Александър Пушкин
    Бесове*


    [* Стихотворението е писано през т.нар. Болдинска есен. Ръкописът представлява два листа, по чиито полета има множество рисунки на луна всред облаци. Някои стихове са писани с друго мастило, т.е. стихотворението не е създадено отведнъж, а е плод на по-продължителен размисъл.
    „Бесове“ е измежду най-великите творения на Пушкин и изобщо, и в частност във връзка с голямата тема за играта на бесовските сили, за пътя и пътуването през необятните пространства на Русия. А също и за непроницаемата тайна на човешкото битие, забулено в мъгли и снежни вихрушки.]

    Тичат облаци, тъмнее;
    грее скритата луна
    и снегът летящ сребрее;
    мрачна, мътна светлина.
    Носи, носи ме шейната
    и звънчето: дзън-н-н! звъни…
    Как е страшно на душата
    в непознати равнини.

    „Хайде, кочияш!“ — „Конете,
    господарю, не вървят;
    ослепях от ветровете
    и затрупва ни снегът.
    То човек да се отчае!
    Май обърках пътя аз…
    Някой — бес ли си играе?
    Ето го — кръжи край нас!

    Виж го как лудува, писка,
    плюе в мене и кълне,
    и в дола да блъсне иска
    подивелите коне.
    Ту е като стълб крайпътен,
    прошумял за миг в нощта;
    ту проблясва с пламък смътен
    и изчезва в пустошта.“

    Тичат облаци, тъмнее;
    грее скритата луна
    и снегът летящ сребрее;
    мрачна, мътна светлина.
    Чувствам — нямам сили вече,
    а звънчето мигом: млък!
    Спряхме… „Кой ни се изпречи?“
    „Знам ли? Пън ли или вълк?“

    Плаче бурята, извива,
    тръпните коне пръхтят;
    той в мъглата се укрива,
    но очите му блестят.
    И конете пак препускат,
    и звънчето: дзън-н-н! звъни…
    Гледам: духове се спускат
    в заснежени равнини.

    Уродливи, неспокойни,
    в тази бяла пустота,
    литват бесове безбройни,
    като есенни листа…
    Ех, че скръбно те запяват!
    Накъде из тоя мрак?
    Дух домашен ли опяват?
    Вещица ли женят пак?

    Тичат облаци, тъмнее;
    грее скритата луна
    и снегът летящ сребрее;
    мрачна, мътна светлина.
    В небосвода се разпръсват
    бесовете — рой след рой,
    и сърцето ми разкъсват
    с жални викове и вой…

@bgmateriali.com

Изтеглиsave