БАЙРОН И БАЙРОНИЗМЪТ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ЕВРОПА  

От съвременна гледна точка Байрон изглежда като истинска суперзвезда. Той притежава едновременно и висок аристократичен произход, и огромно богатство, и необикновена физическа красота. В същото време официозното английско общество го отхвърля заради ексцентризма му. Парадоксите в неговата биография го превръщат в един вид аутсайдер за Англия и той започва да поддържа тази социална роля, като оформя биографията си по модела на романтически герой: освободен в нравите и в чувствените изживявания, както свързани с любовта, така и с омразата, самотен, увлечен от Ориента, горд човек и бунтар, отдаден на страстите и вдъхновението. Онова, което Байрон безспорно притежава обаче, е мощен поетичен талант. Изпълнен със съзнанието за своята необикновеност, той живее по начин, напълно отличаващ го от дребнавата еснафска среда, с което предизвиква нездрав интерес и безброй клюки. Личният му живот, непрекъснатите скандали около него, сатиричните му образи са непрестанно в устата на хората. По онова време няма мощни средства за масова информация както днес - телевизия, жълта преса или интернет. Но това въобще не е пречка името на Байрон да се обсъжда от цялото европейско общество - от Лондон и Париж до Петербург, Рим и Атина.

Това обаче е само външната, скандалната страна на неговата популярност. За мислещата част на европейското общество Байрон е общопризнатият водач на либерализма в епохата на всеобща политическа реакция, наследник на възвишените идеали на Френската революция, певец и борец на националноосвободителните движения в Испания, Италия и Гърция. Романтическият образ на неговия герой индивидуалист се възприема от съвременниците му като израз на борбата против тиранията и господстващия обществен ред. Именно тази негова роля в историята на новия европейски дух е известна като байронизъм.

Водещият мотив на байронизма е разочарованието от крушението на надеждите за обновление на традиционното общество и установяването на принципите на свободата, братството и равенството - водещите принципи на Френската революция. А тъй като важна ценност за модерно мислещите хора е бил и идеалът на разума, това разочарование се разпространява и върху идеята за познанието като средство за осмисляне на живота. Байроновият герой Манфред, подобно на Гьотевия Фауст, е човек на дълбоката мисъл и знание, но в края на краищата търпи крушение. Той постига абсолютното знание и власт над света, но разбира безплодността и безполезността им и стига до предела на пълното разочарование. Разочарование, водещо до основното чувство, изпълващо Байроновите творби, известно на европейската публика под името мирова скръб.

Основният носител и изразител на тази мирова скръб е типичният за творчеството на поета романтически герой, известен като Байронов герой. Това е отхвърлен или самоотделил се от обществото човек, подчертан индивидуалист, притежател на необикновени човешки, умствени и воински качества, надарен и с известна демоничност и способност за общуване с отвъдното. Въпреки това този необикновен герой, който напълно заслужава определението „свръхчовек“, попада в тежка конфликтна ситуация и завършва живота си или с трагична гибел, или като отшелник в някой манастир, потиснат от съзнанието за вина, защото заради него загива любимата му, която е представена като абсолютен идеал на красотата и добродетелта. Гибелта на подобно прекрасно същество символизира идеята за невъзможното постигане на истинския идеал за живот. Освен това Байроновият герой е обкръжен от някаква необикновена тайна. Този мотив е тясно свързан с мотива за неговата самотност, защото въпросната тайна често е причината за откъснатостта на героя от останалите хора.

Байроновият герой обикновено се схваща като израз на авторовата личност. Поетът критично и проникновено оглежда съвременната му действителност и й противопоставя своя идеал за човека, способен да промени закостенелия ред и да постигне свобода. В това отношение е и основното влияние на байронизма върху духовния живот на Европа от началото на 19. век. Това столетие, белязано от борбите за национално самоопределение и освобождение, има нужда от духовни во-дачи, които най-често са именно поети: Пушкин в Русия, Мицкевич в Полша, Леопарди в Италия и т.н. Подобна е и ролята, която играе у нас Христо Ботев - основният носител на идеята за свободата във всички смиели на тази дума.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave