да живее в чужд дом, орисано на самота. Такъв е героят от разказа на Елин Пелин “Ангелинка”.

Малкото пастирче носи обаянието на онази нравствена чистота и непринуденост на възприятията, които са типични за възрастта на юношеството. В този момент, когато детето се превръща в мъж, една изострена чувствителност и безкомпромисност в оценката определят отношението му към света. Младежът търси своето място в живота и най-често го открива единствено в мечтите си. Светът не е толкова гостоприемен, колкото си го представял. Допирът с него носи болка и разочарование. Но когато мечтите станат реалност, духовното блаженство е неизказуемо.

Главният герой от разказа живее в две пространства – в действителността при добрата леля Станка, която го гледа като собствено дете,и в мечтите си през двете чудни планински нощи, съзерцавайки небето и звездите. Момчето расте в дома на леля Станка между нейните деца с игри, но и с определени задължения. То е сирак и макар с него да се отнасят добре, майчината милувка му липсва. В скучното мизерно селско ежедневие леля Станка внася ред с разказите за далечната й роднина леля Дъмша и малката й дъщеричка Ангелинка. За селските деца двете са безспорен авторитет,живеят в далечен приказен град и обитават “оня лазерен небесен мир”, определен за  “дядо Господ и скърбящата негова майка” – пречистата света Богородица”. Само името на леля Дъмша е в състояние да усмири малките палавници и да извика чувството им за ред и справедливост. Тази далечна гражданка е “всемогъща  и недостижима вълшебница” за децата. “Нейният образ ни се представяше прекрасен и усмихнат, обкръжен от светъл ореол.” Този идеал за децата става част от техния стремеж към приказното, непознатото и далечното. Мисълта за леля Дъмша ги прави по-добри –“ние ставаме кротки и тихи и нашите добродетели се тълпяха под светото знаме на тая незрима леля Дъмша  като смирено стадо агнета.” Именно защото свързват представата си за далечната роднина с  мечтите и копнежите си, децата я чувстват близка и желана. “На същото небе, върху което на своя слънчев трон седеше леля Дъмша, живееше още едно създание, кротко и добро, русокосо като Звездица.” Това описание на мъничката Ангелинка я доближава до начина, по който мисли за нея момчето- като за нещо нереално, приказно красива, недостижимо и съвършено. Мечтаейки така красиво, героят не само се издига над заобикалящия го свят, но става по-добър, по-благороден. Мечтата облагородява неговата душевност, защото чрез мечтите човек се съхранява като личност.                                                       

Много романтика има в юношеската душа. Не познал красотата в селската действителност, той я открива в бездънното небе и ярките звезди през жадуваните планински нощи, които два дни в седмицата преживява сред пастирите.

Там, сред “върховно планинско мълчание”, омаян от вълшебните приказки на пастирите, героят преживява своето прекрасно превъплъщение - става юначен принц, който се бори със злото и заслужава любовта на своята принцеса.

 Момчето, получаващо недостатъчно обич в действителността, в мечтите си копнее именно за любов, за красота, за героични подвизи. Неслучайно Ангелинка е най-светлата му мечта. Тя е олицетворение на чистите му душевни пориви и на цялата любов, към която се стреми. Преди да я види в действителност, юношата е влюбен в своята мечта. Тази влюбеност го прави още по-добър и още по чистосърдечен. Духовната същност на героя е прекрасна. Съзнателно той не възприема като важна заобикалящата  го действителност. С цялото си същество се стреми към другия, по-красивия свят, където би бил щастлив.

Но идва момент, когато бляновете му могат да станат реалност. За такова нещо героят не е помислял. Затова е безкрайно нещастен, когато научава, че няма да срещне с двете гостенки - леля Дъмша и Ангелинка, защото трябва да бъде при пастирите по това време. В този миг цялата тежест на понасяното с толкова търпение ежедневие, цялата горчивина на живота се стоварват върху невръстните плещи на момчето. Детската му психика е много крехка, за да може да понесе такъв удар. Момчето е най-нещастното в света. “Усещах как в моето сирашко сърце се събираха всички нещастни сълзи и тръгнаха към очите ми. Отведох магарето в обора и скрит от щастливите на земята, прегърнах братски главата му и пролях пред него изблика на всичката си непоносима горчивина.” В този момент леля Станка, благородна и добра, дава разрешението си той да се върне навреме, за да види гостенките.

Бленувана среща е на Възнесение. Денят не е случаен - свързан е с празника в душата на момчето. Изпълнено с романтика и нетърпение, то бърза към своята мечта.

Нищо не е в състояние да помрачи радостта от срещата. Външният вид на леля Дъмша не отговаря на приказната му представа за нея, но жената е изпълнена с толкова доброта и кротост, простодушие и сърдечност, че веднага грабва сърцето и то целува ръката й “смирено и страхопочитателно”. Празникът на душата му е пълен и съвършен, когато юношата зърва Ангелинка - цялата в бяло, със златна коса, отрупана с панделки. “В нея нямаше нищо заемно. Тя надминаваше сънищата ми. Усетих се слаб и недостоен, но сърцето ми се изпълни с радост, както цветна чашка се пълни с лъчи.” Това е моментът на цялостно щастие, за който е мечтал и който остава незаличим спомен в душата му.

Допирът до мечтата кара порасналият мъж да се връща отново и отново към оня миг от детството, който е единствен и неповторим в живота му. Не всекиму е съдено да изживее такъв миг щастие. Но онзи, който се докоснал до съвършенството на идеала, който се е потопил в мечтата си като реалност, който и изпитал силата на влюбването, е познал истинския смисъл на живота. Сън или реалност, красотата винаги ще има своето място в човешкия живот. В това е оптимизмът на Елин - Пелиновия разказ.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave