БИБЛИЯТА: ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ
ОСЪЗНАТАТА НЕОБХОДИМОСТ ОТ РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ДОБРОТО И ЗЛОТО

 

      Човешките взаимоотношения винаги са били сложни, често пъти непредсказуеми, но във всички случаи еднакво важни за личността и за общността, в която тя живее. В древни времена, когато човекът прави своите първи крачки в социалното си развитие, единственият коректив в неговото поведение към другите е забраната на всичко, нарушаващо сигурността и интересите на общността. И това е постигано най-вече чрез прилагането на груба сила и принуда, несъобразяването с които се е заплащало с лишаване от най-различни блага и дори — с живота. Човекът се подчинява наистина на установени правила във взаимоотношенията си с останалите, но единствено от страх, а не по убеждение! Еволюцията обаче при социализирането му в общността и по-високото равнище на материалните и духовните му завоевания неизбежно се свързва с появата на религията. Във всички свои разновидности религиозните учения се стремят да подчинят необходимостта от социални и морални ограничения не на бруталната забрана, а на подчинението на една висша воля, на един идеал, въплътен в съответното божество или група от божества.

     Това е само началният етап от повеждането на човешкия род в нова насока на духовно развитие, свидетелство за което намираме в свещената книга на християнския свят — Библията, и особено в Десетте Божи заповеди. Повторени на два пъти в нея — в книгата „Изход“ и в книгата „Второзаконие“, те са може би най-ясният и най-категоричният израз във всички господстващи днес световни религии на прехода от първобитната насилствена забрана към осъзнатата отговорност при установяването на нов тип човешки взаимоотношения. При формулировката им несъмнено има отглас от древни закони и норми на поведение, има реализирани заемки и от тях самите в по-късно възникнали религиозни учения. Но никой не може да отрече въплътения в Десетте Божи заповеди стремеж на човека да разграничи доброто от злото, воден от вярата си в Бога като нов и положителен идеал. Духовният катарзис, който преживява древноеврейската общност при придвижването си през пустинята под предводителството на пророка Мойсей на път от Египет към Обетованата земя, не е нито лек, нито кратък. Той продължава цели 40 години, защото бележи не само формалното, но и фактическото скъсване с робското съществуване и навици. В стремежа си към свободата и към правото на избор на живот, съответстващ на новото духовно битие, древноеврейският народ преживява много изпитания, много сътресения и колебания в истинността на избрания път. Затова още в началото на техния поход към бъдещето, след първите седем седмици на скитане из пустинята, Бог решава да им вдъхне сила, давайки им вдъхновяваща програма за живота, който им предстои да водят като свободни хора, а не като роби на фараона. До този момент той направлява съдбата им единствено чрез най-достойния сред тях — пророка Мойсей, и чрез неговите действия ги дарява с чудесата на избавлението при преминаването на Червено море и при оцеляването в пустинята. За бъдещия им път във времето и пространството обаче това вече не е достатъчно. В подножието на планината Сион Бог се явява пред всички и им известява, че ще поднови с тях вечния съюз като с богоизбран народ, връчвайки им записаните на каменни плочи, т. нар. скрижали, свои заповеди.

      Десетте Божи заповеди залагат не на робското подчинение, а на доброволното и осъзнато чувство на отговорност у всеки човек за личните му действия. Оттук нататък те трябва да бъдат подчинени на вярата му в Бога и на желанието му да бъде достоен за неговата закрила, като съхрани и развие божественото у себе си. В подтекста, а и в ясно изразената императивност на Десетте Божи заповеди се крие гаранцията за просперитета и за духовното усъвършенстване на човешкия род при изпитанията, които му предстоят. Бог не обещава на хората лек и безпроблемен живот, но им дава спасителния пояс на неподлежащи на съмнение в своята ценност норми, които да променят и да нормализират взаимоотношенията им. Освен всичко друго, тези заповеди са и една крайно необходима на човечеството програма за отношение към доброто и злото. От дълбините на хилядолетията, когато древните евреи получават свещените скрижали, та чак до днес истината, че човек е склонен както на неизмеримо зло, така и на безспорно добро, не е изгубила силата си. Разграничаващата преценка за доброто и злото зависи единствено от него, защото и двете стихии се крият в собствената му душа. Единствено за неосъзнатия и за безотговорния човек не съществува разлика между доброто и злото. Човешките пороци се оказват по-устойчиви от човешките добродетели и човек винаги ще изпитва потребност от нравствени норми и задръжки. Затова Божият промисъл да даде сила на хората със знанието за позволеното и непозволеното, за доброто и злото, се оказва спасителен за тях във времето.

      Нека си припомним Десетте Божи заповеди или т. нар. Декалог:

               1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове, освен мен!
               2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята: не им се кланяй и не им служи!
               3. Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог!
               4. Помни съботния (неделния) ден, за да го светиш; шест дни работи и върши в тях всичките си работи, а седмият ден е ден на Господа, твоя Бог!
               5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята!
               6. Не убивай!
               7. Не прелюбодействай!
               8. Не кради!
               9. Не лъжесвидетелствай против ближния си!
               10. Не пожелавай дома на ближния си; нито жена му, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък — нищо, което е на ближния ти!

      Заповедите са формулирани кратко, ясно и недвусмислено като еднотипни по структура заповедни изречения, достигащи бързо до човешкото съзнание. Те звучат едновременно повелително и тържествено, пораждайки наред с това чувството за нещо потребно и неотменно поради своята логика. За древноеврейската общност и в прекия, и в преносния смисъл на думата те са пробен камък за готовността да живее в свобода и да я цени като върховно благо. Нарушаването на някоя от Десетте Божи заповеди показва, че все още някои са недостойни за тази свобода. Главният критерий и ориентир в човешките действия се оказва вътрешната отговорност и желанието да бъдеш достоен за любовта на Бога към теб. Неслучайно първите четири заповеди уреждат отношенията именно между Бога и хората, уточнявайки и утвърждавайки връзката между тях. Тя трябва да се окаже спасителна и пътеводна за човека при всички изпитания и при всички изкушения на злото, които го съпътстват по земния му път.

      Първата заповед категорично потвърждава монотеизма — избора на един Бог като свидетелство за нарасналата отговорност на човека в отношението му към доброто и злото. Политеизмът (многобожието, характерен за по-древните фази в неговото духовно развитие, винаги дава възможност за измъкване от възмездие, за изкупване на едно или друго прегрешение често пъти с помощта на съперничещите помежду си божества. В човешкото съзнание техните образи и собствената вина се сливат в нещо повърхностно и нетрайно, което винаги може да бъде опростено с богато жертвоприношение. Монотеистичната религия слага край на този разнобой при оценката на добро и зло! Нещо повече, Първата от Десетте Божи заповеди прави свещена и неприкосновена личната връзка между Бог и човека, ако той наистина го носи в душата си. Затова не е нужно да се покланя на идоли или да си „прави кумири“, за което предупреждава Втората заповед. Тя насочва вниманието на вярващия не към материалното и подлежащо на разруха негово изображение, а към духовното начало, към изчистената от користно опредметяване вяра. Единствено вярата е непреходна и нетленна, затова само тя може да бъде притежание на човека, което никой не може да му отнеме, докато е жив. Третата заповед не допуска обезценяването на основната ценност — Божията помощ. Поради това човек трябва да пристъпва с пиетет към споменаването на Божието име и със съзнанието, че то не може да бъде споменавано за щяло и нещяло. Това изискване изключва недостойната просия от Бога за нещо, което човек би могъл и сам да направи, изключва лицемерната набожност и желанието да се прикрият злините, представени за добри дела или намерения. Във всички свои действия човек трябва да се води от примера на своя идеал — от Бога, следвайки неговите промисли и дела. Четвъртата заповед пък регламентира съотношението между делничното и празничното, между работата и законната почивка. Така, както сам Бог сътворява света, природата и човека за шест дни, а на седмия почива, така и неговите най-ценни творения на земята — хората, трябва да го следват и да изразят с това благодарността си, че имат възможността честно да се трудят и заслужено да си дадат отдих.

      Втората част от Десетте Божи заповеди — от Петата до Десетата включително — засяга и урежда взаимоотношенията между самите хора, предлагайки модел за намиране на общ език между личността и общността. Всяка една от заповедите визира именно отделния човек, който е длъжен да не нарушава общите интереси и да цени честта, имота и живота на ближния си, ако иска да получи същото и за себе си. Откакто свят светува, смяната на поколенията никога не е била безболезнена, а в езическите времена жестокостта при отстраняването на слабите и безпомощните остарели членове на племето е нещо подразбиращо се и нетърпящо никаква санкция. Петата заповед, предписваща почит и грижа към родителите, е нов момент в човешките взаимоотношения, съответстващ на нарастващото значение на семейството в тях. Тя е белег за одухотворяването на родствената връзка, за осигуряването на приемственост между стари и млади и за повече хуманност в поведението на човека. Обичта към родителите, чувството за синовен дълг и следването на Божията повеля към добри дела са белези на едно по-издигнато в духовно отношение общество, загърбило завинаги своето примитивно и варварско минало.

      Осмата заповед: „Не кради!“, и Десетата: „Не пожелавай дома на ближния си...“ и нищо негово, са свързани с неприкосновеността на чуждата собственост, на плодовете на чуждия труд и усилия. Прегрешение пред Бога и пред общността е да се прекрачи лекомислено границата „свое — чуждо“ единствено в интерес на собственото егоистично благополучие. Посегателството срещу чуждите блага е в основата на всички човешки конфликти и винаги завършва с насилие и кръвопролития. И двете заповеди са категорично отрицание на тези злини и на причината, която най-често ги поражда — завистта на no-некадърния и на по-неспособния да постигне успех с помощта на собствените си усилия и качества. Изключенията само потвърждават правилото, че винаги, когато човек даде воля на завистта — т. е. на спящото зло у него — стига до деяния, от които се отвръщат всички и които го правят недостоен за Божията милост. Погазвайки заповедите на Бога, човек загърбва доброто и се отдава на злото като негово отрицание. Той се самонаказва, преди да го сполети рано или късно неизбежното наказание.

      Седмата заповед: „Не прелюбодействай!“, и Деветата: „Не лъжесвидетелствай против ближния си“, на пръв поглед нямат допирни точки, но всъщност са обединени от отношението на човека към честността. И в двата случая провинилият се с подобни деяния човек погазва и своята, и чуждата чест, правейки срамен компромис със собствената си съвест. Впрочем, ако приемем, че съвестта е концентрирана еманация на чувството за дълг, то тогава прелюбодеецът винаги е и предател спрямо ближния си. Независимо дали се поддава на нагона си, за да задоволи мимолетните си страсти, или се поддава на лъжата и лъжесвидетелстването с цел лична облага, човек винаги причинява тежка вреда на хората, които нямат никаква вина за деянията му. Слугуването на страстите и на користта да предадеш ближния си води до нарушаването на всички останали Божи заповеди, на всички установени в господстващата вече патриархална ценностна система норми на поведение и самоизключва провинилия се в тези пороци човек. Изискването за чистота на нравите, помислите и делата регулира едни от най-деликатните човешки взаимоотношения и изключва предателството към ближния във всички негови проявления — и в семейството, и в обществото.

      Съзнателно Шестата заповед: „Не убивай!“, оставих последна, тъй като тя е ключовата заповед сред всички останали, засягаща най-болезнено човешкия род и стояща в центъра на християнската етика. Насилственото отнемане на човешки живот — при каквито и да е обстоятелства да е извършено, е престъпление без никакво съмнение и без никаква пощада от Божия страна. Това е стигащият най-далеч отказ от доброто и от хуманността, който завинаги отвежда убиеца в царството на злото — дори и след покаянието за извършеното убийство. Човек не бива да забравя, че няма правото да се прави на Бог, да обсебва неговите прерогативи и да раздава вместо него справедливост и възмездие. Още по-отблъскващо е престъплението на убийството, когато е извършено от корист, алчност, властолюбив, от низки страсти и жажда за отмъщение. Общността, която приема и която се стреми да спазва тази толкова значима и безапелационна Божа заповед, поставя човешкия живот на пиедестала на неприкосновеността, следвайки една хуманна религия или идеология.

      При съвременното състояние на обществото във всички страни по света — християнски или признаващи други религии за официални, необходимостта от спазването на жизнено необходимите морални норми на поведение продължава да бъде актуална. В този смисъл припомнянето и спазването на Десетте Божи заповеди е задължително при много от изпитанията, които ни поднася нашето време, наситено с достатъчно примери на насилие, на изкушения и на известно самозабравяне от невиждания досега в световната история възход на човешките достижения във всяка област на живота. Още повече, че за разлика от постулатите в някои други световни религии, Десетте Божи заповеди важат и защитават всички — и верующи, и неверующи, и християни, и нехристияни. Това ги прави не само универсални, но и достойни за признание като доказателство за величието на човешкия дух в неговото хилядолетно развитие.

Веселина ДИМОВА

@bgmateriali.com

Изтеглиsave