ЕЛИН ПЕЛИН – „АНДРЕШКО“
ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ, ЖАНР, КОМПОЗИЦИЯ

 

          КАКВО ПОДТИКВА АНДРЕШКО ДА ОСТАВИ СЪДИЯТА В БЛАТОТО?
          Разказът „Андрешко“ е сред най-обсъжданите Елин-Пелинови творби, написана през 1903 година и отпечатана в списание „Просвета“. На следващата 1904 година е включен в сборника „Разкази“, том 1. Повод за написването на разказа е истинска случка за солидарност между селяните. Един каруцар нарочно счупил каруцата си, за да не може съдебният пристав да отиде при селянина, когото търсел. Още след първата публикация, разказът постоянно е коментиран от литературните критици.

          КАКВА Е ПРИЧИНАТА ТВОРБАТА ДА БЪДЕ ТОЛКОВА ДИСКУТИРАНА? 
          В литературната критика се оформят две противоположни тълкувания за този разказ. Според първата гледна точка, постъпката на Андрешко е правилна, а според другата, той не е постъпил правилно, затова е критикуван за извършеното.
           Ако приемем, че Андрешко е постъпил правилно, какви могат да са нашите аргументи в защита на тази теза? Например, Андрешко е добре настроен към съдия-изпълнителя, докато не разбира каква е целта на неговото пътуване. Съдията се държи високомерно и обижда селяните, като държанието му е заради неговото положение в обществото. Той не само, че иска да накаже Станоя, но и да даде пример на селяните. Андрешко, обаче, е пълна негова противоположност. Той състрадава на останалите хора, затова решава да накаже съдията. Каруцарят може да остави съдия-изпълнителя на пътя, но така рискува да попадне под ударите на закона. Андрешко оставя съдията в калта и така успява да спаси своя съселянин. Позицията, че каруцарят е постъпил правилно, е подкрепена от част от литературните критици, в това число и от самия Елин Пелин.
          Нека не забравяме, че има и друга гледна точка, според която постъпката на Андрешко е неправилна. Във времето когато е написан разказът, в страната се строят пътища, мостове, училища и други, а за всичко това са необходими средства. Те няма откъде другаде да дойдат, ако не от данъци. В града данъците се събират по-лесно отколкото от село, а работата на съдия-изпълнителя е да се бори с несъвестните данъкоплатци. Както съдията изпълнява работата си, така и Андрешко трябва да изпълни обещанието си, да закара спътника си в селото, но той не го прави. Всичко това дава основание на част от критиците да порицаят постъпката на Елин-Пелиновия герой.

          ЗАГЛАВИЕ

          Заглавието на творбата е озаглавена на главния герой в нея. След отпечатването на творбата, името на героя става много популярно, и дори се превръща в нарицателно. Затова, ако някъде чуете израза „андрешковщина“, да знаете, че се използва в смисъла на хитрост, с която се заобикалят установените правила, но и неизвестна дребнавост, защото в края на краищата този съдия-изпълнител ще излезе от тази кал, но отношението към селяните ще бъде още по-изострено.

          ЖАНР

          Творбата е разказ. Разказът е сред основните жанрове в българската литература. Да си припомним, че разказът е кратка повествователна форма, в която се представя конкретна случка. За разказа обикновено казваме, че е изграден на принципа „запетая плюс но“. Представя се някаква случка, но изведнъж се случва нещо друго, което преобръща хода на действието. 

          Особености на Елин-Пелиновия разказ
          В центъра на Елин-Пелиновите разкази стои отделна случка. За писателя сюжетът има по-голямо значение от героите. Диалогът и пейзажът играят важна роля в разказите му и в същото време са отличителна характеристика на Елин-Пелиновите творби. Именно чрез диалога действието се придвижва напред. За него финалът на разказа е най-важен, тъй като в него се съдържа поуката, отправена към  читателя. Затова действието се развива бързо, за разлика от разказите на Йордан Йовков, които са усложнени от множество ретроспекции. В Елин-Пелиновите творби действието протича бързо, без отклонения от сюжетната линия. Писателят е известен с това, че взима случките от реалния живот и те са лишени от каквито и да било изключителни прояви.

          СЮЖЕТ 

          В каруцата на Андрешко се е качил съдия-изпълнител, който трябва да стигне до едно село и да изземе житото на беден селянин на име Станоя. От думите на съдията проличава, че мрази селяните. От разговора между Андрешко и спътника му, става ясно, че двамата имат различно положение в социалната йерархия. Съдия-изпълнителят е със самочувствие на човек с власт и положение, а именно това му дава правото да определя живота на хората. Андрешко като част от селяните, съчувства на мъката на Станоя и споделя, че животът на селяните не е лек, но неговият събеседник не чува думите му. За съдията всички селяни са хитреци. От репликите на двамата става ясно, че те заемат коренно различни позиции. Андрешко, обаче, няма как да остави своя брат по съдба в подобно тежко положение. Той намира начин да го защити. Каруцарят обърква пътя, минава през едно блато и оставя съдия-изпълнителя в него. Така ще успее да предупреди съседа си за бедата, която ще го сполети. Ако трябва да представим сюжета на разказа по формулата „запетая плюс но“, Андрешко води съдията към селото, но разбира каква е целта на неговото пътуване и решава да спаси съселянина си, като остави съдията в блатото. 

          КОМПОЗИЦИЯ

          Особеното в композицията е, че действието се придвижва напред благодарение на диалога. Завръзката е в момента, когато селянинът разбира каква е причината, поради която съдията е тръгнал към селото. Кулминацията е в момента, в който съдията се заканва, че ще изземе житото на Станоя и ще научи и него, и останалите да не хитруват. Развръзката е във финала на разказа. Именно в него проличава отчаянието на съдията. Важно е да се запомни, че от завръзката до развръзката действието протича много бързо и без отклонения от сюжетната линия.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave