БИБЛИОГРАФИЯ

 

          1. КАКВО Е БИБЛИОГРАФИЯ?

          Много често, когато имаме да решаваме някакъв научен проблем, когато трябва да се подготвим за изпит или просто да разберем нещо повече по някой интересуващ ни въпрос, ние прибягваме до книгите. Именно от тях можем да научим какво е казано до момента по проблема, който ни занимава. Но кои книги да потърсим? А ако вече познаваме няколко, сигурни ли сме, че това са точно тези книги, които ще ни бъдат най-полезни? Оказва се, че решаването и на най-простия въпрос не може да се случи, без преди това да е събрана достатъчно информация за това какво до момента е казано за него. За да открием тази информация, най-голяма помощ ще ни окаже едно незаменимо средство, наречено библиография.

          Библиография (от гр. biblios = книга и grafos = пиша) наричаме списъци от заглавия на литературни и научни трудове (книги, студии, статии, сборници и списания), организирани около името на някой автор, тема или проблем, период, език, национална култура или друг признак.

          В зависимост от предмета си, от начина на съставяне или от предназначението, библиографиите биват различни видове.
          По предмет библиографиите може да са:
          ► Национална. Пълен опис на книгите, излезли през даден период в определена държава. 
          ► Отраслова. Библиографски опис на книгите, свързани с някой отрасъл на знанието. 
          ► Персонална. Библиографски опис на съчиненията, написани от определен автор или посветени на него.
          ► Библиография на източниците. Списък от заглавия, които са обект на научно изследване. 
          ► Библиография на вторичната литература. Списък от заглавия, съдържащи предишни разработки по изследвания проблем.

          По начин на съставяне библиографиите се делят на:
          ► Описателна. Съдържа само задължителните елементи на библиографското описание.
          ► Анотирана. Освен библиографско описание съдържа и кратка анотация на съдържанието.
          ► Коментирана. Освен библиографско описание и анотация съдържа и коментар за значимостта на изложените в книгата идеи, нейната полезност, влиянието й върху развитието на науката и други подобни оценки.
          По предназначение библиографиите може да са:
          ► Осведомителна. Списъци с най-важните заглавия, даващи възможност за ориентиране в някоя научна област.
          ► Цитирана литература. Помества се в края на книги, студии и статии, за да се посочат цитираните заглавия. Обикновено се разделя на библиография на източниците и на вторичната литература.
          ► Препоръчителна. Придружава изпитни конспекти и програми, за да посочи най-важните трудове, които явяващият се на изпит трябва да използва при подготовката си.

          2. СЪЗДАВАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА БИБЛИОГРАФИЯ

          Да си съставиш библиография, означава да търсиш онова, чието съществуване още не е известно. Добър изследовател е онзи, който умее да влезе в някоя библиотека, без да има и най-малка представа от проблема и да излезе от нея, знаейки нещо. Така известният италиански учен, философ и писател Умберто Еко въвежда своите читатели в един наистина сложен проблем. Откъде да започнем, когато трябва да изпълним някоя задача, а за целта ни е нужна информация?
          Източниците, от които можем да тръгнем при съставянето на библиография, са три – систематичните каталози в библиотеките, специализираните статии в книжни и електронни енциклопедии, библиографиите, поместени в края на книгите по проблема, които вече познаваме. Днешните читатели са много облекчени от съществуването и на специализирани бази данни в интернет от рода на Wikibooks, Wiktonary или Wikisource. Най-сигурният начин обаче е сравняването на библиографиите в основните съчинения по интересуващия ни проблем. В тях можем да видим кои заглавия се цитират най-често и от всички автори и от това да заключим, че именно тези заглавия ще ни бъдат най-полезни.
          Ако вече разполагаме с библиография – препоръчана или самостоятелно съставена – готови сме да започнем работа. Това не означава, че трябва да се прочетат „от кора до кора“ всички съдържащи се в библиографския списък заглавия. Най-напред трябва да ги подложим на т.нар. ориентировъчно четене – да прегледаме съдържанието на главите, ключовите думи, първия и последния параграф на всяка глава, евентуално илюстрациите, схемите и таблиците. Така ще си съставим сравнително точна представа за проблемите, разработвани в книгата или статията, и да решим дали тя ще ни бъде полезна цялостно, частично или въобще няма да ни е нужна. Едва когато разберем кои от съдържащите се в библиографията заглавия действително ще са ни полезни, можем да пристъпим към тяхното по-задълбочено четене.

          3. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ БИБЛИОГРАФСКОТО ОПИСАНИЕ

          За да бъдат библиографските описания максимално точни, информативни и непротиворечиви, международната агенция за стандартизация ISO e въвела специален стандарт ISO 690: 1987. Следвайки международните изисквания, Българската агенция за стандартизация е приела стандарта БДС ISO 690: 2011. Според тези стандарти всяко библиографско описание задължително съдържа следните елементи:
          ► Автор (и). Най-напред се изписва фамилията на автора, защото така са организирани библиотечните каталози. То се изписва с получер шрифт. След фамилията се поставя запетая и се добавят собственото и евентуално бащиното име, изписани в нормален шрифт. Препоръчва се собственото име на автора да се изписва цялото, а не с инициали, защото може да възникнат недоразумения. Накрая се поставя точка. При сборници, в които са отпечатани статии на много автори, се изписва името на съставителя или редактора, а в скоби се посочва това обстоятелство.
          Примери: Ботев, Христо. Петров, Димитър (Съст.). Иванов, Георги (Ред.).

         ► Заглавие. Тук са възможни няколко варианта. Ако заглавието е на книга, отпечатана в самостоятелно книжно тяло, тогава заглавието се изписва в курсив, за да стане ясно, че става дума за самостоятелно издание. Ако заглавието е на статия, поместена в списание или сборник, то се изписва с нормален шрифт, а след това се посочва заглавието на списанието или сборника, изписани в курсив.
          Примери: Ботев, Христо. Съчинения, т. 1.  Славейков, Пенчо П. Душата на художника. В: Славейков, Пенчо П. Събрани съчинения, т. 4. Коларов, Радосвет. „Обесването на Васил Левски“ и поетиката на Ботев. В: сп. Литературна мисъл.

          ► Място на публикуване и издателство.
          Примери: Ботев, Христо. Съчинения, т. 1. София, изд. Български писател.

          ► Година на издаване. Ако става дума за списание, вестник или друго периодично издание се посочват още годишнина и брой.
          Примери: Ботев, Христо. Съчинения, т. 1. София, изд. Български писател, 1971 г. Коларов, Радосвет. „Обесването на Васил Левски“ и поетиката на Ботев. В: сп. Литературна мисъл. 1978 г., кн. 1.

          ► Страници. За отделните книги посочването на броя страници е желателно, но не задължително. При статиите, поместени в сборници и списания обаче, трябва да се посочват и точните страници, на които е отпечатано заглавието.
          Примери: Панов, Александър.  Художествена система на Ботевата поезия. София, изд. Диоген, 2012 г. 400 стр. Коларов, Радосвет. „Обесването на Васил Левски“ и поетиката на Ботев. В: сп. Литературна мисъл. 1978 г., кн. 1, стр. 60 – 84.

          За да обобщим, нека дадем няколко примера за библиографско описание в различните случаи:
          Самостоятелна книга
          Панов, Александър. Художествена система на Ботевата поезия. София, изд. Диоген, 2012 г. 400 стр. Статия в сборник
          Неделчев, Михаил. Ботевата поезия и историческият живот на мотивите в лириката. В. Елевтеров, Стефан и Чернокожев, Николай (Съст.). Христо Ботев. Нови изследвания. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990 г. стр. 304 – 323. 
          Статия в списание
          Коларов, Радосвет. „Обесването на Васил Левски“ и поетиката на Ботев. В: сп. Литературна мисъл. 1978 г., кн. 1, стр. 60 – 84
          Нека сега дадем един пример за съставяне на библиография, свързана с разработването на проблем от творчеството на един автор.
          Нека си представим, че трябва да напишем интерпретативно съчинение на тема:
          Двете позиции за същността на властта, изразени в „Борба“ от Христо Ботев.
          Ще ни трябва кратка, но съдържателна библиография, от която да извлечем нужната информация. Тя ще се състои от две части – източници и вторична литература.
         Източниците са текстовете, които са обект на интерпретация. В случая стихотворението „Борба“ на Ботев, както и други работи на поета, в които въпросът за властта присъства. Добре е да не се задоволяваме само със съвременните издания, а да потърсим и оригинала. Така получаваме следния списък.
          Източници
          Ботев, Христо и Стамболов, Стефан. Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова. Букурещ, в печатница „Знаме“, 1875 г. (фототипно издание).
          Ботев, Христо. Събрани съчинения в 2 тома, т. 1. Под редакцията на акад. Михаил Димитров. София, изд. Български писател, 1971 г.
          Ботев, Христо. Решен ли е черковният въпрос?. В: Ботев, Христо. Събрани съчинения в 2 тома, т. 2. Под редакцията на акад. Михаил Димитров. София, изд. Български писател, 1971 г. стр. 53 – 56.

          След това от интернет или от енциклопедични речници като „Речник на българската литература“, или „Енциклопедия Българско възраждане“ изваждаме най-важните заглавия, предлагащи интерпретация на проблема в творчеството на Ботев. Това е библиографският списък с вторична литература.
          Вторична литература
          Жечев, Тончо. Три опита за Христо Ботев. В: Жечев, Тончо. История и литература. София, изд. Български писател, 1982 г.
          Пелева, Инна. Трансформация на общочовешки културни модели в поезията на Христо Ботев. – В: сп. Литературна мисъл. 1988 г., кн. 1, стр. 9 – 20.
          Стефанов, Валери. Лабиринтите на смисъла. Критически речник за поезията на Христо Ботев. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1993 г.
          Стефанов, Валери. Гробът – „ямата“ и „свещеното“. – В: Стефанов, Валери. Творбата – място в света. София, изд. Диоген, 2004 г.
          Унджиев, Иван, Унджиева, Цвета. Христо Ботев – живот и творчество. София, изд. Български писател, 1983 г.
          Панов, Александър. Поезията на Христо Ботев. Т. 1. Художествена система на Ботевата поезия; Т. 2. „Песни и стихотворения“ от Христо Ботев – структура, основни сюжети и символични образи. София, изд. Диоген, 2012 г.
          Пауновски, Иван (Съст.). Българската критика за Христо Ботев. София, изд. Български писател, 1983 г.

          Елевтеров, Стефан и Чернокожев, Николай (Съст.). Христо Ботев. Нови изследвания. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990 г. 
          Велкова, Антония (Съст.) Ботев – съвременни интерпретации. Велико Търново, изд. Слово, 2005 г.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave