БИБЛЕЙСКИЯТ МИТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
„ВСИЧКО СЪЗДАДЕНО БИЛО ДОБРО...“
„ЧОВЕКЪТ БИЛ СЪЗДАДЕН ОТ БОЖИЯТА РЪКА ПО ПОДОБИЕ НА САМИЯ БОГ“
Библията е една от най-четените и най-известните книги на света. За християните тя е Свето писание, защото съдържа свещена история и нравствени послания, вдъхновени от Бога. Макар че сме свикнали да я възприемаме като едно цяло, Библията всъщност е сборник от 77 книги – от гръцки biblion се превежда „книги“. Библията се дели на Стар и Нов завет. В Стария завет се разказва историята на еврейския народ в продължение на много векове. За разлика от другите митологии, в които хората вярвали в много богове, евреите почитали само един бог, принадлежащ само на тяхното племе. Богът, наречен Яхве, обещал да закриля вярващите, да им подари земята Ханаан (земен рай) и да ги направи господари на света. Условието било да го почитат и да спазват неговия закон. Този договор носи названието завет. Писменото слово е второто нещо, което отличава религията на евреите от всички останали религии от древността. В основата й стоят свещените плочки (т. нар. скрижали с Десетте Божи заповеди!), които били дадени от Бог Яхве на пророка Мойсей на планината Синай. По-късно свещената книга била допълвана в продължение на цели две хилядолетия и съхранена за вярващите във вид от пет книги (т. нар. Петокнижие). Подобно на останалите митове, библейските са свещени текстове, в които са вплетени моралните напътствия, дадени от Бога на хората чрез избраниците и пророците. Първите християни вярвали в Стария завет и той послужил като първооснова на тяхното учение. В Новия завет се разказва за историята на Иисус Христос, за неговото учение и за последователите му. Основните моменти в тази история са раждането, животът, смъртта и възкресението на Божия Син. Новият завет представлява четири книги, наречени евангелия, в които текстовете са записани от учениците на Господ – Матей, Марко, Лука и Йоан (четириевангелие).
Библейската история за Сътворението на света се разказва в първите три глави на старозаветната книга Битие. В библейския мит, подобно на старогръцкия, в началото, преди създаването на света, господстват тъмнината, мракът, нищото. Разликата е в присъствието на един-единствен Бог, който е творец на всичко. Затова името му и местоименията, които го заместват навсякъде в библейския текст, са изписани с главни букви. Сътворението на живота не е стихийно и първично, то е плод на Божието решение и Божието слово: „Да бъде светлина!“ В старогръцкия мит се говори за раждане на божествата едно от друго, а в самото начало стои съчетаването на мъжкото и женското начало – бракът на Уран и Гея. От тях и от децата им се раждат океанът, морето, планините, небесните светила и ветровете. Старогръцкият мит представя сътворението в по-уедрен план. В него се разказва за създаването на първичните елементи на живота и за пространствената подредба на света. Първото поколение – на титаните и великаните, които владеят света, е могъщо и силно, но е далеч от съвършенството, въплътено в олимпийските богове. В Стария завет Бог е изначален Творец на света, затова е известен и като Създателя. В библейския мит се дава предимство на духовното, като се говори за сътворение и творчество. Представя се една по-детайлна картина на света, която въздейства с разнообразие и символни елементи. Посочени са времевите граници на Сътворението. Според библейския разказ Бог е направил всичко за шест дни. В първия ден сътворява светлината. Тя е първото творение, защото поставя началото на подреждането на видимия свят, но е и олицетворение на самия Създател. В опозиция на мрака, светлината бележи присъствието на Бога и свързаното с него ново начало. Със създаването й започват да се редуват денят и нощта. През втория ден Бог създава небето, а през третия – земята и морето, дърветата и растенията. После сътворява слънцето, луната и звездите. През петия и шестия ден Бог населява с живот земята и морето. Той изпълва с многообразие и пъстрота света. Създава всички живи същества – от най-малкото до най-голямото, многобройните и разнообразни обитатели на реките, морето и сушата. Сътворява живота.
Сюжетът на сътворението на света решава основния за всички митологии въпрос – за изграждането на подреден свят, подчинен на разумен ред, на „космоса“ от първоначалния хаос. Така човекът се чувства част от един строен и добре осъществен първоначален замисъл. Затова в библейския разказ детайлно са представени елементите на света. Важно е и одобрението на Бог, който след създаването на света остава доволен от творението си. Затова Божието дело в текста се определя с нравствената категория „добро“ и тя става ключова дума в Библията. Бог оценява създаденото, но съзнава, че все още липсва нещо, което също да е направено от неговата ръка, но да е по-близко до него. Тогава решава да сътвори човека по Свой образ и подобие. Така Бог дарява човека с изначално съвършенство, което Божието създание трябва да съхрани. Митът показва християнската представа за образа на Бога. Очевидно тази представа е свързана с един непряко изразен, но загатнат човешки облик на божеството. По подобен начин изглеждат и боговете в старогръцката митология – прекрасни човешки същества. Бог създава човешкото тяло от пръст, върху която вдъхва душата. Това са две начала, които поставят човека между земното и божественото, между преходното и вечното.
Първият човек е наречен Адам (Човешко създание). Всъщност на староеврейски думата означава „земя“. Така със сътворяването на това земно създание се заражда животът в образа на човека. Съществуването на първия човек е изпълнено с щастие. Той не познава тъгата, страха и болката. Бог поставя интересна задача на човека – да даде имена на всички живи същества. По този начин Адам е превърнат в творец, т. е. той е доближен до своя Бог. Адам именува всички животни и така преповтаря Божието дело. Първият човек превъзхожда животните със словото, със способността да назовава и опознава нещата от околния свят. Следователно той се превръща в посредник между земното и божественото. Виждайки делото на Адам, Бог разбира, че животните не са равностойни на човека и не могат да бъдат негови другари. Затова, докато Адам спи, Бог взема част от него и създава жената. Така Адам намира своята себеподобна част, неизменно свързана с него. В началото първата жена, майката на човешкия род, няма име. По-късно тя е наречена Ева, което значи „живот“. Сътворена е от Адамовото ребро и се превръща в спътница, приятелка и помощница на мъжа. Така за шест дни Бог създава един хармоничен и съвършен свят, свят на разнообразие и пълнота. След създаването на първите хора Творецът решава да си почине и да благослови своя труд. Това става на седмия ден от Сътворението. Затова един ден от седмицата хората отделят за почивка, за благодарност към Бога и за възхвала на неговото съзидание. Всичко създадено е определено отново като „добро“, което може да бъде разчетено както като „полезно“, „необходимо“, така и като „красиво“, „съвършено“.
Бог избира красиво и благодатно място, където да засели Адам и Ева. Това е градината Едем – Рай. Всичко там е прекрасно. В Рая цъфтят най-красивите цветя, галени от топлите слънчеви лъчи, виреят най-разкошните дървета, обсипани с обилни плодове. Животните наоколо живеят в мир и не се страхуват едно от друго. Мъжът и жената не могат да се нарадват на тези красоти, сред които щастливо минават дните им. Те ходят без дрехи, защото няма от какво да се срамуват. Обичат се и са безкрайно благодарни на своя Бог. Затова нищо не крият от него, а той има доверие в тях.
Очевидно е обаче, че човекът в райската градина е лишен от способността да взема решения. Той няма свободна воля, защото трябва да се подчинява на разпоредбите и забраните на Бога. Създателят казва на Адам и жена му Ева, че могат да ходят из всички кътчета на градината, да се радват на красотата й, да ядат от плодовете на дърветата. Едничкото правило, което трябва да спазват, е да не опитват плодовете от дървото на познанието за доброто и злото. Можем да го възприемем като митологичен образ на световното дърво, което съединява земното с божественото и подземното и моделира вертикалния образ на света. Човекът, който не е вкусил от плодовете на това дърво, е в хармония с природата. Той обаче няма морална оценка за нещата, приравнява се с животните, макар че е създаден по подобие на Бог. Всъщност в райската градина има и друго дърво и то е на живота, т.е. на безсмъртието, за чиято сила Адам и Ева не знаят, тъй като не са вкусили от дървото на познанието. Библейският текст „В селенията на Бога“ завършва с думи, които носят удовлетворение: „... и хората Го послушали.“
Дотук благополучно свършва историята за Сътворението. Но започва друг библейски разказ, който е посветен на драмата на човека, свързана с първородния грях. Адам и Ева вкусват от дървото на познанието и заради своето непослушание са изгонени от Рая (от градината Едем). Олицетворение на злото е Дяволът (грешник, паднал ангел), който се превръща в змия и успява да изкуши Ева. Жената от своя страна изкушава Адам и двамата прегрешават. Змията е наказана да пълзи, Ева – да ражда в мъки децата си и човекът – да опознае що е болка, страдание, смърт. Но въпреки че Адам и Ева не вкусват от плодовете на дървото на живота, то жената символично пренася силата му. Благодарение на нея, животът на земята продължава вечно. От Стария завет обаче остава изразът „първороден грях“. С него хората обясняват своите страдания на Земята. Те са закономерни и вечни поради това, че грехът не може да бъде изкупен. У човека остава чувство за вина и наказание – вечното човешко чувство за грехопадение.
Всъщност, първородният грях нарушава целия световен ред. Човекът, който иска да изравни себе си с Бог, разрушава хармонията си с природата. Мъките на Адам и Ева започват веднага след изгонването им от Рая – изкарват си прехраната с труд и „пот на лицето“, страдат от студ и жега. Синовете им извършват греха на братоубийството. Каин убива от завист брат си Авел и така в историята на човечеството остава изразът „Каинов грях“. По-късно развратът на жителите на градовете Содом и Гомор предизвиква Божия гняв и ангелите небесни разрушават двата града. Господ спасява само праведника Лот, като го предупреждава да избяга от града, за да не загине невинен. И след този урок, хората продължават да са неразумни. Построяват прочутата Вавилонска кула и искат да стигнат до Бог. Той ги наказва да говорят на различни езици, да не се разбират и кулата остава недовършена. Следва историята на всемирния Потоп, от който се спасява праведният мъдрец Ной. Той построява огромен кораб, известен като Ноев ковчег, на който качва жена си, синовете си и техните избраници, както и по една двойка от всички животни, различни видове растения, за да може земята да се възстанови в предишния си вид. Очевидно е, че Бог обича своите достойни творения и иска да ги съхрани.
Най-старата част от библейските митове в Стария завет са свързани с желанието на хората да изградят свой свят и да си възстановят изгубения рай. Но много от нещата правят по погрешен начин, за което постоянно търпят наказания. Колкото до изравняването с Бога, подобна дързост Създателят не прощава, осъжда неразумния човешки род заради неговата гордост, непрекъснато се стреми да извършва поправки над създаденото от него и да коригира грешното човечество. Напразно в Новия завет Синът Божи се опитва да изкупи греховете на хората, но е наказан от съществата, обречени да носят „първородния грях“.
Библейските митове представляват образцови текстове, които не подлежат на поправки. Те могат само да се тълкуват. В тях са заложени основните правила и принципи на християнския морал, които са общи за хората. И днес те са сакрални (свещени). Тяхното правилно разчитане и спазване доближава човека до Божия промисъл за съвършено съществуване, олицетворено в най-високото нравствено измерение – доброто.
Стоймира ГЕОРГИЕВА
@bgmateriali.com
