„БИЛ СЕ МАРКО С ТУРЦИ ЕНИЧЕРИ“ – ЮНАШКИ НАРОДНИ ПЕСНИ

Песните за Крали Марко са едни от най- характерните и популярни юнашки песни с историко-героична тематика. Крали Марко е историческа личност, син на сръбския деспот Вълкашин от Призрен. Бащата загива през 1371 г. в общата за българи и сърби битка при Черномен (Чирмен) край Марица, при която обединените християнски сили дават отпор на османските нашественици. След смъртта му Марко наследява владенията в Македония и избира за седалище на своята власт Прилеп. Години наред той успява да защити по-близкото и по-далечно разположеното от неговите земи население, което му създава ореола на защитник на всички страдащи и на християнската вяра. След установяването на османското владичество в по-голямата част от Балканския полуостров, Марко е принуден да стане васал на султан Мурад, а впоследствие - на сина му Баязид, осигурявайки отново временна защита за поданиците си. Загива през 1394 г., като съюзник на султана в битка срещу християнските войски, водени от влашкия княз Мирчо Стари. В едно средновековно житие се съобщава, че той участва в боя не доброволно, а по принуда и че последните му думи били: „Казвам и моля Бога да даде помощ на християните, а аз да бъда пръв между мъртвите в тоя бой.“

Причините за по-късната митологизация на образа на Крали Марко трябва да се търсят не само в потребността на народа през това страшно време да създаде свой всесилен герой, но и в особеностите на епоса като жанр. Времето на османското нашествие и установеното за векове наред чуждо владичество заварва юнашкия епос на българите и на другите балкански народи с един вече изграден образ на героя-закрилник. Той е призван да се противопостави срещу реалните злодеяния на завоевателите. Този образ-модел се оказва решаващ за избора на историческата личност Марко, който в качеството си на дребен феодален владетел не е превъзхождал особено много останалите представители на своето съсловие. Усилията на Крали Марко да защитава страдащите и да се противопоставя на чуждото нашествие, независимо от безславната му гибел, не остават без последствие. Сред общата разруха и кръвопролития обикновеният васал се превръща в необикновен, почти митичен герой, в закрилник на вярата и народността. В тази си роля той вече притежава най-ценни добродетели и качества като смелост, честност, човещина, родолюбив и подчертано чувство за дълг, справедливост и отговорност.

В българския юнашки епос, който обхваща 142 юнашки песни, 107 от тях възпяват Крали Марко като централна фигура в борбата срещу османските поробители. Освен това Крали Марко се появява епизодично и в стотици други български народни песни. Това свидетелства за трайната следа, която е оставил в народното съзнание. В някои юнашки песни за Крали Марко се срещат и мотиви от историческото време преди него. В други песни пък неговото име се заменя с това на Момчил войвода или някой друг юнак. Това показва, че народът е имал еднаква представа и потребност от всесилен герой, който да го брани и да наказва виновниците за развихрилия се произвол по нашите земи. В юнашките песни за Крали Марко историческите факти и обективното отражение на действителността често се примесват с митологични елементи. Те се срещат най-често при описанието на свръхестествената сила и ловкост на Крали Марко, проявяващи се в един свят без реални географски очертания. Единствената отправна точка за него е споменаването на самодивската Пирин планина („... на Пирина край езеро синьо"). Според народния певец титаничната сила на легендарния вече Крали Марко се дължи на това, че той бил някога закърмен със самодивско мляко, че има за посестрима самодивата Вида, която му помага да се превърне в „юнак над юнаците“. От нея той приема щедри дарове, като крилатия кон Шарколия, с който може да прелита дори „при ясния месец", „да скача от планина на планина" и да посича враговете си с необикновената си „сабя дамаскиня".

В песните, преданията и легендите образът на Крали Марко е винаги образ на юначен и силен герой, при характеристиката на който постоянно се смесват реалното и легендарното. Една от най-разпространените песни за Крали Марко е „Крали Марко освобождава три синджира роби". На тази тема съществува цял цикъл песни и един от нейните варианти е песента „Бил се Марко с турци еничери". Като всички песни от юнашкия епос, и при нея е спазено изискването за стройна композиция: въведение, завръзка, представяне на подвига на юнака, повторение на най-важната случка и обезсмъртяването му в заключението. Всяка една от тези части фигурира и в споменатата песен. Въведението й представя печална и потресаваща картина на робството. Навред цари разруха и народът се задушава от безчинствата на „турци еничери“. Крали Марко се появява като по чудо навсякъде, където има страдащи. Само за три месеца освобождава девет области, осемдесет църкви и седемдесет манастира. Възседнал силния си кон Шарколия, с „бойно копие“, „сабя дамаскиня“ и „тежък боздуган" в ръка, той се сражава сам и във въображението на народния певец винаги е победител. 

Крали Марко е добър християнин и след всички извършени подвизи, след ужасите, които вижда по поробената земя, решава да се обърне към Бога, за да се моли за спасението на страдащите. В същото време той много добре съзнава, че само вярата не е достатъчна. Необходими са и решителни действия, за да настъпи истински обрат в съдбата на поробените балкански народи. Произволите на поробителя застрашават живота, сигурността и човешкото достойнство на заробените. Крали Марко изпитва искрено съчувствие към тяхното страдание и дори се чувства виновен, че не може да помогне на всички, които изпитват потребност от неговата помощ. Ужасите и плачът на страдащите отеква в сърцето му и той решава да отиде в София, според песента, да се помоли в храма, за да измоли от Бога да му даде сила да спре нашествието на османците. Тръгвайки за молитва, Крали Марко не взема със себе си никакво оръжие, но вярната му съпруга правилно разсъждава, че то може би ще му потрябва и затова го скрива в дисагите:

чем да идем Богу да се молим, 
дано да ме Господ помогнало, 
дано съпрем тия клети турци, 
стига толко земя притискаха, 
стига толко роби изробиха!

Сред равното Софийско поле Марко се сблъсква с ново потвърждение за робския ужас. Откъм „Бели Дунав“ се зачува глас, който му казва, че Емза бег арапин е заробил три синджира роби: „един синджир се млади невести/ други синджир се млади момчета/ трети синджир се млади девойки". Плачът им се чува надалеч и Крали Марко пришпорва коня Шарколия и в един миг успява да стигне до тях. От този момент започва решителният обрат в действията му. Със смирени и благи думи героят отначало се опитва да смили Емза бег и да го накара да освободи нещастните роби. Крали Марко е смирен, защото е убеден, че в дисагите си е сложил само църковните книги и няма оръжие. В мига, когато среща грубия и присмехулен отказ на поробителя, той не се колебае. Решава да освободи на всяка цена робите, дори ако е необходимо да се бори с камъни, дървета и с голи ръце срещу насилниците им. В този драматичен момент верният кон Шарколия му подсказва, че Марковата невяста тайно е скрила сабята Дамаскиня в „свилените дисаги". Марко се качва „ коню на рамена" и изненадва враговете си. Когато издърпва сабята си от дисагите, тя просвирва във въздуха и според израза на народния певец „изтече като бърза вода". Ярките сравнения, изразителната глаголна форма „слете низ гора зелена", внушителната хипербола „като махна сабя дамаскиня, троицата изведнъж паднали“, доказват огромното възхищение на народния певец от силата на юнака, предадена с познатите от мита и легендата изразни средства.

Славата не променя Крали Марко и той защитава онеправданите и страдащите съвсем безкористно. Проявява се не само като необикновено смел, но и като щедър и благороден човек. След извършения подвиг разпределя пленените „три хазни пари" между освободените, за да могат те да си купят „хлебец и опинци". На него не са му необходими злато и богатства, а народното признание и съхраняването на вярата в сърцата на хората, че има кой да ги брани от страшния нашественик:

И за мене всички казувайте:
„Оттъвна ни Марко Кралевики.“ 
Казувайте да се приказуе!

Последната сцена в песента „Бил се Марко с турци еничери" е затрогваща и въздейства изключително силно върху слушателя и читателя. Крали Марко пристига най-после в София и смирено изслушва несправедливите укори и подигравки на софийските кметове. Те го подозират, че е закъснял, защото цяла нощ е пил „църно вино“. Изповедта на Крали Марко обаче пред игумена Славе разкрива истинската причина за неговото закъснение и за последния му подвиг на герой - закрилник на поробените. Народният певец използва повторението като типично за епическата традиция художествено средство. Най-важната случка в повествованието трябва да бъде разказана още веднъж и той прави точно това с разказа си за освобождението на трите синджира роби.

Като истински християнин Крали Марко не е забравил и божия храм - той запазва една хазна за църквата. Съхранението на вярата в онази епоха е равносилно на запазване на народностното самосъзнание и гаранция, че българите не ще изгубят своята родова памет и спомена за някогашната си държава. За всички тези юначни дела и за невероятната си сила и честност, Крали Марко заслужено получава уважение и благодарност. Народният певец увековечава неговия подвиг и последвалото признание, което остава във времето: 

всичките се Марко поклонили, 
на Марко са ръка целували 
и на Марко дума са продумали:
- Честит, Марко, с твоето юнаство, 
къде ходиш, се работа вършиш.

Споменът за легендарните подвизи на Крали Марко и митологизирането на тази противоречива историческа личност като смел и непоколебим юнак надхвърлят времето, в което са създадени песните за него. Те се оказват необходими на всички поробени балкански народи и векове наред им дават пример как трябва да защитават своята чест, достойнство и свобода от нашественика.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave