Сръбският писател Бранислав Нушич, „вълшебник на смеха”, по думите на литературния критик Боян Ничев, притежава невероятно умение да изгражда комични ситуации.
В откъса „География” от известната му книга „Автобиография” писателят разкрива атмосферата в училище от твърде неочакван и непознат художествен ракурс. Погледът на автора съвпада с този на ученика. Видяно е смешното и различното в учебния процес. Зад сериозния тон на повествованието прозира ироничната усмивка на Нушич. За жалкото и смешното той разказва сериозно. Така стойностите на хумора и иронията се открояват по-ярко. Критиката достига до читателя. Авторът навлиза в света на детските души, разказва за случилото се в часовете по география, връщайки се назад във времето. Невероятно силно е чувството му за хумор в преценките за открояващата се изостаналост, за липсата на достъпност при преподаването на учебния материал. В детските очи слабостите на учителя са непростими. Авторът споделя критичната позиция на недоумяващите ученици, неприятно изненадани от нагледните средства за обучение. Смехът на Нушич е искрен и непринуден. Той едновременно отрича и се забавлява.
Още в самото начало Бранислав Нушич поставя акцент върху безсмислените знания, лишени от научни аргументи. Ироничното му отношение се долавя в твърденията: „Земята е толкова далеч от Луната, колкото Луната от Земята" или „ реките винаги текат от изворите към устието си". Като се прибави и фактът, че няма подходящи нагледни помагала, съвсем естествено е читателят да се съгласи с авторовото заключение, че подобен вид обучение е безполезно. Според Нушич, вместо учебници могат да бъдат използвани „пътеводителите и железопътните разписания".
Колкото и доказателства да се приведат в подкрепа на твърдението, че „Земята е кръгла", друга реакция освен искрен и неподправен смях от страна на ученици и на читатели не би последвала. В повечето случаи те са напълно неразбираеми за детската аудитория. Авторовата ирония се задълбочава. Тя отрича невежеството, неспособността на учителя да привлече и задържи вниманието на учениците. Нушич се надсмива над изостаналостта. Доказателство от типа: „Земята е кръгла", защото и „Слънцето, Луната и всички останали небесни тела са кръгли", звучи, меко казано, неубедително. То не е съобразено с възрастта на учениците и техните интелектуални възможности. Смайващо е и твърдението, според което: „когато някой тръгне от една точка и върви, върви, върви в една и съща посока, той в края на краищата пак ще дойде на същото място, от което е тръгнал. " Съвсем естествено е „детската логика" да изрази своето недоволство срещу този аргумент: „тук не беше уместно да се каже „когато някой тръгне", защото всъщност той не напуска класа".
Когато стане въпрос за нагледните пособия, Нушич не скрива своето възмущение. Единственият глобус, „който с години бе стоял на шкафа в кабинета на директора и който изглеждаше така мизерно, че да ти е жал просто да го погледнеш", не е в състояние да изпълнява своето предназначение. Но учителят намира великолепен изход от ситуацията. За по-голяма нагледност в обучението използва за глобус Сретеновата глава. Учениците се отнасят с уважение към Сретен Иванович, приемайки го за училищно пособие, но така и не разбират движението на Земята и останалите планети. Обучението в училище се обезсмисля. Часовете по география са напразно пропилени.
Връщайки се към тези по-ранни години, писателят не може да не реагира остро и заради грубото отношение, което проявява учителят към децата. От една страна, те не получават задълбочени знания, а в същото време трябва да търпят униженията от обидните забележки или плесниците като „възпитателно” средство - „нашият учител по география имаше доста тежка ръка и твърде често си служеше с нея". След като не би могъл да си спечели уважение, той използва грубата сила: „разгневен, учителят му плесна такъв шамар". Съвсем ясно е, че учениците не биха могли да изпитват уважение към този „звероукротител, готов да чукне по главата всекиго от нас, който сгреши".
Комичният ефект най-често се постига от елемента на изненадата. Учителят отправя своето предупреждение да се пазят училищните пособия. Неочакван и неестествен е направеният от учениците извод: „Защото не може да се захвърли Сретен с разбита глава върху шкафа в канцеларията на директора като стар глобус я."
Смехът е начин да се отрече грозното, унизителното. В откъса „География” от своята прочута „Автобиография” Бранислав Нушич открито отхвърля „модерните” методи за обучение в училище. То трябва да изгражда достойни хора, които да са образовани, културни и отговорни, но успява ли?
@bgmateriali.com
