БАЙ ГАНЬО - СЪВРЕМЕНЕН И ВЕЧЕН

Един от най-популярните, интригуващи и актуални със своята жизненост образи в българската литература е Бай Ганьо от едноименното произведение на Алеко Константинов.

По своето обществено съдържание, както и по степента на художествено обобщение, образът на Бай Ганьо е гениален завършек на цяла галерия литературни герои, създадени от Алекови предшественици. Неговият прародител срещаме още в сатиричната поезия на Петко Славейков, в сатирата на Ботев, във фейлетоните на Каравелов.

Творбата се ражда от сблъсъка между Алековата чиста и извисена личност и героите на епохата. В търсене на духовни ценности Щастливеца открива героите на своето време, а те са по думите на Пенчо Славейков „ чеда на новата епоха ". Духовен аристократ, идеалист и демократ, Алеко Константинов заявява целта и идеята, заложени в цикъла фейлетони: " С „Бай Ганьо" аз исках да покажа нравствената босота на тоя тип... " Действително следосвобожденска България дава богат материал за създаването на нов тип герой. Времето и условията са тези, които моделират жизнената позиция на Алековите герой. Чрез умелото използване на сатиричната типизация авторът създава феномена на типичното, изгражда невероятния образ на Бай Ганьо - синтез на тенденциите на времето. Сложен и противоречив, образът на Бай Ганьо предизвиква множество спорове. Всеки нов исторически период предлага своето разбиране и гледище относно особеностите, заложени в образа на Алековия герой. Именно динамичният и комплексен характер го прави смислово много по- богат и опилите за ограничаването му до определена прослойка и историческо време не се увенчават с успех, тъй като подобно ограничаване не съответства на заложения в образа художествен заряд, не обхваща всички негови черти. Със своята прозорливост и далновидност Алеко Константинов съумява да създаде образ-тип, образ-символ, който може да бъде тълкуван в различни аспекти и в който всеки нов поглед може да види нещо ново.

Образът на Бай Ганьо е събирателен, обобщаващ негативното в живота и той никога няма да загуби своята актуалност, няма да престане да бъде интригуващ, тъй като отрицателното, негативното, порокът никога няма да бъдат окончателно победени. В същността на образа , в анекдотичната основа на героя се крие непрекъснатият интерес на читателя към него. Фактът, че пред нас изпъкват различни случки и ситуации, в които героят реагира, без да е натоварен с биография и предистория, го прави по-жизнен и лесно запомнящ се. Еднаквият тип поведение на героя, който спомага за изграждане единството на разказите за Бай Ганьо, спомага за възпроизвеждането на образа, за създаването на нови анекдоти. Ето защо Бай Ганьо като образ-символ, образ- модел на определено поведение продължава да ни занимава и да ни бъде интересен. Незабравими остават специфичната реч, самобитната му външност, жестовете, мимиките, владеенето на чужди езици и т. н.

Бай Ганьо устоява на промените на времето и надживява епохата, която го създава. Ако потърсим историческата обстановка, в която се ражда образът на героя, ще открием следосвобожденска България, в която възрожденските идеали отдавна са забравени и свободата вече е факт, сменят се правителства, започва да навлиза чуждестранен капитал, да се създават нови обществено- икономически отношения. Налага.се нов герой в тази действителност. Това е малкият човек, баналният злодей, човекът с деформирана нравственост. Героят на следосвобожденска България няма политически убеждения, от които да се ръководи и които да определят политическата му програма. Негов висш идеал е „ личното наше земно доволство". Алеко Константинов представя социална, но не и индивидуална биография на героя. По силата на ред социални и политически обстоятелства Бай Ганьо се е изтръгнал от естествената си патриархално-селска среда. Неговата колоритна външност, съчетаваща елементи от селската и градската традиция дава информация за образа на героя, който живее в един период на своеобразен духовен вакуум на прехода от селска към градска среда. От една страна, Бай Ганьо запазва червения пояс, ризата, калпака, детайли от селското облекло, от друга страна, възприема елементи от градския начин на обличане - черни панталони, пъхнати в ботушите, черно сетре. Преходът от селото към възрожденския град е бавен и труден. Не се наблюдава коренна външна промяна, отсъства градската етикеция. Героят не възприема градската култура, не ще може да се приспособи и да разбере европейската култура и цивилизация. В този смисъл Бай Ганьо остава автентичен, неприспособен, т.е. природен. Пряко доказателство за това е неговото име. Обръщението „ бай" се използва по стара българска традиция в знак на уважение. Герой, лишен от родова памет, е наречен с фамилия, която се свързва с възрожденските идеали и алюзира националния свят, който не е уважаван. Чрез фамилията Балкански персонажът доказва националната си обвързаност, но не и типичните за нея от периода на Възраждането достойнства и сила. фамилията Балкански алюзира не само родното, а в един по- широк смисъл се свързва с ориенталската, азиатската маска, която символизира показност, охолство, жестокост. Бай Ганьо се оказва вън от стереотипа на европейците в модела на поведение. В този смисъл Балкански се свързва с представата за изостаналост, примитивност, некултурност, ориенталщина.

За героя авторът дава много бедна информация, оставя персонажа да се самохарактеризира чрез мимика, жест,държание в обществото, както и чрез думите на неговите спътници. Къде е учил Бай Ганьо не знаем, дали въобще има някакви знания и как ги използва? От разказаното от Алеко разбираме, че героят получава своите познания не чрез системна подготовка, а пътьом- от това, което е видял и чул. Доказателство за хаотичните му познания е неговото облекло- смесица от селски и градски елементи. Бай Ганьо не е живял във възрожденския град, не е запознат със културната му система, с изградените традиции. Това е човек, който е научил елементарните неща и принадлежи към малограмотните. Той не е от амбициозните и ученолюбивите, за него самообучението не съществува. Липсата на интерес към оперните спектакли, концерти, изложби е резултат от малокултурие и необразованост, неосведоменост. Непознаването се компенсира с високо самочувствие, че всичко е „ видяно и чуто".

Високото самочувствие за образованост, начетеност се гради и на базата на „ познанията на чужди езици" .

Бай Ганьо „ знае" много чужди езици-руски, турски, сръбски, немски, но не владее говоримо нито един от тях. Той винаги допълва познанията си с български думи и жестове, за да може да бъде разбран. След Освобождението, вместо турски език българинът започва да овладява чужди европейски езици главно чрез битовото, чрез жестовете. Навлизащ в Европа, българинът се оказва изолиран. Бай Ганьо е чужденец пред европейската култура, изолиран в собственото си знание. Съзнанието, че е неразбран и смешен, поражда презрението му към чужденците.

Делата, с които се занимава героят, са многобройни и разнородни по своята същност, но за определена професия не можем да говорим. Като търговец на гюлово масло, той се прочува в Европа и се връща в България известен. На родна почва основава вестник, възродително дружество, произвежда избори и т.н. Въпреки впечатлението, което създава с многообразните си ангажименти, бихме могли да кажем, че той е пасивен, първичен и приспособленец. Пасивността се доказва с липсата на участие във важни национални събития, каквото е Освобождението на България. Бай Ганьо се възползва от отстъплението на турците, за да завземе имотите им. Това е неговата житейска философия-келепир, "удрянето на кьоравото", " личното наше земно доволство" , и той я прилага във всяка своя постъпка, във всяко общуване в чужбина.

А и на родна почва Алеко Константинов изгражда един образ- тип и затова всички ситуации , които успяват да осветят характера на героя, са типични за времето. Творецът използва модерна система при създаване на героя си , противопоставяйки го на група интелигенти, каквито са разказвачите в творбата. Бай Ганьо е индивидуализиран главно чрез външността, речта и поведението си. Поведението, обноските, неспазването на етикета, самочувствието за начетеност и компетентност на фона и в досега с чуждата европейска цивилизация и култура раждат комичните ситуации в цикъла- фейлетони. Такива смешни, жалки и страшни сцени от досега с непознатата среда и с приетите норми на поведение са множество и са разнообразни- в Прага на изложението, в банята, у Иречек, във влака и т.н. Проследени са различни моменти от ежедневието на героя, които ни завладяват с хумора, бликащ от тях: когато се храни, когато говори и жестикулира, когато крие мускалите си, когато говори високо в операта и т.н.

И в Европа, и в България Бай Ганьо живее с идеята да измами, да ограби, да се възползва , да спечели без труд и за чужда сметка.

Сложният и противоречив образ на Бай Ганьо, който във всяко време е предизвиквал много спорове относно своята принадлежност- национален, социален или общочовешки тип е, както и относно своята същност-отрицателен или положителен , остава завинаги увековечен в Алековата творба. По своя замисъл, оригиналност на идеи и стил, това произведение става оригинал - основа за всички последвали го опити, от една страна, да се осмее , бичува, заклейми лошото, низкото, некултурното, което ни съпътствува и ще продължава да съществува векове наред, и, от друга, да се утвърдят човешките добродетели и ценности, които бяха притежание на самия автор - Алеко Константинов, и към които трябва да се стремим.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave