Литературен анализ на басните на Лафонтен и Езоп – „Кокошката със златните яйца“ и „Гарван и лисица“: две истории, две поуки, една човешка мъдрост

Учебен текст за баснята като жанр и за най-известния ѝ създател в древността, подреден така, че първо да обясни жанра, а после да го покаже в действие. Първата част определя какво е баснята, откъде води началото си и кога се отделя като самостоятелен литературен жанр. Изброени са характерните ѝ белези: алегоричният смисъл, олицетворението, кратката случка и афористично изказаната поука. Отделено е място и на това защо героите са животни и растения и кое човешко качество стои зад всеки от постоянните образи. Посочено е и с кое име се свързва първата известна написана басня и какво показва тя. Втората част представя Езоп: легендата за фригийския роб, дарбата му да преразказва и да измисля басни, службата при царя и краят му в Делфи. Отбелязано е кога басните му са събрани в сборник, кои по-късни баснописци се учат от него и кои възрожденски книжовници го превеждат у нас. Същинската част разглежда четири басни поотделно: „Кон и магаре“, „Гарван и лисица“, „Лисица и козел“ и „Земеделецът и децата му“. За всяка е проследено какво се случва, какъв човешки характер стои зад героя и как самият Езоп формулира поуката с едно изречение. Подходящ е за урок върху баснята в пети клас, за подготовка на отговор какво е басня и кои са белезите ѝ, както и за преговор преди работа върху конкретна басня с поука.

Анализ, при който ученикът първо предполага какво ще стане, а после проверява дали е познал. Такъв е този прочит на „Косачи“. В началото е поставен въпрос за автора и за онова, което вече знаем от него, а веднага след това какво подсказва заглавието. Същинската част върви по откъси. За първия са зададени въпроси за наблюдение: какво видяхме и чухме, а после защо един от селяните е наречен Благолаж. След това идват предположенията: какво ще избере да разкаже Благолажът и защо, а веднага след тях спорът за приказките и проверката съвпаднало ли е очакването. При втория откъс схемата се повтаря: какво разбрахме за Лазо, одобрявам ли думите, отправени към него, и какво смятам, че ще се случи по-нататък. Именно това редуване на предположение и проверка учи на четене с разбиране, а не на запомняне. Материалът съдържа въпроси с отговори. Отделно е обяснено и защо приказката вътре в разказа е по-важна от самата случка и защо Елин Пелин ѝ отделя толкова място. Материалът може да се използва и при първо четене на творбата, тъй като въпросите вървят по реда на текста. Подходящ е за работа в час, за подготовка за класна работа и за самостоятелно четене.

Двадесет задачи с избираем отговор върху „Косачи“ на Елин Пелин, без отворена част. Проверката е насочена към художествената страна на творбата. Условията рядко питат какво се случва; те питат какво постига авторът с написаното – защо избира точно такива герои, как създава настроението, какъв похват използва. Началото се отнася до заглавието и до първата картина край огъня. Втората задача изглежда проста, но насочва към нещо съществено: огънят събира хората и прави разговора възможен. Следва въпрос защо творбата е населена с обикновени работни хора. Той извежда извън разказа – към разбирането за литература, което авторът следва. Обособена е линия за разказвача край огъня. Разгледани са начинът, по който той разказва, и противопоставянето между измислените истории и онова, което героите наричат истина. Втората задача е сред най-стойностните: тя показва, че приказката тук не е бягство от нищо, а лекарство срещу нещо съвсем определено. Средната част проследява младия косач – мястото на чувството у него, промяната в състоянието му, докато другите заспиват, действието на чуждите думи, външните признаци на вътрешното терзание. Задачата за тези признаци е удачна: тя изисква да се забележи, че героят мълчи, а тревогата му личи само по поведението. Отделно място заема въпросът за магарето и звънчето на шията му. Такава подробност почти никога не се проверява, а тук е поставена самостоятелно и изисква да се разбере, че дребните битови неща изграждат достоверността на нощната картина. Друга задача се отнася до внезапното прекъсване на разказването, когато се обади нощна птица. Тя показва как тишината между думите работи не по-малко от самите думи. Обособена е и линия за строежа: как е устроен разказът и чрез какви средства са предадени вътрешните преживявания. Втората от тези задачи е важна, защото верният отговор насочва към природните картини като огледало на състоянието. Отделен въпрос разглежда отношението на автора към неговите герои. Той рядко се задава, а е съществен: показва, че тук няма присмех, а съчувствие. Заключителните задачи се отнасят до положението, което принуждава героя да е далеч от дома, до поведението на останалите сутринта, до смисъла на неговото тръгване и до общата поука. Отговорите са изнесени накрая, като всеки верен вариант е придружен с обяснение от едно изречение, което посочва основанието за избора. Вариантите са дълги, но различими по смисъл. Неверните описват положения, каквито в творбата няма – обреди за дъжд, говорещи животни, заминаване за учение, – така че отхвърлянето им е лесно. Заради това материалът е достъпен за клас със средна подготовка, макар че въпросите за похватите предполагат вече проведен разбор в час. Липсата на отворена част прави проверката бърза за оценяване и позволява тя да се проведе в част от учебния час. Оформлението е готово за разпечатване – номерирани задачи и ясно отделени варианти. Учителят получава проверка, насочена към начина на изграждане на разказа. Ученикът – възможност да види как настроението се създава от подробности.

Обстоен анализ на „Косачи“ от Елин Пелин във формата въпрос – отговор. Обхватът е широк: от темата и заглавието, през строежа на образите и пейзажа, до жанровата определеност на творбата и мястото на изкуството в живота на човека. Кратко въведение представя автора и връзката между неговата несбъдната мечта за живопис и умението му да рисува с думи – наблюдение, което подготвя следващите части за пейзажа. Първата аналитична част изяснява двете теми на творбата, разглежда какви очаквания поражда заглавието и защо те се оправдават само отчасти, посочва единствената случка, върху която е изграден сюжетът. Отделено е специално внимание на имената на двамата главни герои – смисълът на прякора и връзката на другото име с библейски образ, което подготвя тълкуването на финала. Следва част за външния вид и характерите на героите, за атмосферата край огъня и за начина, по който разказвачът привлича вниманието на слушателите. Обособена е обемна част за природата като жив герой: какви представи създава началният пейзаж, кои изрази изграждат тайнствената атмосфера, как олицетворението свързва човека и природата, как останалите пейзажни картини съответстват на душевните състояния. Изводът обобщава всички функции на пейзажа в творбата. Самостоятелна част разглежда повествователя – в кое лице говори, защо е дискретен и какво постига авторът с този избор. Централната част е посветена на спора за приказките: защо изморените мъже не заспиват, а слушат, каква е реакцията на слушателите, коя особеност на фолклора поражда несъгласието, какъв смисъл се влага в отделни реплики. Следват частите за диалога и обвиненията, за въздействието на приказката и песента върху младия герой и за неговото преосмисляне. Заключителните части обобщават ролята на изкуството, поставят въпроса за нуждата от приказки днес и доказват жанровата определеност на творбата. На ученика материалът дава готови отговори по всяка страна на творбата. На учителя – основа за разбор в час.

Освен история за петима косачи край Марица, това е и внимателно построен текст – с избран разказвач, премерен ритъм и детайли, които говорят, без да обясняват. Настоящият тест по литература насочва вниманието именно към майсторството на изграждането. Изпитният вариант съдържа 15 задачи. Първите тринадесет са с избираем отговор. Началните въпроси изискват определяне на жанровия облик на творбата и на типа разказвач, както и разпознаване на онова, което единият от героите противопоставя на тежкото всекидневие – въпроси, които поставят основата за целия следващ анализ. Втората група задачи проследява натрупването на напрежение: как действат закачките на другарите, какъв е типът на основния конфликт, каква е функцията на нощните звуци и какво предвещава един от най-запомнящите се детайли в пейзажа. Отделни въпроси са посветени на ритъма на повествованието, на въздействието на речта на разказвача в дружината и на ролята на реката в композицията. Заключителните затворени задачи извеждат обобщенията: коя е водещата тема на творбата, какъв е ефектът от финалните редове и защо предметните детайли от бита на героите имат смислова, а не декоративна функция. Последните две задачи са с място за писане. Първата изисква обяснение как разговорът край огъня се превръща в двигател на решението на героя и как чуждите думи преустройват вътрешния му свят. Втората е съпоставителна и по-абстрактна: изисква сравнение между двете начала, които героят-разказвач противопоставя, с преценка за тяхната роля в сюжета и за смисъла на изкуството. Приложен е ключ с верните отговори и тълкувателни бележки, които поясняват основанието за всеки избор, както и разгърнати примерни решения на двете отворени задачи. За учителя това е подходящ материал за текуща проверка или за урок върху повествователната техника на Елин Пелин. За ученика тестът развива умение да свързва устройството на текста с неговия смисъл – основа на всеки литературен анализ. Обемът позволява провеждане в рамките на един учебен час.

Разгърнат анализ на разказа „Косачи“ от Елин Пелин, изграден като поредица от въпроси с подробни отговори. Този начин на организация позволява материалът да се използва двупосочно – като цялостно тълкуване на творбата и като готови отговори на конкретни въпроси, каквито се задават при изпитване. Изложението започва с кратки сведения за автора – истинско име, години, родно място, професионален път и мястото на разказа в неговото творчество. След това се преминава към творбата. Първата аналитична част разглежда началото на разказа и въздействието на нощната картина, сюжета в неговата цялост и въпроса защо героят, който отначало нарича приказките измислици, накрая се връща у дома. Тук е формулирано и основното противоречие, върху което стъпва целият текст. Следва преглед на епизодите в тяхната последователност, а после самостоятелна част за майсторството на народния разказвач и певец. Тя обхваща необходимите качества, конкретните откъси, в които те личат, начина, по който повествователят предава въздействието на песента, и умението историята да бъде подбрана така, че да засегне точно определен слушател. Обособена е и част за съотношението между измислица и истина. В нея е разтълкуван прякорът на героя, проследена е неговата реплика за чудноватото, което почва да се струва истина, и е показано как поведението на другия герой я потвърждава. Тук са включени и два по-лични въпроса – за значението на художествената измислица за самия читател и за съотношението между изкуството и живота, чиито отговори могат да послужат като образец при писане на съчинение. Самостоятелна част е посветена на повествователя: кой говори в творбата, от кое лице, каква е ролята му и как погледът му се мести между природата и хората. Следва частта за пейзажа – къде се появява, каква е неговата функция и с какви олицетворения е изградена връзката между двата свята. Заключението извежда основното послание за силата на изкуството, подкрепено с реплика от самия текст. На ученика материалът служи за подготовка на отговор на литературен въпрос и за преговор преди изпитване. На учителя дава готова основа за разбор в час.