„Гледам: духове се спускат в заснежени равнини“: пълният текст на стихотворението „Бесове“ от Александър Пушкин, с бележка за Болдинската есен

Пълният текст на поемата, с която Пенчо Славейков въвежда в българската литература образа на твореца, изправен пред най-жестокото изпитание за своя дар. Творбата започва с епиграф от Бетовен и с картина на лятната нощ: композиторът отмахва завесите пред отворения прозорец, но между него и сиянието на звездите застава злокобен мрак. Няколко акорда, откъснати от рояла, и безпомощно отпуснатите ръце подготвят вътрешния монолог, който е сърцевината на поемата. В този монолог оживяват мислите на глухия творец: усещането за безвъзвратна загуба, представата за самия себе си като мъртвец приживе и подигравката на съдбата, скрита в собствената му слава. Следва обратът, в който на помощ идват споменът за друг велик творец и мисълта за слух, който не зависи от ушите. Финалната част връща действието към рояла и добавя втора гледна точка: тази на младия ученик, застанал зад учителя си и чул в бурните звуци нещо, което не може да си обясни. Последните стихове дават отговора на цялата поема. Текстът е подходящ за четене и разбор на творбата в час, за упражнение по интерпретация на мотивите за страданието, дарбата и безсмъртието на изкуството и за подготовка на съчинение върху „Cis moll“.

Тук е самата творба, а не разказ за нея: „Зимни вечери“ на Христо Смирненски, дадена изцяло, с всичките си части, така че стихът да се чете и цитира точно. Началото е картината на града: вечерта като черна гробница, оградите, които гледат с жълти стъклени очи, оскрежената топола призрак, изопнатите жици като странни струни и младата луна, бележеща незнаен път с тънкия си огнен сърп. Следва пътят на лирическия говорител край смълчаните хижи, откъдето през мътните стъкла го гледат вечната бедност и грижа. Оттам поглед през прозореца открива първата човешка сцена: завърналият се безхлебен и пиян баща, силуетът със заканата, пищящите деца и жената, която ридае навън. Трета част въвежда музиката и огъня: разплаканата цигулка, чуковете на циганите ковачи, елмазената стомана, златните сълзи и снопчетата пламък в сгушената барака. По-нататък мъглата поглъща улицата с писъка на локомотива, електрическия наниз и незнайните силуети, докато през нея не се появи слепият старик с натовареното дете и не прозвучи най-известното обръщение в творбата. Следва сцената със свещите и ковчега, с моминското лице, ридаещата старуха и дрипавото детенце пред мъничкия иконостас, а последната част връща говорителя обратно край същите хижи, при двете деца с чувалчета до фенера и при снежинките, които стават на кал. Страницата върши работа при анализ на „Зимни вечери“, при подготовка за интерпретативно съчинение или отговор на литературен въпрос, при търсене на точен цитат и при заучаване на откъс наизуст.

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

1. От кое стихотворение са стиховете? И с вяра ще разкрия аз прегръдки,     загледан в две залюбени очи, и тих ще пия техните лъчи, - ще пия светлина, лечебни глътки. И пак ще се обърна просветлен света да видя цял при ярък ден. A) „Две хубави очи“ Б) „Стон“ (На Лора) B) „Ще бъдеш в бяло“ Г) „Сенки“ 2. Кое от посочените произведения е елегия? A) „Две хубави очи“ Б) „Заточеници“ B) „Маска“

Подбор от шест творби на Пейо Яворов, събрани на едно място с пълните им текстове. Началото е с „Градушка“: разгърнатата картина на селския труд, на надеждата за добра реколта и на стихията, която за минути помита труда на цяло семейство. Следва „Заточеници“, където корабът отнася героите все по-далеч от родните брегове, а имената на реките и планините остават единственият спомен за загубения роден край. „На нивата“ носи натрапчивия рефрен на орача и показва как еднообразният труд, бирникът и мизерията се сливат в едно безизходно ежедневие. „Арменци“ представя изгнаниците в чуждия бордей, чиято песен прераства в бунт, подет от зимната буря. „Две хубави очи“ е кратката, музикална творба, изградена от повторения и огледални стихове, а последната част от подбора е поемата „Калиопа“ с приказния ѝ сюжет за затворената хубавица, младия ковач и стария лихварин. Текстовете са дадени изцяло, с оригиналното разделяне на строфи и части, така че да се четат, цитират и сравняват направо от страницата, без съкращения и преразказ. Подборът е удобен за подготовка по темите за социалната поезия и за интимната лирика на Яворов, за откриване на точен цитат при анализ, интерпретативно съчинение или устен отговор, както и за преговор преди изпитване върху творчеството на поета.

1. От кое стихотворение са стиховете? Сурова вярност на дълга супени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик. A) „Черна песен“ Б) „Сиротна песен“ В) „Тиха победа“ Г) „Един убит“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е елегия? A) „Пловдив“ Б) „Да се завърнеш...“ B) „Помниш ли, помниш ли“ Г) „Спи градът“ 3. Кое от посочените произведения е сонет? A) „Тиха победа“