Творчеството на Гео Милев се вписва в границите на българския експресионизъм, който се оформя като радикална опозиция срещу символизма . Активната в социален план личност на експресионистите предусеща социалната разруха и катаклизми и затова в експресионистичната литература най-съществената тема се явява тази за промяната. Според експресионизма човекът е осъден да живее в една социална действителност, която със своите механизми го потиска и обезличава. Видимият свят е оприличен на хаос, на абсурд, на разруха и затова експресионистите извеждат на преден план мотива за разрухата на социома включително и в нравствено психологичен аспект. Експресионизмът не е егоцентрично, а космоцентрично ориентирана система. Изолираната личност придобива ценност само във връзката си с човечеството и вселената, сама по себе си тя е без значение. Именно чрез обезличените в личностен план тълпи експресионистичната литература отвежда към ада на съвременния свят, който неизбежно чертае пътя от аз към ние. При експресионизма цялостта на виденията се губи, преходите между външен и вътрешен свят се извършват светкавично, образите се надробяват на парчета и се представят чрез специфични техни детайли. Картините се появвяват в процеса на тяхното ставане и внушават чувство за едновременност. Образите се сменят светкавично, като поетичната енергия отскача от детайла до космоса, от нисшето до възвишеното, без да ги обхваща в тяхната цялост и без да обяснява връзките между тях. Без всякакви преходи поетичният израз минава от реалното в нереалното, от действителността във видението, от микрокосмоса към макрокосмоса, от святото до низкото. Така се създава един свят , в който нищо не е в покой, нищо не е константно, нищо не е завършено.
    Общо погледнато поемата "Септември" се изгражда върху два основни идейни пласта - документален и митологичен. Документалният пласт изгражда автентичните параметри на едно реално случило се събитие в историята на народа. Още в самото си заглавие поемата уточнява времето "септември". С разгъването на сюжета пооемата огражда и пространството. Точното времепространство заземлява събитието в неговите национално-исторически измерения. Документалният пласт се реализира чрез различни видове етногравски конкретизации "............" , чрез цитирания на националния химн "........." , на лозунги "......." . Всички тези документални уточнения са мозаечно разположени, фрагментарни, те пресъздават времето чрез специфични негови детайли. В документалния пласт се включват и образите на въстаналия град и неговите жертви, на палачите чрез които се пресъздава най-общият ход на бунта. Народът израства чрез натрупване на отделни негови съставки, докато се дойде до обобщен, масиран и силов образ "хиляди маса народ". Палачите за разлика от народа през цялото време си остават деструктивни, неизведени до своята цялост и това е естествено, тъй като чрез народа се внушава трагичната величавост на бунта, то чрез образа на палачите се доказва кървавата жестокост на една братоубийствена битка. Постепенно количествените натрупвания в образа на народа водят до качествена градация "......." , която е вече идеологическото обяснение на събитието - ангажираността на авторовата гледна точка за спаведлива кауза на социалния бунт. Количествените натрупвания водят до качествени изменения най-вече във финала на поемата, където от исторически конкретен и национален образът на народа се превръща в модел мечта на постигнатото социално възмездие. 
    Ако чрез документалния идеен пласт поемата постига мащабността и всеобхватността на бунта, чрез митологичното обобщение единичното и конкретно събитие се превръща в символно и всеобщо. Още в началото на поемата се утвърждава символът на нощта имаща важно значение за цялостно обощаващата идея на произведението. В подтекстов смисъл символът "нощ" се свързва с опозицията смърт - живот: "....." и по нататък "...." . Първият очевиден план на опозицията смърт - живот е социалното възкръсване на унижените и унеправдани роби, тяхната борба за свобода и възмездие. 

@bgmateriali.com

Изтеглиsave