Безработните в България 2010–2015. Национални програми и проекти – реферат с данни по години, разбивки по групи и области, шест мерки за заетост с цели и целеви групи

Реферат по бизнес икономика, разработен като отговор на конспектен въпрос – пет страници, в които темата е изчерпана от определението до практическото изчисляване на потребността от персонал. Не остава подвъпрос, който да се търси другаде. Изложението е изградено като верига: всяко следващо понятие произтича от предходното, без прескачания. Именно това го прави удобно за учене, а не само за преписване. Началото поставя човешките ресурси сред останалите ресурси на стопанската организация и обяснява как механизацията променя съотношението между жив и овеществен труд. Оттам следва определението за работна сила и три нейни характерни особености, изведени поотделно и после пренесени към равнището на организацията. Средището е разделението на труда. То е дефинирано като метод и е обосновано с три причини за нарастване на производителността. После е разгърнато в трите му форми в общественото производство, всяка с обяснение и с примери. Оттук нататък изложението се стеснява до самата организация, където разделението се проявява в още три форми. Функционалното е представено чрез пет категории персонал, всяка описана поотделно. Професионалното въвежда разграничението между професия и специалност и се разклонява в три подвида. Квалификационното дава определение за квалификация. Отделно внимание е отделено на границите на разделението – икономически, физиологически и социален аспект. Този раздел показва, че разделението не е самоцелно, и рядко присъства в кратките разработки по темата. Следват кооперирането на труда и съвместяването на професиите. Съвместяването е разгледано най-подробно: определение, примери, ползи и пет групи изисквания към него – икономически, социални, психофизиологични, квалификационни и правни. Финалната част е върху структурата на персонала, тенденциите в нейното изменение и определянето на потребността от работна сила. Тук са посочени и двата начина за изчисляване при производствените работници според начина на заплащане, както и признаците, по които се определя броят на специалистите. Езикът е специализиран, но ясен, а последователността позволява отделните раздели да се използват и поотделно. Студентът получава готов отговор на изпитен въпрос, който покрива темата изцяло и не изисква допълнителни източници. Разделите вършат работа и поединично – при по-кратък въпрос от конспекта. Преподавателят получава стегнато изложение, годно за раздаване към лекцията или за основа на семинарно занятие, а изброяванията по групи и категории могат да се използват направо като схема на дъската.

Кратък конспект по една тема от икономиката на предприятието – толкова стегнат, че се побира на един лист и се прочита за минута. Именно този обем е и предимството му. Материалът не обяснява надълго, а изброява – какво влиза в понятието, с какво се измерва и през какви показатели се описва. Темата е производствената програма на предприятието. Началото дава определението чрез две неща наведнъж – количеството и вида на продукцията, както и периода, за който се отнася. Веднага след това са изброени съставките. Те са четири на брой, като при първата е добавено и уточняващо условие, а при втората – кратко пояснение как се съотнася с производството. Отделно е посочено как се представя устройството на програмата. Средището на материала са измерителите. Те са три и всеки е обяснен кратко: единият – с това при какво съгласуване служи, вторият – с мерните си единици, третият – с валутата и с трите неща, при чието планиране се използва. Именно тази част е най-практична. Три измерителя, три различни приложения – подредба, която се запомня наведнъж. Следва уточнението, че програмата не стои сама, а е част от по-голям документ на предприятието. Оттам изложението минава към показателите. Изброени са шест, а три от тях са разгледани поотделно. При първия е дадено определение, обяснено е какво изразява той и е посочена една зависимост с две противоположни последици – какво се печели и какво се губи при висока степен на съсредоточаване. Именно това наблюдение е най-ценното в целия материал. То показва, че решението не е еднозначно и че всяко предимство идва със своята цена. При втория показател е дадено определението, а после и двойното му значение – икономическо и обществено. Второто рядко се откроява в учебните материали, а тук е посочено изрично. При третия е обяснено защо той се определя не от производителя, а от потребителя, и през кое се измерва. Финалното изречение сочи реда на работа – кой план се изготвя пръв и какво трябва да се направи преди него. Изложението е конспектно, с много съкращения, каквито се използват при водене на записки в час. Няма увод, заключение, примери и списък с литература – само същината. За преподавателя това е готова опора за въвеждащ час, а трите показателя вършат работа и поединично като теми за разговор. За студента материалът е удобен за бърз преговор непосредствено преди изпит, когато времето не стига за четене на лекции. Изброяванията се научават наведнъж, а определенията са достатъчно кратки, за да се запомнят дословно.

Конспектен въпрос по икономика, събран на три страници – от определението за изхабяване, през всички методи за амортизация, до показателите, с които се измерва използването на активите. Материалът е писан като студентски конспект и точно това е предимството му. Няма разгърнати обяснения, няма увод и заключение: всичко е сведено до определения, изброявания, формули и подточки, така че се преговаря непосредствено преди изпит. Устройството е в три големи части, всяка с вътрешно деление до трето равнище. Първата част е за изхабяването. Тя започва с определение и веднага го разделя на два вида. При първия са изброени четири групи фактори, дадена е формула за степента му и са разграничени два подвида според това дали може да бъде преодоляно. При втория е посочен основният фактор, дадена е формулата за коефициента и са изброени четири случая, в които той е налице. Втората част е за амортизационните отчисления и е най-обширната. Първо са дадени двете основни формули и е добавено уточнение кои активи изобщо не се амортизират – подробност, която често се пита и рядко се помни. Оттам следват методите за изчисляване. Линейният е разгледан с база, предимство и недостатък, изведени поотделно. После идват нелинейните, разделени на две групи според посоката. Ускорените са пет на брой, всеки с номер: при първите три са посочени поведението на нормата, базата за изчисление и особеностите, а при последните два – характерното за тях начисляване. Именно това изброяване е най-практичната част от материала. Методите се смесват постоянно, а тук всеки има свой номер и свои отличителни белези. Групата на забавените методи е представена накратко, чрез противопоставянето ѝ на ускорените, с обяснение как се постига изравняване с линейния метод. Третата част е за използването на активите и съдържа три обобщаващи показателя, всеки с формула и с посока на желаното изменение. Накрая е обяснено как се определя самата величина, която влиза в трите формули. Формулите са дадени с пояснени означения, а съкращенията са въведени при първата си поява и се използват последователно нататък. За преподавателя това е готова опора при въвеждане на темата и списък с формули, годен за изписване на дъската. Трите части вършат работа и поединично – например само методите за амортизация като материал за упражнение. За студента ползата е ясна: целият изпитен въпрос е събран на три страници и се преговаря за минути, а изброените методи са подредени така, че се запомнят по номера.

Това е държавният зрелостен изпит в умален вид – всички типове задачи от изпитния формат, събрани в един тест и придружени с отговори, включително примерни решения на отворените задачи. Първата част е езикова и обхваща дузина задачи. Пет от тях са изцяло върху правописа – в редове от думи, в отделни изречения, при сложни и съставни думи и при прилагателни, образувани от собствени имена. Следват задачи върху граматиката: бройна форма, местоимения, съгласуване и правилен строеж на изречението. Пунктуацията е застъпена с два въпроса, а към тях са добавени задача за лексикална грешка и задача за синонимни фразеологични изрази. Втората част е литературна и проверява знанията върху творбите от учебното съдържание. Задачите изискват разпознаване на творба по цитирани стихове, отнасяне на заглавия към техния автор, свързване на герои с произведението, в което се срещат, определяне на жанр, преценка за композиционните особености на драматургичен текст, разпознаване на мотиви и на моменти от сюжета, както и посочване на изразно средство в даден откъс. Третата и най-обемна част е върху работата с текстове. Дадени са три текста от различни сфери – нормативен документ, публицистичен материал и информационно съобщение. Към тях са поставени задачи за сферата на общуване, за верността на твърденията, за значението на съкращение и на употребени изрази, за използваните речеви дейности и за откриване на факти, които не се съдържат в текстовете. Тази последна задача изисква съпоставяне на три източника наведнъж. След нея идват три отворени задачи, които се решават писмено: определяне на общата тема, формулиране на теза в зададен обем и написване на резюме на един от текстовете. За всяка от тях в отговорите е даден примерен вариант – рядко срещано и много полезно допълнение. Следват задачите за езикова редакция: попълване на пропуски с най-уместния израз, поставяне на правилните форми на думи в скоби – членуване, местоимения и учтива форма – и поставяне на пропуснатите препинателни знаци в кратък текст. Отделен блок работи върху откъс от позната балада. Двете задачи изискват да се посочат примери от текста, които разкриват определени внушения, и да се назоват художествени средства, чрез които те са постигнати. И тук са предложени възможни отговори. Предпоследната задача е за свързване – герои с автори, герои с творби и заглавия с жанрове, което я прави три задачи в една. Финалната задача е самото писане: аргументативен текст по зададена тема върху два приложени текста, като преди работата ученикът сам определя жанра ѝ. Отговорите на всички задачи са изведени накрая, а при отворените са дадени примерни решения. На учителя тестът дава готов изпитен вариант за подготовка на зрелостниците – с пълен обхват и с осигурени отговори. На ученика материалът е реална тренировка във формата на изпита: показва къде е слабото място – в езиковите задачи, в работата с текстове или в писането.

Разговор с олимпийски шампион във вестник, книга върху един-единствен научен въпрос, подпис под споразумение за наем – всяка от тези ситуации има точно име в жанровата система на българския език. Настоящият тест изисква ученикът да го намери. Изпитният вариант съдържа 20 задачи с избираем отговор и започва направо с тях, без встъпителен текст за четене. Особеното в построяването им е, че почти всяка задача описва реална ситуация или готов пример, а не изисква възпроизвеждане на определение. Отговорите също са формулирани разгърнато – като кратки описания, а не като отделни термини, което налага внимателен прочит и не позволява разпознаване по ключова дума. Проверката обхваща равномерно и трите стила. Научната част включва разграничаването на статията по обем и предназначение, определянето на монографията, лекцията и научното съобщение, изискването за представяне на съществуващи схващания преди авторовия принос, както и откриване на жанра, който не принадлежи към научния стил. Публицистичната част е представена чрез интервюто и репортажа, чрез разликата между научна и публицистична статия и чрез обхвата на самия стил. Официално-деловият стил заема най-голям дял. Проверяват се предназначението на закона, кодекса, наредбата и Конституцията, както и разграничаването между заявление, декларация, удостоверение, пълномощно, договор и автобиография – документи, с които всеки ученик рано или късно се среща извън училище. Приложен е пълен ключ, в който всеки верен отговор е придружен от обяснение в цяло изречение, поясняващо признака, по който жанрът се определя. Това позволява тестът да се използва и като кратко обобщение на раздела. Учителят може да го приложи за бърза текуща проверка, за преговор преди класна работа или за диагностика на затрудненията при разграничаване на деловите документи. За ученика решаването отнема малко време, а обясненията позволяват самостоятелна работа върху пропуските. Форматът позволява провеждане и проверка в рамките на един учебен час.

Финансовото планиране е процес, при който се извършват прогнозни изчисления на паричните потоци в бъдещ период от време, който осигуряват нормалното осъществяване на стопанската дейност на търговското дружество и увеличаване богатството на собствениците. За постигането на тази цел в самият процес на финансовото планиране се осъществява: - анализиране на причините за отклонение от прогнозираните парични потоци за предходния период с оглед тяхното преодоляване в бъдеще; - установяване на потребностите от финансиране; - определяне на източниците за финансиране на потребностите; - организиране на капиталовата структура; - създаване на организация за получаване на паричните средства под различна форма; - оптимизиране на ликвидността в краткосрочен и дългосрочен план; - избор на алтернативни проекти за развитие на търговското дружество и т.н.